Мнение на един фен

По електронната поща бе получено писмо от читател наименовал се Приятел Болов. Той изразява своето мнение и позиция за баскетбола в България, а на Вашето внимание представяме пълния текст на писмото:

РЕАЛНОСТТА

Тъжно е, когато виждаш близък да се предава, да се отказва от нещо, за което е дал и мило и драго. Тъжно е да виждаш как твой приятел се отказва от спорта, просто защото не вижда вече перспективата. Тъжно е да виждаш как талантливи млади хора са принудени да спрат с баскетбола, хора, отдали се на баскетбола и имащи какво да му дадат.

Нека помислим защо е така. Защо нивото на баскетбола у нас е такова? Къде е заложен успехът в баскетбола у нас? Баскетболът, за който иначе всички ние толкова милеем. Какво представлява този толкова популярен спорт у нас?

Баскетболът у нас е белязан от непрекъснати проблеми и трусове. Вината за случващото се се прехвърля някому, разни хорица излизат с илюзорни 10-годишни програми и с това печелят гласове. Други вероятно по линия на различни служби цял живот управляват нещо в спорта, какво точно е трудно да се каже, но заплатите си едва ли ще сбъркат. Нима и в баскетбола у нас (нещо, от което така или иначе пари трудно могат да се вадят) ще оставим типично българските черти да излизат на преден план? Намериха се хора с характери в съдийството наскоро, които пък бяха тотално забърсани.

Какви са перспективите за един млад състезател, дори не толкова млад - между 14 и 20 години например? Отговорът е еднозначен - в нашата мила родина - никакъв. Защо ли? Ами защото на мода е да докараш колкото се може по-висок състезател или да се доказваш как ще спечелиш някоя и друга титла с отбор съставен от един-двама българи. Но ставаш шампион, герой си, браво! Вместо да се развиват младите таланти, те биват експлоатирани да печелят титлите за разни комплексирани треньорчета на подрастващи. Вече и за състезанията на 12-годишните трябва да има допинг контрол. Важното е треньорът и клубът да се похвалят с изключително ценната титла на минибаскетбол, какво им пука дали някой от тези деца един ден ще стане играч... Важното е, че те са супер и развиват невероятно баскетбола у нас. Един Чавдар Костов, който беше невероятен талант, седя доста време на скамейката на един гранд,  за да може този гранд да трупа титли и да парадира колко е над другите. На кого му пука, че българският баскетбол единствено и само губи от това? На никого явно! Или поне тези, на които им пука очевидно нямат думата...

Класирахме се на европейско! Супер, а дали е заслужено? Многоуважаваният от всички нас и дал страшно много на баскетбола ни господин Михов заяви, че "успяхме да се класираме". Също така твърди, че понеже сме си свършили чудесно работата, Господ ни е помогнал. Никога не пропуска и да се самоизтъкне твърде деликатно, за това "класиране" твърди, че е обещал да ни класира на европейски първенства. А вече, видиш ли, на второ ще ни води! Ето това е един истински слуга на българския баскетбол, който никога не би помислил за себе си. Казва, че като нищо можем и на световно да се класираме. Ако отборите станат около 128, даже съм сигурен, че ще стане.

Като стана дума за национални отбори и си говорим за подрастващи... На каква база се избират състезателите, които да бъдат повикани в националните отбори? Принципът и тук не е труден за отгатване. За всеки национален състезател, даден отбор получава пари. Защо пък да не вкараме някакви пари в отбора на наш приятел, които после заедно ще изпием? Няма причина да не го направим. На кого му пука, че ще отпаднем от Дивизия А, не е фатално. Или пък няма да успеем да се класираме за А - че то нали само два отбора се класират, ще се представим достойно, завършвайки пред грандове като Люксембург и Малта и ще сме доволни. Догодина пак ще направим някоя 10-годишна програма, с която да спечелим малоумниците, които ни избират. Нека просто се замислим тези национални селекционери на колко мача от съответната възраст са стъпвали. Ама за какво да стъпват, там няма телевизия, няма медии, а номерът е да се отчете разкарването им за някакъв глупав мач, който и без друго ще изкарат в близкото кафене.

