Божидар Аврамов: Хлапето, което порасна

19-03-2011 11:49

Изразителни, дълбоки очи. Клепнали, откъдето идва и онзи типичен за него вид на леко тъжен младеж. Той е всичко друго, само не и тъжен. Усмихва се често, макар и понякога просто от вежливост. На терена е винаги сериозен, със заключени в съблекалнята емоции. Рядко им дава воля. За това си трябва специален случай. В понеделник вечер (б.а. 14-ти март) поводът за него бе именно такъв - специален. Божидар Аврамов едва дочака сирената на финала за Купата на България между Лукойл Академик и Левски, завръшил 81-80 в полза на студентите, за да прескочи журналистическия ред и да се втурне в трибуните. Там го чакаха двете жени, които му стискат палци до посиняване - майка му и приятелката му.

Много се изписа и изговори за играта на Аврамов в мача за трофея. Среща, в която той заслужено стана MVP, отбелязвайки 21 точки - всички от тях след точни снаряди от тройката. 7 сполучливи тройки от 13 опита, 6 асистенции за 23 минути като резерва и два неуспешни пробива, но в ключови моменти за Лукойл, завършени с добавка от негови съотборници. На 21 години и 7 дни (б.а. Божидар е роден на 8 март 1990 г.) гардът нокаутира Левски насред зала „Универсиада" с типичното за варненската школа самочувствие. Нахаканост, закодирана в баскетболните гени и на Тодор Стойков и Иван Друмев преди, но намерила своите достойни наследници в лицето на Божо и на най-успешно реализираните към днешна дата „продукти" на БК Черно море зад граница - близнаците Калоян и Деян Иванови.

Да очакваме, че занапред Аврамов ще ниже по седем тройки всеки път щом кецовете заскрибуцат на паркета би било нелепо. По-скоро трябва да бъдем подготвени, че момчето тепърва ще има своите върхове и спадове, ще греши и ще взима решения, които да заслужават аплодисменти. Ще има силните и слабите си моменти, ще си навлича гнева на треньорите и ще попада в капан на съотборническите прегръдки. Той току що навърши 21, но с действията си срещу Левски приличаше на 30-годишен гърмян заек, обгорял в десетки, още по-тежки битки зад гърба си.

За всяко действие си има причина. Понякога даже причини. Избухването на Божидар е само потвърждение на правилото. При него е комбинация от труд, талант и опит. Труд, защото дори в най-розовите си тийнейджърски години, в които е смятал, че морето му стига само до глезените, той не е спирал да бъде съвестен в тренировките. Според хората, които най-добре го познават Божо е непоправим работохолик. Дай Боже такъв да си остане, защото в спорта ни и без това е пренаситено от таланти, пропиляни от още по-непоправим мързел.

Талантът при него е в изобилие. На 17 години родителите му трябва да се подпишат под документ, че са съгласни да пътува и живее сам в чужбина, а синът сменя екипа на Черно море с този на Памеса Валенсия. Едновременно учи испански, за да преодолее езиковата бариера, живее в общежитието на школата, в което пиле не може да прехвръкне, защото отвсякъде го дебнат камери, състезава се за младежите и за мъжкия „Б" отбор на Памеса. И така до дъждовния 7 ноември на 2007-ма. Пред 5500 зрители в зала „Фуенте сан Луис" във Валенсия хлапакът от Варна дебютира за представителния тим на Памеса срещу немския Опел Скайлайнерс Франкфурт във втория по престиж клубен турнир в Европа - УЛЕБ Къп.

През 2009-та испанците достигат Топ 8 в надпреварата, но отпадат от друг иберийски представител - Ховентут. Връх за Божидар са изявите му срещу Хемофарм на 10 март - два дни след рождения му ден. Във Вършац той се появява като резерва. Памеса губи с 62-66, но е на четвъртфинал. Аврамов получава шанс от хърватския треньор Невен Спахия като за 18 минути изригва с 18 точки и единодушно е избран за №1 от своя отбор.

За Божо този период е опит за цял живот. Той просто живее като главен герой във филма от своите мечти. Пини Гершон забелязва гения му и го вика за евроквалификациите през 2008-ма, където му гласува доверие като първа смяна на титуляра Ибрахим Джабер. В Памеса тренира редом до суперзвезди в европейския баскетбол като Шамонд Уилямс. Американецът, който преди да се установи на Стария континент е пред сериозна кариера в НБА, взима под крилото си дългокосото българче и всеки ден го учи, че на този свят нищо не идва даром.

Божидар го знае. Мъжки приема обстоятелствата, че за него е добре да смени обстановката. На 19 години събира багажа си и напуска Валенсия. Чакат го не по-малко трудни дни на доказване в елитната гръцка дивизия. Договорът му с Олимпия Лариса става факт през януари миналата година. Шестте месеца там го променят. Срещат го и с настоящата му любов - волейболистката Ева. За Божо няма връщане назад. Изтрива профила си във фейсбук, защото чувства, че се разсейва, а иска да се съсредоточи върху баскетбола. Отрязва дългите си кичури коса до кожа. С тийнейджърските му лудории е свършено. Момчето е наясно, че няма време за губене. Няма къде да побира повече разочарования. Като това с европейското първенство за мъже в Полша и европейското до 20 години в Скопие през 2009-та, за които не иска да си спомня.

Това, в което е най-много упрекван, че не притежава през последните две години - спортна злоба, хъс и характер, се превръща в негова сила. Първо разбира се, е болката. От поредицата слаби мачове и от малкото време на терена в Лукойл. После Аврамов се научава да използва максимално всяка секунда, която получава от Йовица Арсич. И макар че сърбинът често не е способен да разбере онова, което се случва в главата на таланта докато играе, двамата вече работят в синхрон. Достатъчно добър, за да видим как десетката на студентите иска смяна, стъпва на паркета и без да му трепне нищо вкарва първата си тройка срещу Левски. След нея още една, и още една, и още една... За сините най-ужасяващото в мача тепърва предстои. За Божидар предстои най-вълнуващото. Не само в един мач, а в цял един живот. От него си зависи колко дълго ще бъде това пътешествие и колко високо ще го отведе. От нас има подкрепата. Мълчалива, но позитивна към някогашното дългокосо хлапе с големите клепнали очи. То порасна.