Иван Ценов: Ние сме длъжници на българските деца

Иван Ценов (вляво)

15-02-2011 21:55 | viasport.bg

Събеседник ни е заместник-министър на физическото възпитание и спорта и бивш баскетболен национал, треньор и ръководител. Иван Ценов има тежката задача да се бори с инерцията, която избута ученическия и масовия спорт (неговият ресор в министерството) в ъгъла на обществения интерес.

В бляскавата си кариера той е играл за ЦСКА, Академик, Компакт (Димитровград), Фикосота (Шумен), както и в Омония (Кипър). Спечелил е множество купи и медали, завършил в ВИФ (сега НСА) и знае три езика. Бил е треньор и изпълнителен директор на баскетболната федерация. Разговаряме в кабинета на 48-годишния заместник-министър на втория етаж в Спортната палата.

Г-н Ценов, вашият екип бе представен в края на юли 2009 г. Кои от целите ви свързани със спорта в училище и масовия спорт бяха изпълнени, кои не и върху кои трябва тепърва да се работи?
"Спорта в училище е изцяло приоритет на Министерството на образованието. Там се ограничаваме с предлагането само на някои промени. В момента се подготвя новият закон за училищното образованието и имаме уговорка с г-жа Милена Дамянова, която е ресорен заместник-министър за средното образование, че ще се вслушат в много от съветите ни. Аз само ще маркирам част от предложенията ни: Става дума за часовете по физическо като брой и освен това искаме те да се водят само от специаслисти; имаме идея да им предложим часовете, които учителите по физическо отделят за извънкласната учлилищна дейност, свързана със спорта, да им се броят към хорариума. Това може да стане от делегирания бюджет на самото училище. Простичко казано, ако един учител по физическо си направи една групичка по някакъв вид спорт, която да тренира два пъти седмично по два часа, тези 4 часа да се броят към хорариума му от часове, за които той получава заплата от учлището си."

Ще опитам да формулирам три проблема в образованието и ще очаквам вашия коментар по тях. Първият е липсата на достатъчно мотивирани и подготвени учители по физическо възпитание в началния курс - от 1 до 4 кл, което води след себе си един куп други затруднения. Вторият е свързан с формализирането на часовете по физическо в голяма част от класовете в основния и средния курс. Третият е ужасното състояние на базата в близо 1/3 от учлищата. В 1000 училища няма никаква или има само пригодена спортна база, която е далеч от модерната представа за нормалност. Какви можете да направи вашето министерство за преодоляването на тези проблеми?
"Аз ви казах от самото начало, че ние можем да се ограничим само с предлагането на мерки, с които да се изчистят голяма част от тези проблеми или дай Боже, всички. Аз не съм сигурен, че има недостиг на преподаватели. Един от проблемите, който колегите от образованието са ни споделили е, че в някои малки населени места изобщо няма такъв специалист в училище. Те държаха, че не може да се запише дефинитивно, че само от учител по физическо се водят часовете. Бяха склонни на компросми, че при възможност се водят от учител специалист, за да остане тази възможност за малко градче или село, където няма такива кадри. Където има само начално училище от 1 до 4 клас, в отдалечено село, няма как да има учител, който да води на три класа по два часа седмично."

А как стои въпросът с часовете по физическо, които в масовия случай вече са напълно формални?
"Това идва преди всичко от подценяването на целия час. Една от причините е и обучението от 1 до 4 клас, защото учениците остават с впечатлението, че това е едва кли не свободен час или време, в което малко ще се поразсеят и ще правят каквото и както си искат. Другият сериозен проблем са методиките, по които се води подготовката. Те са много остарели и учебната програма трябва да бъде преразгледана. Това се отнася и за спортовете, които са заложение в нея. Няма да е лошо тази програма да е малко по-гъвкава и да е съобразена с наличната база в града, квартала или селото. Ще е добре тя да се прави донякъде и на базата на желанието на децата. Те трябва да могат да избират и част от спортовете за заниманията в клас. Този проблем не е от вчера... Аз съм бил на учителска практика през 1989 г. в едно софийско училище и още тогава децата бяха започнали да посещават часовете по физическо облечени дънки и ризки..."

Останалата част от интервюто можете да прочетете ТУК.