Росен Барчовски: Годината нито е много успешна, нито е много негативна

Старши треньорът на националния мъжки отбор Росен Барчовски даде своят коментар за отминалата година, а като председател на треньорския съвет и за първенствата в България, както и за ситуацията при подрастващите:

Каква е Вашата равносметка за 2010 година?

"Смятам, че годината нито е много успешна, нито е много негативна. Да кажем, че оценката за нея е средна. От една страна  като се вземе предвид общото икономическо състояние в страната и изобщо в света, баскетбола е в прилично състояние. Имам предвид, че текат състезания и шампионати абсолютно във всички възрасти, включително и при най-малките. Каквото и да им е нивото имаме две лиги, имаме втори групи, имаме 8 национални отбора, които участват във всички състезания на Европа, имаме добро медийно отразяване - и електронно и по вестниците, имаме някои силни отбори с доста класни за България чужденци, така че от тази гледна точка като сравним баскетбола с останалите спортове в страната, то можем да сме доволни. Положението можеше да бъде много по-тежко. Нямаме фалирали отбори или прекъсване на шампионатите, защото тези неща се случват около нас. В Гърция има стачки на състезатели, в шампионата на Сърбия, без отборите от Адриатическата лига, положението е тежко финансово, така че наистина от тази гледна точка нещата са сравнително добри. Като качество на играта и като успехи не можем да се похвалим с кой знае какви нито на национално, нито на клубно ниво, като изключим Балканската лига спечелена за втора поредна година от български отбор - в случая Левски. Това е в общи линии. Националните отбори - мъжете и жените не можаха да се класират с игра. Има обаче нещо общо при тях - имаше подмладяване, и двата отбора играха добър баскетбол, като това се оцени от всички. С игра не можаха да се класират, но пък мъжете имаха шанса да го направят с увеличаването на отборите за шампионата, а това е радостно, тъй като мотивира абсолютно всички нас за финалите. При жените имаше голям скептицизъм в началото относно състава, но пък те бяха не на крачка, а на стъпка от класиране. При подрастващите имаме отстъпление, но то е обективен процес. Аз не смятам, че нещо субективно се е случило просто изоставаме и, ако има нещо по-тревожно, то това е именно там при подрастващите. Мъжкият и женският национален отбор ще са така - ще се класират, особено при мъжете по-често с тези 24 отбора, но тези два отбора са резултат от това, което идва отдолу. Не може да се промени кой знае какво, когато един национален отбор се събира само за месец и половина. Е може, но то ще е повече въпрос на късмет, а не на някаква обективна даденост. Така че пак казвам - оценката за годинана е задоволителна. В никакъв случай нямаме повод да се срамуваме, но и кой знае какъв повод за голяма радост."

Какво се прави, за да бъде подобрено нивото при подрастващите?

"Ние като федерация правим възможно най-много, за да могат да се събират тези национални отбори от по-малки в централизирана подготовка. За съжаление не само не ни се увеличиха парите за лагери, които ни дават от министерството, а дори се намалиха. За пример да дам - миналото лято имахме по 40 дни лагер, а сега за това лято са ни дали 20 дни, което е абсолютно нищо. С усилия на федерацията и с финансиране от страна на президента и отделни спонсори, ние успяваме с някакви еквилибристики да увеличим тези лагери, но те са крайно недостатъчни - това е едната страна на въпроса. Стремим се по някакъв начин да ограмотяваме треньорите, да правим непрекъснато някакви семинари, които са задължителни и каним добри лектори. Баскетболът обаче навсякъде по света се прави по клубовете. Прави се по училищата и по клубовете. Тук по училищата проблемът е генерален, огромен. Няма салони, няма площадки, няма обучени учители, които да занимават децат. Оттам пък масовостта е малка - това е първият проблем, а вторият е по клубовете, откъдето не се вадят баскетболисти. Причините са ясни - немотивираност на треньорите заради слабо заплащане и оттам липса на желание да се развиват, да учат, да четат. Друг проблем е и лошата база - малко зали, с лошо качество, студени е като се сложи и липсата на кой знае какви успехи не мотивира родителите да пращат децата си да играят баскетбол. Географията се стесни и това са много причини, които не са от днес или от вчера, а не са и от 10-15 години. За мен проблемът в българския баскетбол започна преди промените, още в края на 70-е години и началото на 80-е, когато ние си задържахме това ниво до ден днешен. Ние не сме изостанали, просто другите страни дръпнаха страшно много и конкуренцията се вдигна доста. Опитваме се при подрастващите да създадем най-добри условия, особено по-малките почнаха от сега. Ходиха на Балканиада кадетите и кадетките, преди това пък им направихме лагери, които ще има отново и през февруари и през април месец. Каквото може аз смятам, че федерацията прави, но не е достатъчно - за мен баскетболът трябва да се направи основно по клубовете. Федерацията не може да даде пари на всички, а по клубовете са малко. Малко са и общините, които обръщат внимание на баскетбола. Това е обективен процес и хората трябва да го разберат, само със желание и амбиция не може да стане."

Няма ли го варианта при подрастващите да бъде назначен главен треньор към федерацията?

