Гларуса от Румъния: Румънците нямат негативи към българите

Христо Николов с екипа на Стяуа (сн. fibaeurope.com)

16-01-2011 18:51 | Romanian-Football.com

Христо Николов - Гларуса играе от септември в баскетболния тим на Стяуа. Свързахме се с него, за да поговорим за Румъния и спорта там. Спортистът е доволен от този трансфер и на този етап не смята да се завръща в България.

-Христо, как се озова в Румъния? Популярен ли е баскетболът там? Като че ли у нас той има повече фенове?

"Беше края на септември, аз още си търсих отбор, когато треньорът на Самоков ми се обади и каза, че Стяуа търси играч. Дойдох на проби, те ме харесаха и подписах. Моите впечатления са, че наистина баскетбола е популярен тук. Хората идват и се радват, залата се пълни. Не мога да кажа, че е доста добро нивото, но като цяло мисля, че румънския баскетбол се развива в добра посока. Има доста добри играчи, доста треньори от различни страни и мисля, че с всеки изминал кръг върви нагоре."

- Каква е основната разлика между нашия и техния баскетбол? Задавам ти този въпрос, защото българите обичат този спорт, но като че ли не знаят много за румънския баскетбол?

"Според мен едно от хубавите неща е, че докато в България има 8 отбора, тук са 16. Това е конкуренция, защото играеш повече мачове. Има много сърби, което е показно за лигата не е толкова лоша, все пак знаете класата на сръбските баскетболисти. Има и треньори от Сърбия и Хърватия. Като цяло мисля, че нещата вървят добре."

- Във футбола имаше 4-ма българи, на които им беше много трудно да се наложат в Стяуа. Как е колективът в баскетбола? Трудно ли ти беше да се приобщиш там?

"Не, момчетата са супер готини. В отбора имаме 4-5 човека над 30 години, като някой от тях са играли в чужбина, други са завършили в Щатите. Химията в нашия клуб е много добра и може би това е нещото, което ни дърпа нагоре. Даже и с американците сме в много добри отношения. Няма никакви групи по народност и това е много добре. Да усещаш химията и това, че има съотборници, които седят зад тебе е много приятно. Иначе за футболистите, сещам се, че Станислав Ангелов - Пелето беше тук в Стяуа, но за съжаление не успя да се наложи в отбора. Даже един път се подминахме в един МОЛ, защото не се познаваме лично. Не съм запознат с нивото на футбола, но предполагам, че е трудно там."

- България и Румъния като че ли са в постоянна конкуренция в последните години за какво ли не. Какво е отношението на румънците към българите, как чувстваш ти нещата?

"До сега не съм усетил някакъв негатив. Никой нито ми е подхвърлил нещо, нито ми е говорил нещо за спорове между България и Румъния. Като цяло отношението към мен е доста добро, доволен съм, хората само се радват на играта ми."

- Какви са румънците като фенове? Темпераментни ли са? Каква е атмосферата в залата по време на мачове?

"Стяуа е клуб на армията, а аз съм играл 8 години в ЦСКА, преди да отида в Лукойл. Това в Стяуа ми е доста познато, защото имаме фенове, които наистина много ни обичат и ни се радват, което е много важно да знаеш, че имаш шести човек на трибуните. Много е приятно, всеки мач са със знамената, с транспарантите, просто е уникално."

- Да поговорим и за жени. Красиви ли са румънките, имаш ли много фенки, както беше в България?

"Миналата година нямах много време да излизам и да обръщам внимание, защото играхме в Европа и наистина нямах никакво време за забавления. Може би бях излязъл само веднъж, но сега имам повечко време. Да, наистина има много красиви румънки. Даже виждам по клубовете, че хората наистина се забавляват. В България по клубовете можеш да срещнеш едно надуто държане за ползите, докато тук в Румъния хората просто се забавляват, което ме радва. Да, определено има много красиви румънки, не мога да го отрека."

- Някои наричат Букурещ "Малкият Париж". На теб харесва ли ти този град като архитектура и като място за живеене?

"Да, хубав град е. На мен ми харесва. По-голям град е от София и можеш да усетиш малката лудница, която е около теб. Аз всеки ден пътувам до залата и влизам в трафик, приятно е. До колкото съм се разхождал в центъра, където са старите сгради е доста красиво."

- Мислиш ли за завръщане в родината си? Би ли се завърнал в България, ако получиш предложение от Академик или ЦСКА?

"Не, едва ли. Много ще се радвам, ако ЦСКА, понеже сега наистина нямат отбор, да изградят нещо по-добро (със спонсори). Бих се замислил, защото това е моят отбор, който ми е бил на сърцето, но на този етап не бих се върнал в България. Искам да бъда възможно най-дълго извън страната ни, да трупам опит и да градя кариерата си по най-добрия за мен начин. Не искам да застоявам, защото така се случи, че аз в България стоях на едно място."

- Това според мен означава, че нямаш финансови проблеми в Румъния? Световната криза не засегна ли този спорт в северната ни съседка?

"80 % от баскетбола в Европа е засегнат от кризата. Повечето спонсори са се дръпнали и предполагам, че положението в повечето спортове е такова. Имаме някакви финансови проблеми, но предполагам, че всичко ще се изчисти. Нашият собственик е доста коректен към нас и гледа всички задължения да се изчистят."

- И накрая какво ще си пожелаеш за новата година?

"Пожелавам си да съм здрав, което е най-важното. Също така желая от цялото си сърце да съм шампион и да взема Купа Румъния, което нашият тим може да постигне. Едно добро бъдеще занапред."