Лучано Капикьони: Манталитетът е причината в Европа да няма аналог на НБА

Последна част на интервюто на Championat.ru с Лучано Капикьони. Първата част може да прочетете тук, втората - тук, третата - тук.

Вие имате в Русия собствена баскетболна школа. Нима е изгодно да влагаш пари в бъдещи играчи, от които не се знае дали ще произлезе нещо?

„Харесват ми детските проекти. Ние имаме такива школи и в Италия, Аржентина, бивша Югославия. Помагам на училището на Сабонис. А догодина ще открием такова и в Конго. Там вече имаме представителство, което се ръководи от човек от Сан Марино. Рисковано е, но е интересно. Отборът на школата ни в Римини се представя доста добре във втора италианска лига. Да играем Лига А не искаме - ще ни е доста скъпо. Наш е отборът Лъвовете от Нева - фактически наследник на Санкт Петербург Лайънс."

Тъкмо щях да Ви питам за този удивителен проект.

„Кога беше това? Някъде около 2000-та година?"

Точно.

„А като че ли бе вчера. Помня, през лятото в къщи ми се обади Жорди Бартомеу (б.р. президента на Евролигата) и ме попита дали не искам да създам изцяло нов отбор. В този момент наистина аз бях единственият човек, способен на такова нещо. Като цяло обичам безумните идеи. Затова го попитах: „Русия има ли интерес?" - „Не". „Градът има ли интерес?" - „Не". - „Някой има ли интерес?" - „Не". „Е тогава аз съм съгласен", бе отговорът ми."

Този отбор дори печелеше мачове.

„В действителност загуби само два важни мача. И то заради съдийството - от Виртус (Болоня) и Цибона. Ние постоянно се борихме, но в тези срещи бяхме много близко до победата. И до този момент обаче грешките на съдиите са пред очите ми. Разбирам, че на Евролигата им се искаше да има руски отбор, но нямаха изгода тя да премине груповата фаза на турнира. На тях им трябваше аутсайдер, който обаче изведнъж взе да показва характер и да се опълчва с успех на големите клубове. Помните ли! Ние едва не победихме в Санкт Петербург отбора на Виртус, този същият, който по това време громеше навсякъде. С Месина, Джинобили... А нашия тим бе само за 500 000."

Кой от руснаците играеше тогава?

„Кисурин, Базаревич, Малцев. Но те не бяха в добра форма, защото преди това участваха на Олимпиадата."

До колкото си спомням „Лъвовете" тогава тренираха в Италия?

„Да! Когато дойдох в Санкт Петербург и видях залите се оказа, че те са доста студени, много големи и трудни за отопление. В "Юбилейна" се провеждаха хокейни мачове. Затова тренирахме във Варезе и за гостувания пътувахме по-малко отколкото за домакинствата. В Болоня и Хърватия дори с автобус се придвижвахме. В интерес на истината трябва да признаем, че тогава Санкт Петербург не бе готов да има отбор в Евролигата. В последните десет години обаче доста неща се промениха."

И все пак вашия тим просъществува само един сезон...

„Допуснах грешка, че се договорих с Евролигата само за един сезон. И руснаците направиха грешка, че не се възползваха от възможността да получат още едно място в турнира, когато стана ясно, че „Лъвовете" прекратяват съществуването си. А доколкото си спомням след това трудно се добраха до това допълнително място и колко нерви изхабиха. Вижте, аз не исках да изкарвам пари от това. Тук беше важна идеята, но федерацията ви не го разбра. Единственият, който беше като че ли заинтересуван бе Сергей Кущенко, който заедно с Наталия Фураева дойде в Сан Марино, за да разбере дали има възможност да се заеме това място. Той мислеше с перспектива. И ние по принцип се договорихме, но в този момент ФИБА и УЛЕБ подписаха примирие и нашите планове бяха нарушени. За съжаление Русия остана само с един отбор в турнира. В действителност руснаците не се възползваха от ситуацията. А те имаха достатъчно власт да го направят. Можеха да поставят ултиматум - или два отбора в Евролигага или нито един. „За какво ни е да влизаме във вашата затворена лига." Но това не бе направено."

Съгласни ли сте, че днес европейският клубен баскетбол е опрян до стената и не се развива?

„Напълно."

Каква е рецептата за излизане от тази ситуация?

„Истината е в това, че европейският клубен баскетбол е недостатъчно развит най-вече от страна на маркетинга. Клубовете дават много пари, но не могат да си ги върнат. Просто не знаят как да го направят."

Не Ви ли се струва, че спортните принципи от миналото в Европа, вече не работят? Баскетболът не трябва ли да се развива там, където има популярност?

„На 100 % сте прави. Баскетболната бюрокращина, всички тези безбройни федерации, стремяши се всичко да минава през тях, доведоха до там нещата, че баскетболът съвсем изкуствено се поддържа и на тези места, където никому не е интересен и не носи пари. В Европа действително е назрял момента за създаване на принципно нова лига, съществуваща изцяло на комерсиална основа. Както бе направено в Америка."

Реално ли е създаването на европейски аналог на НБА?

„Това е много трудно да се направи. Манталитетът - това е основното, което пречи. Хората разсъждават: ако бъде създадена лига, обединяваща всички най-добри отбори на континента в един турнир, какво ще се случи с останалите? Защо в Америка не си задават този въпрос. Никой не говори, че НБА например ощетява правата на клубовете от D-лигата или нещо повече - NCAA. Те прекрасно си съществуват и се допълват един друг. Защо? Защото това всичко е правилно организирано и няма смисъл от такъв въпрос. А в Европа турнирите са доста повече, но лошо организирани."

Съвременният свят на професионалния спорт е доста жесток и не винаги честен. Как може в него да се направи такава добра репутация и да се съхрянава толкова много години?

„Трябва да се постъпва правилно, без да се съобразявате с нищо. В крайна сметка ако се трудите както трябва ще изкарате пари. Но по честен, етичен път това ще стане много трудно. Трябва просто да разберете, че е нужно време. Аз предпочитам този път. Той е дълъг, но затова пък надежден. В спорта има много честни и порядъчни хора. Но има и такива, които често не следват тези правила. За сметка на това обаче умеят да направят новини. И затова изглежда, че са болшинство.Но това не е така. Принципът на запазване на добрата репутация е доста елементарен: няма смисъл да правиш всичко заради единия долар. Аз например не постъпвам така. Стигат ми тези пари, които заработвам по честен път. Няма смисъл да си купувам въртолет. BMW X5 ми е напълно достатъчно."

Как получихте вашия прякор - Лъки? Това е в чест на знаменития гангстер Лъки Лучано?

„Така е. Днес Америка е страна на търпимост и толерантност. В онези години, когато бях в училище за емигрантите обаче не бе никак леко. Не бях хулиган, а по скоро палаво момче. Единственият начин обаче да избегна неприятностите беше да убедя останалите, че Лъки Лучано е мой дядо. След това никой не ме притесняваше, но прякорът ми остана за цял живот."

Двамата обаче имате една обща черта - предприемчивост.

„Наистина е така. Само че аз не заливам хората с цимент, както него. За съжаление (смее се). Аз водя преговори, обръщам се към арбитража, съда... А той разрешавше спорните въпроси доста по-бързо и по-просто."

Мисля, че много хора са доволни от това, че у Вас няма възможност да заливате хора с цимент.

„За сметка на това те си го правят сами (смее се)."