„Горе-долу аз изпълнявам тази роля. Ние сме направили една методика и сме я предали във вид на учебници. Тя е модерна, хубава, по нея се работи в Сърбия и, който желае да я прилага го прави. Проблемът е, че трудно се осъществява контрол - това са 150 клуба. Не е проблем дали я има програмата. Въпросът е колко се работи по нея и как се работи. Тук вече ролята е и на треньора. Контролът върху работата в клубовете за мен е малък и основното нещо, което трябва да се направи е самите президенти, чакам отдавна и това не се случва, да се обърнат към федерацията, да се обадят по телефона и да ми каже някой „би ли дошъл, три дена, пет дена, седем дена да поработим заедно" и ще отидем. Георги Димитров е тук, аз съм тук и ще можем да помогнем. Такова нещо досега нито един клуб не е направил, с изключение на дамския Септември, където с удоволствие отивам. Защото да отиваш и да се натрапваш сам, да си предлагаш помощта някак си е липса на добро възпитание. За мен самите президенти трябва да осъзнаят, че не се работи като хората, качествено и количествено. Те трябва да изискват много повече от треньорите си, много повече и да потърсят помощ. Тогава ние ще намерим начин да им я дадем тази методическа помощ. Там се стои и се казва- ние не им плащаме добре, те не са платени. Е няма такова неща. Който си е избрал тази професия и си я работи. Като не ти харесва, като не ти стигат парите я сменяш и отиваш да работиш на друго място. Треньорската професия е различна от останалите, тя е апостолска работа и не е за всеки. И аз това очаквам да стане - президентите да изискват много повече от тези треньори, да има по-голям контрол и второто нещо е самите те да потърсят помощ по някакъв начин. Дали ще ги изпратят да учат, дали ще поискат от нас методическа помощ. Ако видя, че това се случва смятам, че ще може нещо да се направи. Това е проблема. Иначе имаме единна система за подготовка. Тя е раздадена на всички клубове, на всички треньори, подредено е и по тренировки. Без ролята на човешкия фактор обаче не става, иначе ще сложим един компютър и той ще стане треньор, а така не става."

Има ли яснота кои ще бъдат треньорите на младежите и девойките до 20 години, тъй като другите са ясни?

"Все още не. Не сме определили треньори, тъй като не можем да направим никакъв календар. Те играят по мъжките и по женските отбори и ще изчакаме. Особено при младежите ще зависи и от щаба на мъжкия национален отбор, ще трябва да се изчака още малко и ще ги определим. На другите отбори при подрастващите са ясни."

Изминаха 12 кръга от мъжкото първенство. Как го виждате през тази година?

"Първите два отбора - Лукойл Академик и Левски ми се струва, че са с една идея по-силни. Оттам нататък не мисля, че има промяна нито надолу, нито нагоре. Има много голяма оспорваност след второто място и ако го нямаше този катаклизъм в Черноморец и донякъде в Плевен, щяхме да имаме 6 отбора, които да се борят за призови места. Отделям двата първи отбора, защото там не може да стане изненада. Те са много стабилни и организационно и финансово, че нещо да се случи. Нивото можем да кажем, че е средно европейско ниво. Не защото толкова се е вдигнало във България, а просто по Европа то падна заради тази финансова криза и навсякъде е паднало, като махнем една Испания. Но даже и в Гърция, в Турция, в Италия, в Русия нивото падна. Така че нашата лига е на нещо като средно европейско ниво, което не може да е кой знае колко радостно, но не може и да е за срам. Като сравним всички останали шампионати в България, то нашият се радва на някакъв не малък интерес и общо взето няма скандали и нещата вървят нормално. Проблемът е, че страшно много чужденци са водещи играчи. Като погледне човек класациите във всички категории от 5 човека, то минимум трима са чужденци. Това е проблем и мен ме тревожи за националния отбор."

А женското първенство как Ви се струва?
„Хубаво е, че там има такава оспорваност. В последните години имаше два отбора, които се бореха за първото място. Редовно това е Лукойл Нефтохимик, Дунав, а за една година и ЦСКА по времето на Коен. Сега е хубаво, че 5 отбора, слагам в това число и Берое 07, особено с отиването там на Георги Младенов, а бяха взети и американки, но пък са много малко тези отбори, крайно малко. Славия е отбор, който му прави чест, че играе в лигата, но като качество е по-близо до А група. Реално за цяла България ние имаме 5 професионални отбора, което е абсурд. Ако се погледнат страни, с които искаме да се конкурираме положението е много тревожно. Нито един отбор не играе в европейските турнири, а ние искаме да се конкурираме с една Унгария, или с една Италия да се борим за влизане на Европейско първенство, а те имат първи дивизии, втори, трети и регионални дивизии. Играят по евротурнирите, а ние имаме 5 отбора. Тази тенденция на общ спад на женския баскетбол в Европа нас ни удари много сериозно. Няма почти никакъв спонсорски интерес и отборите са толкова свити, че дефакто младите баскетболистки почвад да приключват още на 16-, 17- или 18-годишна възраст, защото нямат перспектива, нямат къде да играят. Страшен проблем е това, обективен и не виждам как може да се реши. Дано едно класиране, ако имаме късмет за това, защото аз съм сигурен, че момичетата ще свършат много работа, но за класиране ще трябва и късмет. След едно евентуално такова обаче дано да има подем и малко да дръпне женския баскетбо иначе ще е трудно."