Иван Ценов: Общините разхищават милиони левове, а спортът е на изчезване (Втора част)
Предлагаме ви втората част от интервюто ни с Иван Ценов, заместник-министърът на спорта, който отговаря за неговото развитие в училище и сред гражданите. Основните теми в следващите редове са сгрешените приоритети и неефективното, а често и прахосническо отношение към средствата за спорт, които се осигуряват от държавата, общините, бизнеса и родителите.
В бляскавата си кариера той е играл за ЦСКА, Академик, Компакт (Димитровград), Фикосота (Шумен), националния отбор, както и в Омония (Кипър). Спечелил е множество купи и медали, завършил е ВИФ (сега НСА) и знае три езика. Бил е треньор и изпълнителен директор на баскетболната федерация. Разговаряме в кабинета на 48-годишния заместник-министър на втория етаж в Спортната палата.
Вие имахте идея за категоризация на клубовете. Върви ли се в тази посока?
Първата крачка е направена с промени в Закона за физическото възпитание и спорта. Там вече пише, че федерациите трябва да категоризират клубовете според критерии изготвени от министерството. За съжаление, следващата крачка не бе направена. Критериите не влязоха в Правилника за прилагане на закона. Трябваше да кажем: „Клуб от първа категория да отговаря на тези изисквания, от втора на тези и от трета - на тези". Сега, на практика, разрешаваме една федерация да си измисли седем категории клубове, друга - два, а трета - пет. Ние им казваме да ги категоризират, но не им указваме как и това влече след себе си хаос. Там е мястото, в тези категории, да кажеш: „Първа категория е клуб, който предлага занимания за всички възрасти и не взима такса; втора категория е за клубове, които не отговарят на едното от двете условия; трета - за такива, които имат такси и нямат всички възрасти".
A атестацията на треньорите? Има спортове с изисквания за образование на треньорите, а други - без. Това как се вписва в категоризирането на клубовете?
Презумпцията е, че всяка федерация определя изискванията за тяхната минимална квалификация, която е достатъчна за работа с деца. Ние не можем да ги определим, а федерациите трябва да бъдат стриктни в лицензирането на треньорите... Но да се върнем на категоризацията. След като тя се въведе, следва нова група от мерки. Държавата и общините не трябва да помагат на клубове от трета категория, защото това е спортна услуга, заначтчийство, което се предлага срещу заплащане - тук спорт не се прави. Но това пък върви с други неща. Искаме да убедим финасовия министър да отпусне на всеки гражданин по 2 лв. за поддържане на спортната база в общините. И като дойде клуб от трета категория, на него база не му се дава безплатно. Субсидиите от общината отиват приоритетно за тези от първа и втора категория, а трета не участва и си плаща наемите. Така ще спре роенето на клубове. Хората с по един два отбора в различни възрасти ще се обединяват, за да се качат във втора категория, където ще имат подкрепата на общините. Остава ни важна крачка - тези категории да бъдат записани в правилника за прилагане на закона Това трябва да се направи, защото в момента липсва ред.
Цялото интервю можете да прочетете ТУК.



.jpg)

.jpg)


.jpg)
.jpg)


































