Красимир Трифонов: Емоцията ме вкара в баскетбола

Красимир Трифонов е възхитен от колектива на Дунав

10-02-2011 16:17

До преди няколко месеца името на Красимир Трифонов за жителите на Русе свързаха просто като собственик на известната компания за таксита в града "8806" и като на сериозен бизнесмен, който в последните 13-14 години се занимава с друга, далеч по-трудоемка дейност, каквато е пребоядисването на кораби. В момента всеки русенец, който прекарва дните си преживявайки случващото се с любимия му Дунав, е готов сам да вдигне паметник на съгражданина си. Бивш спортист, но не баскетболист, а футболист. Вместо на футбола в Дунав, той подаде ръка на женския баскетбол. Предлагаме ви за първи път едно откровено и пространно интервю с човека, без чиито усилия Дунав отдавна нямаше да го има - само за читателите на bgbasket.com - Красимир Трифонов.

- Г-н Трифонов, как се озовахте в ролята на основен спонсор на женския Дунав?

- Чиста случайност. Поддадох се на емоцията. Хубавите неща в живота обикновено стават именно така - случайно. Не съжалявам. Даже напротив. Аз съм бивш спортист. Завършил съм спортно училище, бях юношески национал по футбол. Затова не е изненада, че помагам на спортисти, било то и в баскетбола.

- Не е тайна, че Дунав бе пред разпад преди появата ви. Каква е цената на оцеляването на отбора?

- Висока. На базата на огромен ентусиазъм. Вярно е, че основната тежест пада върху мен и колегата ми Свилен Иванов, който е общински съветник, изключително свестен и отговорен човек. Срещаме подкрепа и от други фирми. Лично аз се надявам, че тепърва ще се появят още, които да ни подадат ръка. Нямаме претенции към Общината. Доволни сме на всичко, което решат да ни отпуснат. За мен масовият спорт е този, който масово се гледа, а не онзи, в който най-масово и най-много се харчи. Горд съм да кажа, че имаме невероятна публика. Средната посещаемост на мачовете ни е по-висока от тази на футбола. В залата няма място за правостоящи. На път сме да останем единствен представител на колективните спортове в града, тъй като съдбата на футболния Дунав се очертава да бъде лоша. Единствено ние в Националната баскетболна лига при жените си позволяваме билети от по три и пет лева и да ги разпродаваме всичките.

- Пълната зала с тези цени оказва ли ви финансова помощ?

- Да, защото имаме разходи към залата и съдийски такси, които сме длъжни да внасяме редовно. Благодарение на разбирането на феновете и на пълните трибуни дори при тези цени, ние си подсигуряваме да покрием именно тези неща. Разбира се, че това е помощ за нас. При това никак малка.

- Всички си задават въпроса как успяхте да задържите най-добрата баскетболистка в България - американката Шарел Алън. Как я убедихте да остане?

- Шарел остана, заради мен. На 22-ри декември, когато си заминаваше, за да посрещне Коледа със семейството и приятелите си в САЩ, тя вече имаше предложение от Левски. От там бяха приготвили за нея $ 6000 на ръка още преди да отлети за родината си. Още толкова я чакаха, когато се върне в София. Разговарях с нея и я убедих да остане в Русе срещу...$ 1000. Нямам думи да кажа колко стойностен човек е Шарел. Всички, които разбират от баскетбол виждат, че в момента по-добра от нея у нас няма. Тя преди всичко е изключителна личност, а това не се измерва във финанси, не се променя със сметки и цифри. Вчера бях във федерацията. Разговарях с изпълнителния директор Георги Глушков и подхвърлих идеята да й извадят български паспорт. Смятам, че би могла да ни е от полза. Дали ще приемат, дали ще задействат въпроса от централата - топката вече е в тяхно поле.

- Задържахте Шарел Алън, но изгубихте Радослава Бъчварова...

- Това е болна тема за мен. Доста тежко преживявам предателствата. Много ми бе трудно да преглътна и случилото се с Радослава. До последно баща й ми се кълнеше, че остава, тя също. Отиде си в последния момент. Естествено, тя бе в правото си да го направи. Никой нямаше да я упрекне, ако бе признала, че просто е избрала да продължи кариерата си другаде. От предишното ръководство не бяха счели за необходимо да подпишат с Бъчварова трудов договор и де факто ние нямахме законно право да я спрем. Факт е, че преди да избере Левски, Радослава бе взела почти всичко, което й се полагаше. Тя дори не напусна, заради повече пари, както обаче е факт, че бе единствената русенка в отбора ни. Други, към които клубът имаше много по-сериозни задължения и които уж са ни "чужди", ни повярваха и останаха.

- Звучите така сякаш вече имате планове и за догодина. Така ли е?

- Ние отдавна мислим за следващия сезон. Почти съм убеден, че ще успеем да запазим основното ядро баскетболистки. Имаме принципна договорка с Шарел Алън да остане за трета поредна година. Това е цел №1 пред нас. Лично аз ще направя, каквото зависи и дори, каквото не зависи от мен, за да задържим още три момичета. Те са млади, перспективни и свестни. Сами разбирате, че щом Дунав е оцелял досега, то е защото има силен колектив, колектив от отговорни и свестни личности.

- С какви очаквания подхождате към турнира за Купата на България?

- О, ние отиваме толкова спокойни в Монтана. Каквото и да направим - все ще е наш плюс. Обстановката в отбора е весела, момичетата са в настроение. Сигурен съм, че ще играем финал. Русе живее със своите баскетболистки. За Купата ще имаме агитка от около 150 души. Нека да стане празник за публиката, единствено това си пожелавам.

- И последен въпрос. Много се изговори за случилото се на мача между Монтана и Дунав в последния кръг от Лигата. Наказание за домакините не последва, въпреки че нарушение имаше. Вашето мнение?

- Недопустимо е на официална спортна проява полицията да дойде и да си отиде преди края. В случая ние извадихме късмет. Ако на мястото на Шаренкапова бе Латаша Байърс нали се сещате какво щеше да стане? Разговарях с нея след срещата и тя ми заяви, че ако тя е била атакувана от местната агитка, е щяла да отвърне на ударите. Тогава обаче щеше отново да я изкарат черната овца. Но аз съм против финансовите санкции, особено сега, когато е такава криза. Какво печелим ние, ако глобят Монтана? Нищо. И без това им е трудно да издържат отбора, а общината им е единствената в женското направление, която участва така дейно и тук аплодисментите са за кмета на града - Златко Живков. Той бе много притеснен в събота, когато се установи, че няма полиция в залата и тичаше, за да върне охраната. Сигурен съм, че сега на Купата няма да има подобни проблеми. Даже поисках да отцепят достъпа между двете агитки - нашата и тяхната, за да не се стига до грозни сцени. Нямаме полза от наказание за Монтана без публика или лишаване от домакинство. Следващата им среща у дома е срещу Левски, а за нас е добре Монтана да победи Левски.