Деян Карамфилов: Мечтая да играя в големите отбори от Евролигата

Деян Карамфилов е роден на 21 януари 1994 година. Младият плеймейкър на Овергаз е сред най-големите таланти в България, а понякога прави такива подавания, че и той самият не знае как се получават. В последните две години той бе и в част от националния отбор за кадети (16), а сега му предстоят две години и при юношите (18). Карамфилов се съгласи да отдели малко време, за да отговори на няколко въпроса на BGbasket.com.

Кажи кога започна да се занимаваш с баскетбол и как реши да се насочиш към този спорт?

"Започнах да се занимавам в четвърти клас съвсем случайно. Играех в училище за удоволствие, а в същото време тренирах футбол. Един мой приятел, който беше по-голям от мен, ме попита дали искам да се пробвам в отбора на Септември и аз реших да опитам какво е. И след като опитах така се и запалих".

При кои треньори си бил досега и какво успя да научиш от тях, не само баскетболно?

"Първият ми треньор беше Ивайло Желев в Септември. Бях с него година и половина, след  което той напусна и ме попита дали искам да отида с него в Овергаз и аз се съгласих. От него научих началните елементи и това, че трябва да се отнасям с уважение към играта. След това съм тренирал при Виктория Маринова и Янко Янчев. С Маринова работих четири години и при нея ми бяха най-големите успехи, тя ме е научила на най-много баскетбол досега. Тя ми казва, че винаги трябва да мислим за играта и извън терена. Извън игрището е много готин човек и често се забавляваме.

С Янко Янчев съм работил по-малко. Той беше треньор на по-големи и, когато ме взимаха при тях, тогава тренирах с него. С него сме се смяли най-много извън залата, но на тренировка е много стриктен.

В националните отбори съм бил единствено с Георги Димитров. Първата година станахме шампиони в Португалия за дивизия В, а втората играхме в Черна гора в дивизия А и станахме 12-и, след като спечелихчме три мача, като имахме шансове и за осмицата. При Георги Димитров успях да науча повече за зоновите защити."

Миналото лято на набори 94/95 станахте шампиони, но пък тази година завършихте втори след тежка загуба от Варна. Каква бе разликата за тази година и защо се получи така на финала, който загубихте с толкова много точки?

"След шампионската титла в Ботевград едно момче се отказа, а друго вече не бе в отбора и трябваше да играят по-малки - може би това е една от причините. Друга беше, че на първенството във Варна ми счупиха носа и се наложи да играя с маска, която ми беше ужасно неудобна. В полуфиналната ни среща с Балкан едно момче от стартовата петица си счупи ръката, а друго си изкълчи глезена, но игра. В първият ни мач срещу Евроинс Черно море разликата бе само 8 точки, като тогава бяхме в пълен състав. Поздравявам момчетата от Варна за убедителната им победа на финала."

В същото време миналият сезон бе в състава и на юношите, плюс ли бе за теб това, че тренираше и играеше срещу по-големи?

"Да, определено. При по-големите всичко е по-бързо. Освен това има по-здрави и големи физически момчета и се играе по-трудно срещу тях, което пък е плюс за мен, за да свиквам отрано."

Показваш много добър поглед върху играта и правиш хубави пасове, но кои са нещата, които искаш да подобриш?

"По принцип гледам много баскетбол и неща свързани с баскетбола. Някои пасове и аз не знам как минават, може би заради талисмана ми. Трябва да подобря всички елементи, но за моята позиция е нужна бързина и добра защита. Тези са елементите, в които изоставам и работя за физика."

Това лято завършихте на 12-о място на Европейското за кадети (16), а пък ти имаше най-много асистенции средно на мач. Как оценяваш играта на отбора на първенството и имахте ли шансове за по-предно класиране?

"Направихме много добри мачове, като имахме шанс да влезем сред първите 8, но не успяхме да победим Русия. Аз правех всичко по силите си, за да спечелим и това, че имам най-много асистенции средно на мач не е само моя заслуга. Ако нямаше кой да вкарва подаванията ми нямаше да съм на първо място."

Миналата година станахте първи в дивизия В при 16-годишните с набор 93/94. Следващото лято пък ще се борите за същото, но вече при 18-годишните, а преди дни стана ясно, че Варна ще е домакин на Европейското. Как виждаш шансовете на отбора за финал и съответно класиране в дивизия А, и плюс ли е, че първенството ще бъде в България?

"Имаме много големи шансове да играем финал и следващата година. Разбира се, голям плюс е, че ще бъдем домакини и се надявам публиката да ни подкрепя."

Все още си ученик, как успяваш да съчетаваш ученето с баскетбола и имаш ли време за развлечения?

В момента съм 10-и клас, но тази година минах на самостоятелна форма на обучение и имам само изпити. По този начин ми остава повече време за тренировки и по-малко за други развлечения, но за тях има достатъчно време."

Докъде стигат амбициите ти и кои са любимите ти отбори и играчи?

"Мечтая да играя в големите отбори в Евролигата, а любимият ми е е Барселона. В НБА съм фен на Ражон Рондо, в Европа на Рики Рубио, а в България на Доминик Джеймс."