Дечо Коешинов: Трябва да развием школата

Дечо Коешинов (сн. BGbasket.com)

29-12-2010 10:08

Старши треньорът на Черноморец Дечо Коешинов говори за представянето на своя отбор в първенството и оценката му за играта на тима.

„Като оставим последните две домакинства, мисля че мога да бъда доволен от това, което показваме, макар и да искам да е много повече, защото все пак едно е да работиш с момчета, които виждаш, че имат потенциал и друго е да работиш с хора, които вече са показали всичко от себе си и им знаеш възможностите. Мисля си, че можехме да играем и по-добре от това, което играхме. Махам мачовете с Лукойл и преди него с Левски у дома. Не мога да кажа дори, че играхме слабо в Ботевград, защото както всичките лоши неща, които направихме и грешките, които правехме всички, до едно време стояхме много добре на терена. Все пак Балкан са трети в класирането и мисля, че да играеш срещу тях и да седиш добре на техен терен е хубаво. Лошото е, че Лодърдейл не беше добре последните мачове преди този с Рилски спортист. Преди мача с Балкан не е тренирал изобщо. Преди мача с Левски имаше една тренировка. Има проблеми с кръста,които му пречат да покаже собствената си игра, а ние в общи линии сме заложили на него голяма част от системите в нападение. Нормално е, когато имаш някой 222 см отдолу в подкошието да го използваш. 50 процента от системите ни за игра са с него, а ние не можем да му подадем. Аз го гледам от собствен опит. Много трудно се играе с такъв голям човек отдолу под коша. Всичко има плюсове и минуси. Но пък аз казвам, че минусите му трябва да се опитваме по някакъв начин да ги скриваме, а да му използваме силните страни. А ние точно това е, че силната му страна не можем да я използваме - 222 см отдолу под коша , а ние не можем да му дадем топката така, че да е спокоен и да си надиграе сам човека. Така се получи особено срещу Ботевград да не е добре физически и когато има постоянен контакт върху него той не се чувства добре и не може да помогне на отбора.”

Целта пред Черноморец е след време в тима да влязат местни момчета от Бургас, а пък реално първи допир с голямата игра има през този сезон Димитър Рошманов, който е и капитан на тима.

„Рошманов в общи линии вече е човек, който му е точното време да играе. Рошманов за първи път играе нормален баскетбол. Не искам да обиждам никой, но все пак различно е да играеш в Б група и може би много хора и в Бургас така малко лошо се настроиха от това, че голяма част от стария отбор не е тук. С цялото ми уважение към всички момчета затова казвам, нивото е едно да играеш в А група и да играеш в първа лига. Мисля, че е по-добре да дадем път на по-младите момчета, за да се развиват те, а и в Бургас няма как да е. Трудно се получават много финанси, а с много отбор се прави лесно. С малко обаче се прави трудно и, когато искаш да имаш боеспособен тим трябва да се опиташ да направим школа, както е например Делфин тук в града, за да може от Бургас да влязат момчета в този отбор. Макар, че това, което аз виждам, е че има една голяма дупка от 3-4 години. Имам предвид тези, които са на около 14 години, докато станат на 18, а да не говорим да играят и при мъжете, въпреки че дай Боже и като станат на 16 да могат да бъдат взети при мъжете, но в България такива случаи са рядко. Пример бе мачът ни с Лукойл Академик, когато в игра влезе Ростислав Алексов и веднага по някакъв начин, да не казвам, че съдиите му свирят само на него нарушенията, но не го и толерират поне малко и, когато се вижда, че е най-младият на игрището веднага му се свирят фауловете. И то такива, които веднага го сриват. При мен е било същото. Аз съм започнал да играя много рано и още млад съм имал същото отношение. Но времената бяха други, моето беше преди доста години, а сега мисля, че съдиите трябва да гледат по друг начин на играчите. И идеята е точно да има млади момчета от Бургас, които да може да играят и покрай тях да вкараме и хора от други градове и чужденци, за да направим един боеспособен отбор. Вече няколко години, когато разговарям с приятели и с други хора, които се занимават с баскетбол, им казвам да преброят колко човека играят мъжки баскетбол в България. Според мен реално са 50-60. Миналият сезон ги броих нямаше 50 човека, като тази година са малко повече, може би защото клубовете нямат и толкова пари. И когато няма масовост няма как да искаме да имаме българско качество и точно там е големият проблем. Ако ние успеем да докараме колкото може повече хора в залата и от това да излязат наши момчета, които да играят баскетбол така ще успеем да имаме и по-боеспособни състави и в лигата няма да има само 8 отбора, а ще бъдат много повече.”

