Георги Младенов: Очаквана загуба

Георги Младенов (сн. Мария Мицова)

09-01-2011 16:54

Старши треньорът на Берое 07 Георги Младенов дебютира със загуба в първия си мач начело на тима. Въпреки поражението от Лукойл Нефтохимик, той заяви, че го е очаквал и, че все още е рано да се искат резултати.

„Очаквано загубихме тази среща. Лъжовно щеше да е, ако бяхме спечелили. Защото тези 4 дни тренировки след новата година и двата от миналата бяха опознавателни. Не можем да щракнем с пръсти, не сме магьосници, но можем да свършим нищо. И ако бяхме победили щеше да бъде много добре в една посока, че щяхме да работим много по-мотивирано, не че сега няма да го правим, но това и обясних на момичетата - отборът ще започне да играе като хората някъде към края на месеца. Трябва ни един месец заедно да изчистим някои неща, още неща се бъркат, губят се позициите в нападение, наистина за една седмица няма как да се случи нищо. По принцип всяка една загуба е неприятна. Ако кажа, че една загуба е супер полезна ще излъжа, но я очаквах. Не съм пораженец и никога няма да бъда, а това искам да предам и на момичетата. Имаше ситуации, в които можехме да се върнем в мача. Направихме го донякъде, не успяхме да се справим. При това единственото, в което не успяхме да се справим е, че ни вкараха 72 точки. Мачът между Рилски и Левски завърши с толкова вкарани точки, така че горе долу това е мъжки резултат. Слабо резултатен мач разбира се, но ние ако искаме да успеев отборите трябва да ни вкарват между 60 и 65 точки, за да можем да имаме шансове да успеем. Нямаме чак толкова дълга скамейка, имаме доста млади момичета, а срещу Лукойл, който има и по-дълка скамейка, а е и по-обигран е и е нормално разликата да е такава. Нищо страшно не се е случило, така че продължаваме напред."

Къде трябва да има подобрение в играта на тима:
„В подкошието направихме доста грешки от притеснение, че нещо може да се случи. Също така загубихме много борби под нашия кош, борбата ни е трагична. Трето - начина, по който са пазили досега не е този, който искам аз. Няма как да се случи от едната страна да има пробиви, а от слабата страна да сме с гръб към топката. Много лесно ни минават с топката с един дрибъл, още не успяваме на заслон-контразаслон на 45 градуса на върха да противодействаме така както трябва. Забравяме какво трябва да направим, няма комуникация, не си говорим помежду си. Така че има доста неща, които трябва да направим. На бърза атака сме много близко, няма пространство и начина на игра в нападение. Не можем да използваме ситуациите, в които сме сами и да атакуваме и другото е, че отборът, без да намесвам други неща, е в много лошо физическо състояние.Един играч, когато се умори си губи главата и почва да играе по друг начин, така че трябва да пипнем малко и в тази посока. Имаме своите шансове и се подготвяме. Единственият ни шанс, който имаме е да се подготвим да се опитаме да влезем във финалната четворка на Купата или нещо в плейофите. Тъй като, даже и да бяхме направили пет домакински победи много трудно щяхме да изместим някой от отборите пред нас, за да можем да станем четвърти просто много неща трябва да се случат. А и дори да бяхме взели пет домакински мача, трябваше да спечелим и поне три навън, а това е тежко. Продължаваме да се готвим. Следващата седмица играем в Монтана, а единственото нещо, от което се притеснявам е да не би неуспеха днес, или евентуален такъв следващата седмица, да прекърши отбора и той да не повярва на това, което правехме досега. Защото, това което правехме досега бъде изпипано и заработи перфектно смятам, че ще ни донесе успех точно тогава, когато трябва."

За това да как е като треньор на жени:

„Много са изпълнителни между другото. Много по-бързо схващат това, което трябва да направят, но като че ли концентрацията им пада по-бързо. А и се пак жените са нежни същества, които малко или много, когато им стане по-тежко, някои от тях ако имат малко по-лабилен характер искат да се откажат. Но за тези 10 дни, в които съм тук съм много доволен, много са изпълнителни, нямам проблем в тренировъчния процес, а и извън него като дисциплина, като начин на поведение и правят това, което искам. Поемат всичките натоварвания, които им се поднасят, така че баскетболът е един. Разликата е само, че са мъже и жени, но тя е съществена. Има неща, които трябва да се пипат много, но ни трябва време."