Лучано Капикьони: Винаги гледах напред, стараех се да мисля с перспектива

Лучано Капикьони (вляво)

03-05-2011 13:55

След като в първата част на своето интервю Лучано Капикьони говори за проблемите си с Динамо Москва (ТУК), във втората от интервюто за Championat.ru добре познатият и в България агент разказва за създадените от него две национални федерации - баскетболна и бейзболна на Сан Марино, за нелегалната версия на Харлем Глоубтротърс и за още други интересни неща.

Разкажете повече за себе си. Вече споменахте, че сте започнали своя път в баскетбола още през 1968 г.

„Да! Тогава бях само на 22 години. Началото за мен бе, че основах баскетболната федерация на Сан Марино."

Многообещаващо начало.

„Може би да (смее се). Те нямаха нищо за баскетбола. Дори кош нямаха. Можете да си представите колко лесно ми е било?"

Със сигурност много нерви Ви е изискало.

„Такова време беше. Баскетболът не бе толкова популярен в Европа. Аз, син на емигрант, получил образованието си в Америка, в университета „Мичиган Стейт", току що се бях завърнал в родината си. Такива като мен не бяха малко. И основните спортове за нас, израсли в САЩ бяха баскетбола и бейзбола. Ето защо основах двете федерации. Между другото отборът на Сан Марино по бейзбол в момента е шампион на Италия и на Европа."

Вие сте студент от Мичиган Стейт. Този университет е доста добре известен със спортните си традиции.

„Това е така. По времето, когато се учих в Мичиган Стейт, помощник треньор беше знаменитият Дан Питърсън, който току що се бе върнал от Милано. Светът е малък. Но аз там почти не се занимавах с баскетбол. Затова пък организирах първата в Америка велоконюшня. Тогава САЩ практически нямаше колоездачни състезания и аз реших да направя свой отбор. Аз като цяло съм спортен човек и пристрастията ми не са само към баскетбола. Харесвам още велосипедния спорт, футбол, хокей. Фен съм на хокейния Детройт Ред Уингс. Това е почти руски отбор (усмихва се). Винаги гледах напред. Стараех да мисля с перспектива. Например в Америка се занимавах с развитието на колоезденето, не защото сам го практикувах. Аз виждах, че този спорт почти не е развит там и с времето стана доста популярен. В Европа историята се повтори с баскетбола. Видях перспектива в този спорт - захванах се с него и отново се оказах прав. Мисля, че не е нужно да коментираме каква голяма крачка напред е направил европейския баскетбол в последните 40 години и колко е популярен той днес."

Разкажете за отбора Сан-Марино Олд Старс, който създадохте в началото на 70-те години!

„Това е отбор по подобие на шоутима Харлем Глоубтротърс. Разликата бе в това, че ние играехме истински баскетбол, а не само правехме шоу. Състезавахме се с най-силните отбори в Европа - Барселона, Реал, Цибона... Пътувахме до Италия, Испания, Франция, Гърция. Свързаността със Сан Марино бе доста условна, по скоро от уважение към моите корени. В действителност отборът бе съставен предимно от американци - учещи в колежи и бивши играчи от НБА. В началото в тима баскетболистите отвъд Океана представляваха около 80 процента от състава. По-късно обаче европейците се увеличиха. Бяхме много силен отбор и почти винаги побеждавахме. Позволявахме си и да хитруваме на терена и извън него, да правим шоу за публиката. Тогава още нямаше интернет и се явявахме в няколко различни състава. В една и съща вечер на три различни места играеше отборът на Сан Марино Олд Старс. И никой не забелязваше това и разликата в съставите. Правихме го това с една, единствена цел - популяризация на баскетбола."

Фактически нелегален отбор...

„Съвършено вярно. Тези бюрократи от ФИБА винаги са били срещу нас. Постоянно ни поставяха някакви ребуси за разрешаване и ни пречеха. Затова и никога не ни регистрираха. Те не искаха да разберат, че на първо място ние бяхме шоу-бизнес, а не правихме професионален баскетбол. На никого не пречехме, а само помагахме. Но ФИБА ни пречеха, забраняваха на отбори да играят с нас, на съдиите да свирят мачовете ни. Заплашваха ги с дисквалификации. Единственият човек, който ни помагаше бе Едуардо Портела (президентът на испанската лига АСВ). Той каза: „Дявол да ги вземе, идвайте и играйте!"

