Ивайло Христов: Когато обичаш професията си, работата е удоволствие

Ивайло Христов (сн. tony7.net)

05-03-2011 13:00

Във втората част на материала с Ивайло Христов, той разказва за своя отбор, за контролата в Бургас, както и кое е по-приятно - работата с големи или с по-малки.

„Момичетата от двата отбора бяха пети и шести клас, а моите тренират сериозно от средата на декември 2010 г., когато след като си починах малко от баскетбол след престоя ми в Берое 07 и се върнах от Стара Загора в Сливен, започнах да събирам деца, които не се бяха занимавали до този момент с баскетбол и да правя подготвителни групи започвайки от нулата. Така се стигна до момента, в който да им търся някаква изява, дори и на такова ниво, след като те бяха заинтересувани и искаха да продължат да практикуват този спорт.

В момента имаме около 10-11 деца, които са във възраст момичета до 14 г. в нашия клуб и мога да кажа, че се представят доста добре в междуобластното първенство. Между тях има доста напреднали, които още преди години привлякохме за баскетбола и в допълнение и с тези, които сега вече са в отбора, нещата стават доста сериозни.

Целта в тази контролна среща в Бургас беше да накараме момичетата да почувстват атмосферата по време на мач. Отборът на Бургас е изграден само от деца от едно училище, което се намира в близост до залата. На практика момичетата са като в спортна паралелка, защото ако не се лъжа те тренират всеки ден, като три от заниманията са именно в тази зала и е напълно нормално да са по добри от нас и да спечелят мача помежду ни. От моя колега знам, че тези момичета тренират вече втора година и фактът, че нашите деца се представиха като равни с тях ме задоволява напълно. Още повече и това ,че много родители бяха с нас в Бургас и това, което показаха техните деца в тази среща ги убеди, че не си губят времето, когато идват на тренеровки, а тъкмо обратното - за мен това беше достатачно да видя, че сме тръгнали по правилен път."

Когато обичаш професията си, без значение с какви възрасти работиш това доставя удоволствие според Христов:

„Когато един човек обича професията, както съм аз в момента, си мисля, че и в работата и с по-големи и в тази с по-малки изпитва удоволствие и това му доставя удовлетворение. При големите всичко става много по-лесно и по-бързо, което е напълно разбираемо, защото те вече са изградени като баскетболистки. Нужни са само няколко неща, за да ги накараш да реализират това, което искаш. Всичко зависи от това с какви състезателки разполагаш и по какъв начин ще подходиш. Поради това някои отбори са с амбиции за медали, други търсят реализация в бъдеще, трети нищо не търсят или се опитват да съществуват. Абсолютно всичко при жените зависи от селекцията, бюджетите на клубовете и тяхната организация - неща, които са неразделно свързани и, ако нещо от тях не е наред идват проблемите. Но тук идва и другото, заради което си струва да си треньор на женски или мъжки отбор. Това е, когато постигнеш успехи или добри класирания - тогава всичко е страхотно. Но пък при големите има други неща, които влияят и е много по-сложно. Отговорността е страшно голяма, ако отборът има големи амбиции и се търсят бързи резултати тогава става още по-страшно. За тези неща можем да си говорим много и пак съм сигурен, че ще изтървем нещо или няма да сме казали друго, което е трябвало да споменем.

При малките деца е съвсем различно и затова едни треньори могат да работят само с подрастващи, а други не. Удоволствието тук определено е много истинско, при тях всичко е толкова прозрачно и хубаво, на всяка една тренировка или във всяка една среща всичко добро или лошо, което те направят е хубаво. Пред себе си виждаш как те израстват и стават колектив и отбор, тези които нямат развитие или не се справят толкова добре като останалите по естествен път отиват по назад и стават резерви, но и те могат да те направят щастлив, ако съумееш да им намериш мястото в колектива. Тук абсолютно всичко за разлика от женските отбори зависи от треньора. Когато убедиш близките хора около отбора, било те симпатизанти, ръководители, управници, спонсори и други, че правиш нещо, което е добро и си струва да помагат, и накараш всяко едно дете заедно с неговите родители да ти повярват и да оценят това което правите в залата, то тогава нито финансовата ситуация, нито странични фактори ще попречат да реализираш това, което си решил да направиш и да постигнеш. Тогава и с много по малки средства и усилия можеш да направиш големи неща. Моят съвет към колегите, които работят с подрастващи е да е не спират да мечтаят и да искат да постигат по-големи и по-големи успехи. Аз специално винаги съм се придържал кам това."