Господин Стефко Станев. Нека кажем две-три думи и за него. Той го заслужава. Вече толкова години работи "за" българския баскетбол. Като мениджър на НБЛ се провали тотално, разкараха го и от този пост. Преди това беше сменен и като шеф на съдийската комисия - защото и там не си вършеше работата както трябва. Следва една година, в която на всички нива - не само на мъже или жени, ами и на подрастващи, беше една от най-добрите изобщо от  гледна точка на съдийство. Обаче, защо пък да не върнем отново господин Стефко на бившия му пост? Ще вземе някой лев, ще делим после. Пък и да не забравяме, че бяхме колеги едно време. Дали не са това мислите на хората, които решават кой да бъде и кой не? Или всъщност дали не е само един човекът, който решава тези неща. Нищо де, после ще излезне като решение на УС, кой ще разбере, че сам го е решил.

Съдии? Ама нали някой трябва да поработи, за да бъдат направени тези съдии. Те сами, без да ги учи някой, трудно ще станат. Кой да поработи, господин Ангел Иванов ли? На какво да ги научи? Един от последните турнири, които бяха обслужени от новата серия съдии, учени от него, си свирят с пуловерчета и кубинки. Ама голяма работа, националните инструктори ще ги научат. Все интелигентни хора, ерудирани, Тошев, Стефко, Иванов. Обръща се сериозно внимание на младите, нещото, с което се парадира непрекъснато - думи много, действия никакви. Ама по-добре така, нали? Тези дето искат с действия да изразят намеренията си биват разкарвани. Защото са некадърни... Или защото не са били приятелчета навремето по различни линии... Все тая...

Важното е, че изпълнителният директор на федерацията ни е невероятен. Изкарал цял сезон в NBA, след което научил и английски език. Че даже и в Италия играл. А дали той не е типичният пример как човек вече след кариерата си, трябва да си знае гьола? Дали нямаше да остане идолът за много български играчи, ако не беше заел този пост. Ако просто не се беше разкрил пред баскетболната общественост. Интелектуалец и половина. В Италия е така и при нас ще е така. Как да няма място за сравнение? Че нали и ние, и те сме на европейско първенство. Значи сме на едно ниво.

Михов оправя залите в страната, това е важното. Даже и нови строи. Отдал се е на баскетбола изцяло. С риск да се повторя ще кажа, че ни е класирал и два пъти на европейско първенство! Нищо, че подрастващите ни тренират в мизерия, като дойде тяхното време, ще вземем някой от САЩ или от някоя друга страна, която е почти на нашето ниво. Как един треньор да е амбициран да работи с подрастващи? И без това са достатъчно малко, че биват подтиквани и да намаляват. За какво? За да вземат някое медалче или за да успеят да направят играч достоен да играе в местния отбор на Лом? За другите отбори ще се намери някой да даде малко пари, американци (не „негри", че ще трябва след време да ми променят статията и да пише „роби"...) свободни колкото искаш.

Статистики на мачове си имаме, в Европа сме! Нищо, че през повечето време момиченцата пред компютъра си гледат на пасианс дали новият американец ще ги заприказва. Гледаш мача, после статистиката, имаш чувството, че са поне два различни мача. Нищо де, ще им проведем и на тях един курс на Хаваите и ще бъдат обучени.

Ако искаш детето ти да започне да се занимава с баскетбол ще ти излиза почти без пари. Таксата няма да е повече от 60 лева на месец, ако искаш де, насила никого не караме. Така или иначе шансът му да успее в спорта у нас е между 0 и 1%. Виж, ако успее да се измъкне навреме, може и наистина да успее - имаме и примери като Павлин Иванов, тръгнал от Ямбол. Тук е по-друго, плащаш си, за да го тренира някой гениален треньор в невероятни условия.

Нещата вървят на оправяне. Е, то по-лошо има ли накъде? Турското "присъствие" за тези 5 века определено ни се е отразило. Примиряваме се с всичко, страх ни е и не смеем да си кажем мнението. Тези, които се осмеляват, после живеят в опасност да не би някой да ги застреля.

Дано има повече млади хора, които да имат желание да се занимават с баскетбол у нас. И дано не се предадат пред всичките идиотщини, които са в любимия ни спорт с оранжева топка. Дано, ама надали... Е, в крайна сметка, господин Михов винаги може да ни класира на още някое европейско с 64 отбора, било то с наши кадри или чужди...

BGbasket.com е готов да публикува всяко едно мнение по тази и по други теми