Вярно ли е, че сте помогнали на националния отбор на Югославия да спечели световната титла през 1990 г.?

„Зависи какво имате предвид помощ. Това бе велик отбор с Кукоч, Дивац, Дражен Петрович... Треньорът Душан Ивкович ме помоли да им помогна в подготовката, като осигуря приятелски мачове. Това още веднъж потвърждава колко сме силни, нали? Добре ги подготвихме, като имаме предвид резултата."

Кой от световно известните играчи или треньори бе в Сан Марино Олд Старс?

„Много са... Например смятам, че Ейвън Дънкан можеше да стане велик треньор, но той рано почина след инфаркт. През 1972 г. треньор ни бе Пи Джей Карлисимо. Чували ли сте за него?"

Естествено.

„Ето той ни водеше. След време, когато отидох при него в Портланд разбрах, че заплатата му е 3 милиона долара. А аз му плащах в Сан Марино 3 милиона италиански лири, което прави около 3 хиляди долара..."

Вашият отбор никога не е бил в С

ССР. Защо?

„Защото в СССР по това време нямаше професионален баскетбол и професионални клубове. Управляваше национална федерация. Тя не искаше да играе с нас и да си плати за това. Освен това не бе и мнохо лесно по това време да се пристигне в Съветския съюз с отбор, съставен предимно от американци. След разпадането на Съюза ние започтахме да контактуваме с вашите играчи и треньори."

С други думи да ги представлявате зад граница?

„Да. Великият национален отбор на СССР - олимпийските шампиони от 1988 г. Почти всичките ги уредихме да играят в чужбина начело с треньора Александър Гомелски и центъра Арвидас Сабонис."

Добро начало - с две велики имена в историята на съветския баскетбол...

„Напълно съм съгласен. След тях бяха Фетисов, Михайлов, Базаревич, който пък стана първият руснак в НБА. Всичко това се осъществи, защото аз едва ли не бях единственият, който имаше добри контакти в СССР. Дойдох на преговори в Москва със "Совинтерспорт" още през 1986 г. ако не ме лъже паметта. Наскоро си припомних една интересна случка. Когато гледах по телевизора финалния мач от олимпийските игри в Сеул видях как играчите на съветския отбор хвърляха във въздуха треньора Гомелски. В този момент си казах: „Той първи ще излети от там. Така и се случи".

Легендарна фирма е тази „Совинтерспорт" (б.р. единствено с нейно разрешение може даден спортист да излезе в чужбина).

„Весели преговори бяха. Например исках да взема няколко играчи в Сан Марино Олд Старс. Ние предложихме на баскетболистите заплата от 100 хиляди с договори, но се оказа, че парите ще минават през "Совинтерспорт". И там остават 90 процента от нея... Представяте ли си? 90 процента за мениджъра! Това е много добра сделка... Дай боже всекиму. Казах им, че Съветът на моята компания не е съгласен с това (Съветът се състоеше само от мен). Не мога да си позволя такава ситуация: болшинството от моите играчи да имат хубави автомобили, а двама например да получават 10 000 долара за година. В общи линии им казах на „Совинтерспорт" да подпишат договора. Обещах им да събера Съвета, върнах се в Италия и им позвъних, че не сме съгласни.

През следващата година в Москва отиде мой приятел от Сан Марино, представител на фирма Алфа Лум, за подписване на договор с местни колоездачи. След това се срещнахме и той ми каза: "Разбрах за твоето приключение в Москва". Аз го попитах:"От къде?" И той ми отговори: "В московския офис на "Совинтерспорт" видях керамична сувенирна чиния от Сан Марино и ти попитах от къде я имат. Те ми отговориха с усмивка: Дойде тук един идиот от Сан-Марино...". Поинтересувах се при какви условия са се договорили и разбрах, че той им е дал два милиарда лири (около милион евро). „Ето затова теб те обичат, а мен не. Ти си им дал два милиона, а аз само една чиния", му отговорих. Скоро след това моят приятел от Алфа Лум фалира."