Георги Димитров: Пейката е убиец на талантите (Втора част)

Димитров с кадетите на турнира в Турция

28-02-2011 15:51 | viasport.bg

От 5 до 12 февруари националният ни отбор по баскетбол за кадети до 16 г. взе участие в силен международен турнир, който се проведе в турския град Газиантеп. Потърсихме треньора на младите „лъвове" Георги Димитров, който през юли ще ги поведе на Европейските финали в Чехия. Предлагаме ви втората част от интервюто с треньора на нашите.

Нашият събеседник е бивш баскетболист и треньор на Левски. С националния отбор играе на финалите на европейското първенство в Испания през 1973 г., на което отборът, воден от Нейчо Нейчев завършва на шесто място. Той е един от тримата български треньори, които са спечелили първенство и купа на страната с мъже и с жени. В неговия случай всички отличия са във витрината на Левски. Продължаваме интервюто с темата за съвместната работа между различните поколения в баскетбола.

Как върви общуването в отбора. Момчетата са до 16 г., вашите асистенти са малко над 30, а вие самият сте представител на предишното поколение?
"Нямаме никаъв проблем. Винаги, когато работя с такива хора се стремя да им давам възможност за изява, а не само да носят топките по тренировките и да се чувстват като прислуга. Това се вижда и от състезателите и така се разбираме отлично, макар и да сме от различни поколения. Давам и възможност да работят – единият отговаря за центровете, другият за външните играчи. Говорим си много, после те съдийстват на двустранните игри. Изобщо, участват активно в целия процес, а аз съм длъжен да подготвя моята смяна. След време, когато реша да спра с работата, да знам, че има кой да поеме щафетата. За мен такъв човек бе Кирил Семов, с когото и изкарах страшни години. От него научих много за организацията на тренировките, за планирането, за отчетността (той беше образцов в това отношение, Бог да го прости). Остави ми много знания и съм му страшно благодарен за това. Трябва да има такава приемственост, момчетата да научат нещо и от мен. Те доста знаят и в момента, но това е възможност да добавят още и да натрупат ценен опит."

Споменахте за проблемите с изпълнениято на наказателните удари. Какъв тип тренировки са подходящи за преодоляване на тези пропуски и само повторението ли е „майка" на умението?
"Това е двигателен навик и за него наистина са нужни много повторения. Първо, трябва да се заучи правилното движение. Има си специален ритуал. Как да се застане на линията, как да се изчистят ръцете от влагата, как да се хване топката и след това самото изпълнение. И когато се повтаря много пъти нещата се получават. Примерно и сега да застана на наказателната линия, защото имам двигателния навик, няма да имам пропуск, въпреки че вече не играя. Казах на момчета, че съм недоволен от този елемент и им пооръчах да си вземат една тетрадка, в която да си записват резултата и след всяка тренировка да вкарват по 100 наказателни удара. Когато се съберем на следващия лагер да ми я представят. Те трябва да работят изънредно, защото вече са национални състезатели. Те са най-добрите играчи в тази възраст и логично очакванията към тях са по-високи. Другите момчета, които играят по клубовете, просто така за здраве и да научат играта, могат да правят каквото искат. Но тези 10-15 човека, които са каймакът на българския баскетбол. И навлизат към професионалния баскетбол. Оттук им тръгва пътят към професионалната кариера и те трябва да свикнат с извънредната работа. Това се отнася за стрелбата, за техника, за тактика и за физическа подготовка. Трябва да се прави повече от това, което обикновено се върши в клуба."

Какво още каза Георги Димитров четете ТУК.