Коешинов е благодарен на Общината, благодарение на която отборът съществува, както и на няколкото фирми, които помагат. Съвсем естествено той се надява да се появат и нови хора, които да се намесят в спонсорирането на клуба.

„От Общината има подкрепа. Това е добре, тъй като благодарение на нея съществуваме. Не трябва да забравяме и няколкото фирми, които ни помагат, но лошото е, че са само няколко. На много места всеки се оправдава с кризата и ни казва, че няма как да помогне. Поне за мен идеята е да можем да намерим в един наистина голям град 50 фирми, които да дадат дори и по 1000 лева, което прави 80 лева на месец. А това ще бъдат 50 000 лева, които ще бъдат свежа кръв за нашият клуб. А ние тръгваме да се сравняваме с други отбори. Няма как да се получи – тръгваме да скачаме на Левски и на Лукойл – е как? При положение, че нашият бюджет е да не кажа с десетки пъти по-малък от бюджетите на тези два отбора, какво мога да говоря. Това, което се случва е успех за нас. Успех е това, че успяваме да съберем такива хубави момчета и те да искат да играят баскетбол и то в Бургас. Очаквах публиката на последното ни домакинство с Лукойл да бъде толкова малко. Беше петъчен ден и много не са обърнали внимание, че мачът е в петък. Те са свикнали събота-събота-събота и в петък залата беше почти празна. Предният път с Левски пък залата беше почти пълна, но и това ми е болка.”

Старши треньорът на Черноморец заяви, че от отбора се опитват да върнат публиката в залата, но това става много трудно.

„Опитваме се да върнем хората, но става много трудно. Просто хората забравиха да посещават спорт и да имат фенове. Значи отборите примерно в Испания, в Англия могат да имат фенове, а българина ще седне и ще каже я да ви видя какво ще направите сега, колко сте велики. Той няма например да дойде да каже евала момче, или браво, че се мъчите да правите нещо, или браво, че се трудите по еди-какъв си начин. Всеки гледа по някакъв начин да укорява или да дава някакви напътствия, но никой не иска да помага. Това е най-особеното, защото има много баскетболни хора в Бургас, но никой не иска по някакъв начин да се намеси, дори и с идеи, не само финансово. Защото, когато има един, втори или трети с идеи, те запалват и следващи хора и така, когато имаме по-голям кръг от хора си мисля, че ще можем и много по-лесно да намерим и финансови благодетели и спомоществователи и изобщо хора, които искат да помогнат по някакъв начин на отбора. Много е трудно, честно казано не съм очаквал, че в Бургас ще е толкова трудно. Малко ще се върна назад, но когато бях 16-годишен няма да забравя два мача – Черноморец срещу Балкан и Черноморец срещу ЦСКА. Това все пак е само преди 17-18 години, а залата е била препълнена и е имало хора до игрището. Това е заради фактът, че имаше спорт в България. Проблемът разбира се не е само на клубовете, а на държавата. В общи линии все пак не можем да се борим против държавата, а просто ще правим това, което можем, за да върнем хората в залата. Всеки има проблем, знаем каква е ситуацията, но всеки родител може по някакъв начин детето му да спортува, защото е много по-добре да спортува отколкото да ходи по улиците. Разбира се не е задължително децата да станат перфектните състезатели. Спортът обаче ще ги научи поне да станат дисциплинирани личности. Може би проблемът на нашето общество е, че сме много недисциплинирани. Можем да отидем да работим навън като роби, наистина ще се взимат пари, но ще е срещу робски труд. В България никой не иска да работи по такъв начин, всеки гледа да стои, да пие кафе и да не си върши работата.”

