Тони Дечев: Между 3 и 5 мача се гледат, за да се направи скаутинг

Дечев (вдясно) отново разказва за скаутинга (сн. levskibasket.com)

09-12-2010 12:43

В кариерата си Тони Дечев е играл за Дунав Русе, Славия, Левски, Черно море и ЦСКА. През 2007 година той стана помощник на Росен Барчовски в ЦСКА, а от 2008 насам изпълнява същата функция и в Левски. Освен това е известен и с факта, че е сред най-добрите в правенето на скаутинг на съперниците у нас. След като преди седмица помощник треньорът на Левски запозна читателите на BGbasket.com с основните неща около скаутинга и сподели как е започнал да се занимава с това, сега разказва и как се прави той за нападението и защитата на съперника и колко време му отнема.

За това колко мача се гледат, за да се направи скаутинг на даден отбор и как започва самото правене:

Ако не познаваш даденият отбор или треньор и не знаеш философията на игра, за да добиеш представа трябва да гледаш между 3 и 5 мача на този отбор. Един, два или три понякога не са достатъчни, защото може да нацелиш такива мачове, в които са имали специални тактически указания различни от обичайните.

Давам пример: Играта на Лукойл Академик срещу Черноморец няма да бъде същата както например срещу някой друг. Там има един човек, който променя философията на игра и треньорът естествено се съобразява с това нещо. Така че един такъв мач не е достатъчен. За да се добие реална представа трябва да се гледат между три и пет мача. Ако не се познава треньора, пак повтарям. Конкретно в тези мачове има определени неща, които да се гледат. Ако трябва да бъдем професионалисти и трябва да го направим както трябва първото основно нещо е да се наблюдават играчите, и то основните. Не може да гледаш всичките 12 играчи. Избираш 4-5-6 според статистиката и имената, които имат. Докато гледаш мача, ако ги познаваш избираш най-характерните за тях неща, които те правят. По някакъв начин водиш статистика на тези неща. Примерно, дали даден играч пробива само надясно, дали пробива и се завърта, дали пробива и стреля, дали пробива до края, дали стреля много тройки, как играе на заслон-контразаслон, подава ли и т.н.

Всичко това оформя неговият профил и как изглежда той на игрището - това е първото нещо, което се прави. То се прави в процеса на работа, но по някакъв начин така се започва правенето на скаутинга. След това започваш да разглеждаш играта на целия отбор - дали е организиран, дали е неорганизиран, дали е с бърза атака, дали е със специална комбинация, дали има специален принцип. Това е началото на видео филма. Той трябва да започва с прехода на отбора. След това идва втората част - постепенното нападение. При него начинът е същият. Трябва да начертаеш комбинациите, да ги извадиш, да видиш колки и кои от тези комбинации се правят по време на мач, каква успеваемост имат, защото ако един отбор е направил един или два пъти дадена комбинация в три или четири мача, то няма смисъл да се спираш на нея, защото тя не е толкова използвана. Затова се избират една-две, максимум три комбинации или заучени принципи, които използва даденият отбор и, на които ти искаш да намалиш тяхната успеваемост. Това нещо също трябва да се извади от тези мачове.

След това трябва да се премине на комбинациите срещу лична защита, срещу зонова защита, дори ако могат да се видят техните знаци. Всичко това трябва да се напише на екрана точно и ясно, за да се вижда от играчите.

Като се приключи с постепенното нападение се обръща внимание на аутовете - под коша, отстрани, нападението срещу зона, ако разбира се твоят отбор играе зона. Ако това е така задължително трябва да имаш видео материал, защото е глупаво, ако не играеш зона да ги разузнаваш какво правят срещу зона. Същото важи и, ако не пазиш зонова преса, то не е важно какво правят те срещу такава защита.

Когато се завърши с тези неща се минава на друго. Всеки отбор има някакви специални нападения за последни секунди на атаката, за след прекъсване. Хубаво е, ако се успее да се хване и това нещо, за да не бъдат изненадани след това играчите, а и треньорът не се изненадва, когато се случи, защото ти си подготвен.

За времето нужно, за да е готов скаутингът на един отбор:

Ако гледаш три мача на даден отбор, ако сметнем по час и половина - два на мач, всяко спиране, връщане, преглеждане на определена ситуация, записване какво се е случило, водене на някаква статистика, след това изрязване като част от единия файл - това като се събере мач, който е от час и половина става към три. И така като се гледат три мача, за да се направят и трите както трябва това може да отнеме към 7,8, дори 9 часа. Естествено с рутината и с материалите, които се натрупват в базата данни, започваш да действаш по-бързо. В началото ми беше много трудно, наистина не спях по цели нощи.

При защитата, както и при нападението:

След като се приключи с нападението се минава към защитата. Тя има горе-долу същата структура. Отново има преминаване на отбора, само че този път е от нападение в защита, как го прави това - добре ли, зле ли, организирано ли, как се връщат гардовете, крилата, въобще какво правят. Това са вече детайли, а както споменах и в предния материал, един човек прави толкова добре скаутинг, колкото добре разбира от баскетбол. Колкото и да се учиш, ако не го разбираш няма как да стена. Та започва се да се работи поетапно. Първо е как се връща отборът в защита, как пази в различните ситуации. Различните ситуации ги има както в нападението, така и в защитата. Гледа се как се противодейства на определени комбинации, които включват заслони - хоризонтални, вертикални, последователни, заслон-контразаслон.

След това се гледа и играта в подкошието, на ниския пост - как играят, как му противодействат, след това как противодействат на бързи атаки, как играят зона. Всичко това нещо обърнато наобратно става защитата на един отбор, което ти също трябва да покажеш на треньора и на играчите, защото трябва да видиш къде имат слабостии къде можеш да ги удариш. Както се подготвяш за нападението им, така се подготвяш и за защитата. Когато се направи цялото това нещо, следва и скаутинг доклада, който събира - профилът на един играч, което да включва кои са му силните и слабите страни, статистика от последните мачове, по възможност пак минимум 5, а може и повече. Важно е да се отбележат и силните и слабите страни погледнати в статистиката, не само чисто технически. Всеки играч има слабости и треньорите и играчите е добри да ги знаят. Когато им се поднесат наготово е много по-лесно, защото ако само им се каже няма да ги запомнят. След това следва т. нар. "Playbook", който представлява всичките тези организирани действия на противниковия отбор начертани на листи, разграфени, показани - кое, къде, какво прави, как го прави и е хубаво накрая при готов доклад, когато се коментира всичко това със старши треньора да се изберат в определени ситуации как да се противодейства на отделни комбинации.