Ивайло Стоименов: Словения ни показа пътя към успешния баскетбол
Той е дипломиран юрист, но във визитната му картичка блестят едни от най-талантливите млади баскетболисти. Представяме ви човека, който накара мнозина да заговорят с интерес и уважение за новата вълна баскетболни треньори. В момента Ивайло Стоименов работи в родния Етър (Велико Търново), но отдалеч си личи, че съвсем скоро той ще направи поредната важна крачка в своята кариера.
Ивайло Стоименов е роден на 11 март 1981 г. във Велико Търново. Тренира баскетбол от дете в местния Етър и на 16 години вече е титуляр в националния отбор за кадети, воден от Иван Андреев (1947-1999). В три поредни години Стоименов е или най-добър или най-резултатен играч във финалите на държавните първенства за подрастващи. На 20 години, като част от мъжкия отбор на Етър, получава контузия на коляното и с това професионалната му кариера на играч приключва още преди да е започнала. По това време учи право, но голямата страст към баскетбола го задържа на полето, вече като треньор. Следват няколко стажа в словенския Олимпия (Любляна) и един по-кратък в сръбския Партизан (Белград). След това завръщане в родния Етър и много работа с младите таланти. Атестацията за неговите усилия са успехите на Мартин Дурчев (Ямбол) и Георги Сираков (Римини), както и прогресът в играта на опитния национал Николай Върбанов, дошъл именно след съвместните тренировки със Стоименов. Днес той има зад гърба си и опита от престоя в Ямбол, където първо бе асистент на Иван Чолаков, а след това и сам води мъжете на клуба. Намираме нашия събеседник преди поредната трвнировка с юношите на Етър.
Г-н Стоименов, да започнем от самото начало. Как се запалихте по баскетбола?
"За тази велика игра в детските си години научих най-много от дядо ми - Иван Балъков, който ми преподаваше по физическо в училище. На него съм безкрайно благодарен и задължен за всичко, което ми даде. След това тренирах в Етър, но най-важният човек в следващия етап на моята кариера бе Иван Андреев. В юношеския национален отбор този голям треньор ни отвори очите за много от тънкостите в подготовката и воденето на мачовете. Опитвам се да прилагам най-доброто от неговите уроци в ежедневната ми работа с децата в клуба. След края на състезателната ми кариера имах щастието да отида на стаж в Словения при Войко Херскел (1959 - 2007), който по това време ръководеше академията на Олимпия (Любляна). Той ме научи на неща, които не съм срещал в практиката на нито един друг треньор по света."
Нека опитаме да разгледаме развитието на баскетбола в България през отношенията между ръководителите, треньорите и играчите. Каква е тенденцията в момента и къде куцаме най-много?
"На първо място президентите, спонсорите или общо казано шефовете на клубовете трябва да осъзнаят каква е тяхната главна задача. След осигуряването на задължителната база за тренировки и мачове и необходимия бюджет, които не подлежат на коментар, от тях се изисква да разберат каква е целта на клуба и да разграничават целите пред различните по възраст отбори. Не може да се поставят едни изисквания към различни етапи в развитието на играчите и отборите. Не бива да слагаш под общ знаменател децата до 14 години и мъжете от първия отбор. При подрастващите е важно желанието за победа да се изгражда между треньора и състезателите, а не да се налага от президента. Най-сериозното проявление на тази слабост е използването на ръстовите играчи като централни нападатели, защото битката под коша е решаваща за повечето срещи при децата и юношите. Това удобно за тази възраст позициониране, често се оказва съсипващо за състезателя, който не развива своята техника и така в крайна сметка не достига до нивото, което мнозина са очаквали. Не ме разбирайте погрешно, винаги съм подготвял и извеждал моите отбори за победа, но тя никога не е била на всяка цена. Подобна е историята на Тони Кукоч, чиито треньори в Сплит никога не са злоупотребили с това, макар и на цената на някой друг медал по-малко в първенствата на Югославия. Иначе днес нямаше да знаем кой е Тони Кукоч. Има още десетки примери в тази посока."
Какво още каза Стоименов четете ТУК.



.jpg)

.jpg)


.jpg)
.jpg)


































