Александър Радоевич: Имаме талантливи играчи в Рилски

Малко след началото на новата година стана ясно, че новото попълнение в Рилски спортист ще е Александър Радоевич. Първото нещо, което прави впечатление у него е естествено височината - 221 сантиметра. Пред BGbasket.com Радоевич разказа за кариерата си досега и сподели първите си впечатления от България:

За началото на кариерата:

„Започнах да играя баскетбол, когато бях на 16 години. В Черна гора имаше само малки отбори и така през 1997-а година заминах за САЩ. Там бях две години в колеж и след това бях избран от Торонто Раптърс в първия кръг на драфта. В колежа пък бях най-добрият блокировач два сезона. Изобщо прекарах времето си там много добре. Бях избран от Торонто и исках това. Пораснах толкова голям, защото баща ми беше висок два метра, а майка ми - 193-194 сантиметра и изобщо всички от нейното семейство са много високи. Така че гените ми са отредили да бъда висок. Братята и сестрите ми също са доста високи. Когато започнах да се занимавам в баскетбол, бях 216 сантиметра, а след това пораснах с още 5."

След САЩ следва и кариера в Европа:

„След престоя ми в Щатите имах доста проблеми. Имах контузия в гърба и се наложи да се лекувам и се радвам, че до днес нямам проблеми с нея. Радвам се, че имах шанса да играя в Олимпия Любляна, Ливорно и ПАОК. След това се завърнах в НБА в тима на Юта Джаз, а след това играх в Асеко Проком. След това пък бях Олимпия Лариса, а през последните 4 и половина сезона бях в четири различни отбора от Кипър. Натрупах ценен опит, но за жалост повечето от тези отбори нямаха достатъчно средства, за да задържат няколко чужденци. Така се стигна до пристигането ми в Самоков."

За Самоков и отбора:

„Тук съм от няколко дни, за мен не е важно мястото, на което да съм да е супер голямо и да има места за бурен нощен живот и забавления. Самоков е малък град и ми харесва да ми е спокойно. Аз съм на 34 години, женен съм и имам деца и не се интересувам много от тези неща. За съжаление петте ми деца и жена ми не могат да са тук с мен. В този отбор аз съм най-възрастен. В тима ни има много млади и талантливи момчета. Не бях идвал в България, но бях чувал, че имате много добри стрелци и не се обръща внимание на защитата. В момчета като Иван Лилов има много потенциал, той е много добър реализатор. С такъв млад отбор не може да очакваш да станеш шампион, но може да имаш добри представяния и да изненадаш някой от лидерите в първенството. Най-важното е да си трайно по-силен от отборите, които са зад теб в класирането, а постигане на трето или второ място ще бъде страхотно. Лукойл и Левски имат много по-големи бюджети от нас. При тази финансова ситуация те винаги могат да доведат някой класен играч."

За конкуренцията в първенството:

„Днес всеки може да играе баскетбол, никой не е застрахован от загуба и се случва и на най-силните тимове да претърпят поражения. Най-важното нещо в нашия случай е младите играчи да напредват и да се развиват и в един момент да стане така, че те да надиграват класните чужденци на другите отбори. Ако говорим за качествата и класата на играчите в отборите в момента, смятам че борбата за разпределение на позиции ще бъде от третото място надолу. Трудно някой може да изпревари Левски и Лукойл."

За другите двама над 220 см в шампионата:

„Бях виждал Прийст Лодърдейл по телевизията, но е много различно когато го гледаш на екрана и когато излезеш срещу него. Той е изключително умен и има много добри умения. Трудно е да го опазиш, защото има много добри техники в атака. Не е невъзможен за опазване, но наистина прави добре това, което се иска от него. Познавам Бруно Шундов, играл съм няколко пъти срещу него. Той е много добър стрелец. Доколкото си спомням, той не играеше с гръб към коша, въпреки че може това. Той може би е най-добрият стрелец с такива габарити, който съм виждал."

За българските играчи, които е знаел преди да дойде, както и очакванията до края на сезона:

„Играх за Босна и Херцеговина и познавам някои от вашите играчи. Разбира се, че съм забелязвал Тодор Стойков, а Филип Виденов е наистина страхотен играч. Тези, които играят в България обаче не се забелязват много в Европа, защото отборът, който представя страната в евротурнирите, е само един - Лукойл Академик. Очаквам голямо подобрение. Хората казват, че както тренираш, трябва и да се представяш. Ние тренираме добре, здраво и наистина очаквам голям напредък. Винаги това е било целта - да се развиваш и да ставаш по-добър."