Иван Лепичев: Вранчева се събуди и Монтана си върна настроението да побеждава

16-03-2011 13:46

Монтана 2003 - Левски

Това бе българската битка на кръга. Казвам, че е българска, защото на терена имаше само една чужденка - македонката от състава на сините - Моника Гавриловска. Това, което си заслужава да отбележим е пробуждането на Ивелина Вранчева. След поредица слаби игри капитанът на Монтана загатна, че е на път да възвърне старата си форма. Истината е, че когато Вранчева се представя на ниво това личи и върху цялостния почерк на Монтана. Затова и успехът на Монтана над Левски до голяма степен се дължи на изявите на Вранчева. Другият коз, който наклони везните в полза на домакините бе стабилната игра на Жанет Жельова. Контузията й преди турнира за Купата се отрази негативно върху тима на Славко Димитров, но ето, че Жельова отново започва да прилича на себе си и отново това е в плюс на монтанки. За мен приятно впечатление прави и още един факт - Славко Димитров е използвал 27 минути Надежда Симеонова. Включването като резерва на Веселка Тодорова може да не е особено изразително чисто статистически, но е спомогнало за победата над столичанки. Длъжници на отбора остават Камелия Михалкова и Мариета Кърчовска.

За Левски бих желал да отбележа слабата игра на Радостина Димитрова. Тя е един чудесен играч с прекрасни качества и не мога да си обясня какво се случва с нея напоследък. Когато Радостина не играе добре и Левски не се представя добре. Младостта пък в тежки битки често води до прегаряне. Ето, че младата и много талантлива Радослава Бъчварова остана 40 минути на терена и игра добре, но пропусна един наказателен удар, който според мен дойде в ключов момент от срещата.

Берое 07 - Дунав

Тук мотивацията бе коренно различна в двата отбора. Дунав имаше нужда от тази победа, докато Берое знаеше, че и с нея, и без нея промяна няма да има в класирането на тима. Почти във всички четвъртини Дунав спечели, а Берое взе само последната, когато нещата в двубоя отдавна бяха решени. Радва ме, че приносът на българките в Дунав бе значително по-голям от този на американките. Именно по-силната игра на българките в Дунав в сравнение с тези от Берое реши мача. За Берое далеч от най-добрите си двубои останаха и Нели Пашева, и Ралица Нанева, да не говорим за останалите. Фрапираща разлика има и в процента на успеваемост от линията за изпълнение на наказателните удари и тя е в полза на Дунав. Русенки доминираха макар и с не голяма разлика в хода на срещата, преднината им вървеше около 5-10 точки и накрая този резултат не е съвсем реален, но пък пак казвам - разликата дойде от различното ниво на мотивация в двата отбора.