Според Коешинов все още е рано да се мисли за призови класирания и целта е просто да се направи боеспособен състав.

„В началото на сезона дойде една телевизия да вземе интервю от мен, точно бяхме привлекли Павле Болковац и те ми казаха – вече имате сърбин в отбора и с Прийст Лодърдейл и ще се борите за шампионска титла. Аз бях много учуден като чух това и им казах, че са много далеч от истината. Това, че са привлечени двама състезатели не означава нищо. С такъв отбор от млади играчи и с един Лодърдейл и с това, че си взел чуждестранно попълнение на гарда не означава, че си направил нещо велико. Просто се опитвахме да създадем един боеспособен състав и привличането на Лодърдейл беше най-вече заради това. Пи Ел не е дошъл тук, като същият Пи Ел, който беше преди години – и в добрия и в лошия смисъл на думата. Преди беше много по-млад и много повече неща можеше да прави, говоря физически. Сега е същата заплаха за другите, но все пак годинките малко тежат.”

А цялата идея с привличането на Лодърдейл е:

„Идеята беше да вкараме в Бургас човек, когото всички познават, като Прийст Лодърдейл. Така хората ще искат да гледат него, както и целия наш отбор. Аз съм казал и на момчетата, че една птичка пролет не прави. Дори Лодърдейл да вкарва по 100 точки, когато противникът ти отбележи повече, пак няма как да победиш. Това, че започваме да привличаме повече деца в залата и ветераните, които идват да играят, стават все повече, ми дава поне малка надежда. Това е началото на осъществяването на идеята да върнем хората в залата. Не можем да очакваме нещо велико да стане бързо. Всичко става малко по малко, въпреки че на всички ни се иска да има огромен напредък. И аз искам да играем за медали, но всичко е комплексно. Първо трябват финанси, за да могат момчетата да не мислят как да се справят финансово, а да мислят за баскетбол. За разлика от други клубове, при нас заплатите не са много високи и хората биха казали, че някои от момчетата си губят времето с баскетбол. Състезателите обаче, в това число и аз, много обичаме баскетбола и даваме всичко от себе си да вървим напред. Никой не се мисли за велик, ние работим всеки ден в стремеж да се развиваме. Понякога има колебания в играта на младите момчета, но за жалост това се отразява и на по-опитните. Ето най-пресния пример: на рождения си ден Христо Захариев почерпи Петко Маринов, който го попита на колко години става. Захариев му отговори „На 20”, след което Петко се обърна към мен и каза „Е, ти какво искаш тогава?”. Ние обаче трябва да даваме път на такива млади играчи, да създаваме желание у тях да се развиват. Голяма част от момчетата, които привличаме, имат огромно желание да се развиват и притежават страхотни качества.”

Накрая за новата година Коешинов си пожела:

„За новата година си пожелавам мачове като последните две домакинства да не ни се случват повече. Няма отбор, който да е непобеден, дори и най-силните губят. Дори Лукойл ще загуби, нямам нищо против тях и им пожелавам това да не става, но на всеки отбор може да се случи да бъде победен. Всички в нашия тим трябва да са щастливи, че работят това, което им доставя удоволствие. Няма нищо по-хубаво от това да ходиш всеки ден на тренировка, да играеш любимата си игра и да получаваш заплата, дори да не е най-голямата, за това което обичаш. Пожелавам си най-вече здраве, досега нямаме сериозни проблеми с контузии и дано продължаваме така. Искам и да заиграем по-добре, трябва да се стремим да се усъвършенстваме.”