Тони Дечев: Не може да си скаут, ако не разбираш играта

В кариерата си Тони Дечев е играл за Дунав Русе, Славия, Левски, Черно море и ЦСКА. През 2007 година той стана помощник на Росен Барчовски в ЦСКА, а от 2008 насам изпълнява същата функция и в Левски. Освен това е известен и с факта, че е сред най-добрите в правенето на скаутинг на съперниците у нас. Дечев заедно със Стефан Михайлов посети курс в Белград преди повече от три години, на който за първи път се запозна с идеята на скаутинга, а вече е научил достатъчно, за да разкаже интересни неща за него. Днес помощник треньорът на Левски запознава читателите на BGbasket.com с основните неща около скаутинга и споделя как е започнал да се занимава с това и в какво всъщност се състои работата на скаута.

За идеята да започне да се занимава със скаутинг: 

"През лятото на 2007 година Тити Папазов беше треньор на националния отбор и по негова идея дойде и ми предложи да отида при негов познат - Милан Милич, който се води най-добрият помощник треньор и скаут при сърбите. Работил е за Душан Ивкович, в Италия, в Испания и т.н. Имаше контакт с него и ми предложи да отида, да видя за какво става въпрос, да проверя дали ще се справя и по някакъв начин да му помогна, защото беше треньор на националния отбор. Помощници му бяха Георги Младенов и Емил Йонов, а предложението към мен бе това и аз се съгласих. Това бе и с идеята, че следващата година в ЦСКА ще изпълнявам същата роля. Даже ставаше въпрос и за мъже и жени, тъй като и двата отбора бяха силни. Това ми дойде като добра перспектива и се съгласих. Отидохме тогава със Стефан Михайлов, защото и той имаше интерес, а и да не съм сам. Идеята бе по някакъв начин той да поеме женското направление, а аз да съм към мъжете. Той не продължи толкова в тази насока, като това си е негов избор, а аз смятам, че бързо схванах нещата."

За обучението при Милан Милич:

"Милан Милич ми показа структурата и начина, по който го прави самият той. Това ставаше с програма, която негов познат е направил според неговите разбирания. Тази програма ми бе дадена, а всъщност се оказа, че Тити я имаше закупена. Оказа се обаче, че е много сложно и подробно и за играчи, които не са свикнали да работят по този начин, както беше и българският национален отбор по това време, не виждах смисъл и перспектива в това нещо. Беше невероятен труд, който нямаше да помогне с нищо на играчите, защото те не бяха научени да работят на този принцип - да получат една пълна информация. Въпреки че, ако трябва да бъдем честни скаутинга като скаутинг е по-важен за старши треньора, отколкото за отбора. Това е така, понеже в скаутинга има страшно много подробности, които играчите така или иначе няма да запомнят - няма да им обърнат внимание. Независимо, че за скаутинг има няколко начина - видео, скаутинг репорт - доклад, който се прави, за да може старши треньора да се запознае с противниковият отбор независимо, че той може да има впечатления и може да го познава. Скаута е длъжен да изготви такъв доклад, защото статистиката като статистика варира и е по-важно в какво състояние е в момента отбора, който ще е противник, а не в какво състояние е бил преди две години. Единият треньор може да познава противниковия треньор като философия, като мен между другото са ме учили, че във времето един треньор се променя 10-15 % като философия, като разбиране за играта. Така че, ако познаваш един треньор това означава, че ти познаваш отборите му и това би трябвало да ти даде представа за тактика и философия на игра на противника.

Програмата, по която работеше Милич беше прекалено сложна и трябваше да се гледат минимум 5 мача с изваждане на всяка ситуация - какво се е случило, дали играчите са вкарали, дали не са вкарали. Всичко това се попълваше в тази програма и тя вадеше накрая едни репорти. Те бяха много подробни и много сложни и не казвам, че са лоши, напротив това е страхотно, но не е работа за един човек.

Милан Милич ми каза, че в Динамо Москва с Душан Ивкович това нещо са го правили четири човека, а от мен се искаше да го правя сам, което беше невъзможно. Един трябва да се занимава със защитата, един с нападението, един разглежда играчите като единици и им прави профили и им гледа статистика и накрая един, който обединява всичко и прави видео филм. В един голям отбор по принцип по скаутинга работят четири човека, или поне двама, които са разпределят задачите две по две. Ние това ниво не можем да го стигнем по простата причина, че нямаме такива щабове. При тях това нещо може да го прави някой от помощник треньорите, не е нужно да е скаут. Скаут е нещо като разузнавач, но всъщност всички хора, които се занимават с това са треньори. Ти не можеш да бъдеш скаут, ако не разбираш играта. В много от случаите на мен ми е било странно като ти залепят такъв етикет скаут, защото скаут като дума означава разузнавач, а не можеш да разузнаваш нещо, което не разбираш. По-скоро тези роли на скаути ги изпълняват треньорите, които са в щабовете на старши треньора. Те са и помощник треньори, защото освен, че трябва да го извадиш и да го видиш на диска, трябва и да го покажеш на играчите, да направиш анализ - защо го правят, как го правят, как може да се противодейдства на това нещо. Естествено това нещо се казва и на старши треньора, но той не може да върши всичко сам. Това също е такава подробност, която малко хора знаят. Едва ли не "скаут" е такава длъжност, в която ходиш, гледаш нещо, обикаляш, но тук не е така. Скаути има във футбола и те наблюдават играчи, след което ги препоръчват на мениджърите или на отборите. Това е скаут - той казва, че даден играч му харесва, след това го гледат и други хора и се взима решение. Тук няма такова нещо. Каквото видиш ти и колкото разбираш ти от баскетбол, такъв ще бъде и резултата от работата, която си свършил."

Обучение и в Панатинайкос:

"След всичко това Тити реши, че е по-добре да отидем да видим и някой друг и така същата година отидохме в Панатинайкос. В Атина бяхме при Димитрис Итудис, който е помощник на Желко Обрадович и прави скаутинга в Панатинайкос и то на много добро ниво. При него се оказа малко по-елементарно и достъпно за мен, защото все пак това тогава бе нещо ново за мен. И начинът, по който той го правеше и, по който ми го показа, ми се стори по-лесен и по-разбираем за мен и за играчите, тъй като в крайна сметка трябваше да се съобразяваме и с тях.Те бяха в много начален етап и ние се учехме заедно. Аз се учех от някой, после учехме тях и така. Това е сложен процес, който ако сега се вземат играчите, които са започнали тогава да го правят това нещо, съм убеден, че ако не им направиш скаутинг ще им е много трудно. Толкова се свиква и е толкова лесно с него, че играчите стават капризни. Но това е факт, който го има в световния баскетбол и както се казва "не сме измислили ние топлата вода". Така че, ако беше нещо, което не е хубаво нямаше да го правят. Следователно е нормално играчите да го възприемат така."