Иван Лепичев позна всичките резултати от 18-ия кръг при жените

Левски - Берое 07

Двата отбора ме изненадаха приятно. Изиграха много интересен и много приятен мач, който бе удоволствие за зрителите. Малката разлика в крайния резултат в полза на Левски според мен трябва категорично да отдадем на труда на Георги Младенов. Очевидно, откакто е начело на Берое 07, усилията му не са отишли напразно. Баскетболистките му го слушат и изпълняват, а самият той умее правилно и качествено да ги мотивира. Много съм доволен, че в двубой, който реално е без значение за Берое 07, тимът се стара до последно да спечели. Прави чест на отбора от Стара Загора за поведението му. За толкова години в женския баскетбол за мен винаги е било удоволствие да наблюдавам срещи, които не са от еднакво значение за двата състава, но и двата състава полагат усилия да победят. Тази между Левски и Берое 07 бе точно такава.

Винаги съм бил критичен към чужденките, но не мога да скрия, че тези в Стара Загора показват добри резултати. Казвам го без да подценявам присъствието на българките - Нели Пашева, Ралица Нанева, Поли Хаджиянкова, Стефка Николова и останалите. По принцип винаги чужденките са тези, които отнемат от игровото време на младите, но това е дълга тема, а и ние отлично знаем причината за това да използваме толкова чужденки у нас.

Не вярвам, че Левски са подценили Берое 07. Напротив. Убеден съм, че Тити Папазов, който много помага на отбора и на колегата си Стефан Михайлов е направил всичко заедно с него, за да бъдат готови за най-добрата игра, на която са способни. Радват ме добрите изяви на Диана Найденова, Петя Джамбазка, Радослава Бъчварова, Радостина Димитрова и Наталия Топалова. Неприятно съм изненадан от Моника Гавриловска. Тя дойде с отлични показатели и реноме от Стара Загора, но още на Купата не бях въодушевен от нея. Македонката е ръстова състезателка, с опит и по мое мнение трябва да е полезна на своя тим, а тя не е за момента. Няма принос за Левски. Младите от селекцията на сините пък все още нямат опит, за да очакваме от тях да играят на върха на възможностите си.

Лукойл Нефтохимик - Монтана 2003

Искам първо да кажа, че дълбоко уважавам всички и когато аз разсъждавам на глас много често ми се сърдят и оставам неразбран. Коментарите ми по адрес на Монтана не са свързани с подценяване от моя страна към Славко Димитров или неговите момичета. Напротив. Ако аз имам някаква слабост и сантименти, то би трябвало да искам и да се радвам на всеки успех на Монтана. В случая става въпрос за това, че след Купата на България формата на Монтана драстично падна. И това се дължи на моментно състояние. Ивелина Вранчева е изключителен плеймейкър, с много опит зад гърба си, но напоследък тя играе най-слабите мачове в кариерата си за последните 2-3 години. Нямам информация дали това е продиктувано от здравословни проблеми или от спад в спортната форма. Тя обаче не е полезна на отбора си. Жанет Жельова игра невъзстановена още на Купата и все още не е в оптималното си състояние. Ако това продължи и се превърне в тенденция - не очаквам нищо добро за Монтана. Много е важно според мен Славко Димитров да намери начин да използва и извади максималното, на което са способни младите - Веселка Тодорова, Цветомила Петрова и Надежда Симеонова. Славко е много опитен и отстрани е лесно да се говори, но по моему от тези момичета трябва да се вземе много повече и да им се дава повече възможност за игра. Монтана не може да издържи цял сезон само с пет баскетболистки, независимо от това кои са, колко могат, какъв опит имат.