Барети извеждат Георги Младенов от залата в Русе

Баскетболният празник тази вечер в Русе бе помрачен типично по български - с грозната постъпка на един-единствен запалянко. Заради поведението си след двубоя между Дунав и Берое пък същият този човек доказа нагледно, че освен възпитание, му липсва и елементарно уважение към страхотния отбор на Георги Божков.

Минути след края на срещата, класирала Дунав на полуфинал в Националната баскетболна лига след победа с 85-75 и общ резултат от 2-1 успеха срещу старозагорки в серията, възрастен мъж от трибуните протяга ръка към преминаващия на метри от него Георги Младенов. Мъжът е изгледал срещата в компанията на невръстното си внуче, което става пряк свидетел и на последвалия инцидент.

Треньорът на Берое се спира и на свой ред подава ръка за поздрав. "Фенът" на Дунав му казва нещо, но Младенов не чува. Зала "Дунав" ври и кипи от щастие и песни на победата, защото момичетата на Георги Божков са наложили волята си над гостенките и съвсем заслужено продължават напред. Наставникът на старозагорския тим се навежда към събеседника си и полага усилия да чуе поздрава му. След миг обаче физиономията му изстива, защото от устата на същия гражданин с вече побелели коси и на достолепна възраст, който държи за ръка внучето, излиза шокиращото: "Да ти ... майката".

Младенов откача и се опитва да го докопа. Преди да го стигне е обграден от униформени служители на реда. Най-бързият от тях не се церемони - хваща го за ръцете и му ги извива зад гърба като на престъпник. Само където не му закопчава белезниците. Въпреки че е пряк свидетел на инцидента, този полицай не помръдва, за да залови първоизточника на скандала. Видял, че псувнята му е извадила от релси легендата на националния отбор и на Левски, "фенът" на Дунав драсва яко дим от залата.

Мелето обаче тепърва предстои. Редовите полицаи викат за подкрепление по-здравичките си колеги, които са на служба в зала "Дунав" тази вечер, за да пазят агитката. Агитката обаче е фантастична и осигурява на двата отбора атмосфера, която предразполага за истински празник. Там феновете са истински. Пеят, радват се, недоволстват, веят знамената и не сядат за секунда докато не прозвучи най-накраия и последният съдийски сигнал. Но всяко едно от тези момчета има достойнство и знае, че когато протягаш ръка, то тя е за поздрав. Не е от комплексарщина, за да изречеш онова противно: "Да ти ... майката", а след това да се прибереш доволен като шушумига у дома си и да заспиш спокойно, че още един ден от жалкото ти съществуване е отминал "победоносно".

Баретите извеждат Младенов от залата. Той вече не се съпротивлява. Преди това е получил извинение дори от шефа на полицията, който вдига безпомощно рамене срещу простотията на един-единствен недостоен русенец тази вечер край Дунава.

Домакините са на полуфинал. Публиката им отново шестият играч. Всъщност, публиката на Дунав отдавна е с шампионската титла - същата, към която са се запътили и момичетата на Божков. Жалко само, че за онзи Бай Ганьо, който в момента вече е ударил две ракии и хълца под мустак у дома, ще има и следващ път. Още много пъти, в които държейки за ръка внучето си ще подава подло ръка и ще псува. Полицията ще го вижда и ще си затваря очите, защото нали е "местен". Нечии други ръце ще бъдат извити, някой друг ще бъде изведен под строй навън.

Годинките ще се изнизват, малчуганът ще порасне и най-вероятно ще стане същият селски бабаит като дядо си...

P.S. Честито на Дунав! Комплексарщината на един не бива да разваля празника на стотици други. Нито да умаловажава успеха на цял един отбор.