Галин Стоянов: Желанието за развитие и доверието са в основата на всичко

Галин Стоянов разказа още по темата за развитието и тренирането на подрастващи. До момента треньорът от школата на Евроинс Черно море запозна читателите на BGbasket.com с началните предпоставки за подготовка на деца, както и методите на трениране. Сега той завършва темата, говорейки за качествата на треньорите и начина, по който те трябва да работят с подрастващи. Ето какво каза Стоянов:

За качествата на един треньор на подрастващи и отношенията му със състезателите:

„Най-важното нещо за един треньор е да изгради доверие между себе си и състезателите. Всеки един човек би искал да бъде зачитан, включително и момчетата, които са на път да се превърнат в мъже. Най-важно е те по никакъв начин да не се съмняват в твоята искреност, иначе каквото и да ги караш да направят, те ще го правят с неприязън. Следващото важно нещо за треньора е да бъде „гладен и жаден” да постига. Да постига обаче развитие у състезателите си на първо място, а след това победи. Защото ако сложи победите пред състезателите, след време той ще бъде горд с медалите си, но когато го попитат колко от състезателите му участват в мъжки отбори, или са постигнали нещо по-значимо, отговор няма да има.

Аз имам уникалния късмет да работя в клуб като Черно море, където попадат много талантливи и качествени състезатели и е удоволствие да се работи с такива момчета. Също така имам поле на действие относно тренировките и разбирам, че това е начин човек да открие себе си. През годините се промених много, надявам се да е било за добро. Един треньор трябва да притежава такива качества, че да еволюира във връзката си със състезателите си и никога да не поставя желанието за победа пред стремежа за тяхното развитие. Също така треньорът трябва да има желание да се променя и обогатява. В момента, в който някой си помисли, че знае всичко, просто всичко свършва. Няма шанс да знаеш всичко, защото играта се развива и променя. Дори една промяна на правилата и очертанията на терена променят идеята за игра, схемите за нападение и защита.

Когато човек реши да се занимава с една професия, той не трябва да я приема като задължение с опредено начало и край и всичко да се ограничава от времетраенето на тренировката. Времето да подготвиш един тренировъчен план за деня е колкото е продължителността на самата тренировка. Това обаче е само ежедневната подготовка, а нещата трябва да се виждат в перспектива. Всяко нещо, което искаш да се усъвършенстваш, прибавя още време към подготовката. Интернет предлага неизмеримо количество информация – има различни сайтове и форуми за треньори, които в комбинация с гледането на баскетбол, обогатяват много. Ако обаче човек не обича работата си, едва ли ще отдели време за всичко това. Когато някой има интерес и обича това, което прави, той просто забравя да мисли за времето и работата му доставя удоволствие. Истината е, че когато човек е „болен от баскетбол”, той мисли за това постоянно и търси начини да се развива.”

За баскетбола при подрастващите в България и условията за развитие на децата:

„Въпреки че има хора, които казват, че треньорите в България не работят и състезателите не се развиват, в крайна сметка става така, че някои баскетболисти се забелязват в Европа. Не ми се вярва да не работим чак толкова. Ако не работехме, нямаше да имаме национален отбор за кадети като миналогодишния. Той нямаше да остане в дивизия А, а всъщност ние не просто останахме, а бяхме на косъм от победа над Русия и други силни отбори и дори имахме шанс да влезем в осмицата. Не ни достигна това, че имахме малка ротация, не ни стигнаха децата, които да заменят титулярите и да им дадат време да починат. Последния мач децата бяха много изморени, но като цяло имахме реален шанс да изненадаме доста отбори. Все някой е научил тези деца да играят баскетбол.

Проблемът е, че ние се различаваме много от европейските държави. Обстановката и средата, в които децата растат и условията, в които тренират, просто са много различни от тези на останалите страни. Ние искаме да сме равностойни на другите, а дори и по-добри, но това трябва да се компенсира от нещо. Колкото и героизъм да проявиш, може да се конкурираш с някого, но трудно може да си трайно по-добър в тези условия. Друг проблем е липсата на конкуренция в страната. Естествено, че когато повечето противници са с 10 сантиметра по-ниски от теб няма да се развиваш по начина, по който би се развил, ако бяха на твоето ниво. Това е логично и естествено. Болестта е на държавата и оттам тя заразява всички спортове надолу. В чужбина хората строят по над 300 зали, а ние – 2. Няма как да очакваме успехи, когато липсват условия за постигането им.”

За постигнатото на тима му в първенството за кадети миналия сезон и начините за развитие и постигане на успехи с един отбор:

„Миналата година постигнахме успехите си при кадетите заради няколко фактора. Първото нещо беше селекцията - събрахме деца, които могат да играят. Другото важно нещо беше тези деца да бъдат методически правилно обучавани. Много съм признателен на Владимир Цветков, който по време на курса ми е НСА ме убеди, че във възрастта на моите деца трябва да се преподават определени неща. Впоследствие тези деца показаха, че методът е бил правилен и се радвам, че тогава не избързах. Ние едва ли не учехме неща, с които се занимават 2 години по-малки деца от другите отбори. Тези неща обаче бяха най-важните действия за постигането на победи и стана така, че на 16-17 години ние вече играем мъжки баскетбол. Като цяло децата и аз бяхме много мотивирани и вярвах в тях. Винаги се тръгва от селекция, доверие и следване методически правилно трениране. Това се допълва от обединяване около една кауза – да докажеш, че си някой и че хората трябва да се съобразяват с теб, както и желанието за успех и развитие. Тези неща са в основата на всичко.”