Асен Христов: За десет години видях, че нещата не отиват на добре (част първа)

Асен Христов (сн. BGbasket.com)

10-05-2011 13:36

Преди два дни след срещата между Рилски спортист и Евроинс Черно море завършила с успех на самоковци със 102-101, класирал тима на полуфинал в първенството, спонсорът на варненци Асен Христов обяви, че се отказва от финансирането на отбора. Президентът на клуба потвърди това и специално за BGbasket.com. Сега ще можете да прочетете първата част от материала, в която той говори както за инцидентите по време на мача, така и дава своите предложение за промяна в българския баскетбол:

"Всичко каквото се случва в първенството в момента, малко или много е отражение на цялата ситуация в баскетбола, която е една опаковка на нещо много гнило. Това е истината. Не може един и същ човек да е член на УС, национален треньор, клубен треньор, председател на треньорската комисия. Подобна е ситуацията и в някои от другите структури на този спорт. Не може един и същ съдия да свири мач и във вторник и в четвъртък. Не може същия човек, за който се говори, че е провалил двубоя между Левски и Спартак, на другия ден да идва и да свири във Варна. Не мога да разбера защо се смята, че ако национален треньор загуби на клубно равнище, това е оценка за работата му. Поне аз си го обяснявам така след събитията напоследък. След всички тези неща за мен е логично да се стигне до един такъв скандал.

Аз и затова казах, че реално с българския баскетбол съм приключил. Вече десет години съм в него и никой не може да ми каже, че съм от вчера или, че не разбирам. Десет години са изключително голям срок, но за това време видях, че нещата въобще не отиват към по-добро. Просто се опитват да се пакетират в нещо, което да изглежда добре. И в българския баскетбол аз лично бих се върнал тогава, когато на първо място не се допускат такива неща. Онзи ден в Самоков един отговорен другар ми каза: Вашите момчета са млади, заслужават да бият, но още им е рано!

Спомням си, когато станах спонсор на Спартак МВР и играхме за 3/4 място с Левски. Накрая те ни биха с 2 точки и пак ми казаха: Вашите играха по-добре, ама още ви е рано да вземете медал.

Как да отида в съблекалнята и да предам тези думи на момчета, които са бъдещето на баскетбола.

За мелето между двата отбора:
"Гледах видеозаписа и в никакъв случай не мога да кажа, че е имало сбиване. По-скоро имаше сбутване. В интерес на истината провокативните действия и т. нар. сбиване бе предизвикано от чужди играчи. Треторазрядни сърби, които никой не ги иска и са дошли при нас да играят. И не стига, че сме ги приелиа, те накрая се опитват да провокират. Ето това е нещо, на което аз съм абсолютен противник вече. Да даваме пари на недоказали се чужденци.

За своето поведение по време на мача:
"Слязох до съдийската маса и предложих просто да се прекрати мача. Мисля, че ако дежурният делегат беше човек на място спокойно можеше да го направи поне за няколко минути. Определено съдийската бригада не беше на нивото на срещата и е крайно време нещата да се променят. От това "съдиите толкова си могат" и да свирят все едни и същи сме на тоя хал. В един момент признавам, че направих забележка на Росен Барчовски, че няма място в българския баскетбол и ако това го обижда, ще му се извиня за думите си. Все пак той е личност в българския баскетбол! За втори път в последните няколко месеца негов отбор участва в подобен скандал. Миналото лято с националния отбор също се стигна до такова меле. Това ли е възпитанието? Ненормално е! Именно като национален треньор можеше да се намеси. Да спре мача! Отборите да отидат в съблекалните за известно време. Той имаше имаше и едно определено провокативно поведение, с което буквално нахъсваше публиката. Не мога да кажа нещо срещу публиката, публиката си е публика.

Според мен началните стъпки за излизането от кризата са много прости:

Първо - Не може една и съща личност, един и същ човек, няма значение кой е той, да заема три, четири или пет позиции в баскетболната общност. Това води до извращение. Това нека така да го кажем води до конфликт на интереси. Води до объркани връзки, взаимовръзки. И проблемът, е че не е само споменатия Барчовски, а има и други хора.

Второ - Крайно време е някой да се погрижи за това да се издигне статута на баскетбола и той да стане гледаем продукт. Да бъде маркетингов продукт. Ние в момента правим едно фалшиво първенство, в което още от започването му се знае кой е шампиона. Наистина страхотно е, че се отделят много пари за баскетбола за такава селекция, но това отблъсква хората от трибуните. Спокойно може да се предложи схема, в която и отбори с по-малък бюджет биха могли да станат шампиони. Давам пример с Израел - Макаби играе финал в Евролигата. Никой не може да го бие в страната си. Има невероятна селекция за невероятно много пари. Другите отбори там нямат такава възможност. Подобна е ситуацията и в България. Тук никога няма да има възможност 10 или 15 отбора да със силна селекция. Схемата в първенството в Израел е финална четворка. Всичко обаче се решава в един мач. Когато всичко се решава в един мач много трудно нещо може да се нагласи, а и всеки може да изненада всеки. Затова залите са пълни. Телевизията се интересува. Знае се в колко часа започват мачовете, а не се сменят постоянно заради прищевките на някой. Ето това вече е продукт. Тук какво е? От началото се знае кой е шампиона. Знае се, че има един или двама треньори, които много викат и се ползват с протекция във федерацията или другаде трябва като минимум да имат една купа или да са втори. Може ли някой да ми каже какво печели българският баскетбол от това, че много често на терена има по четири чужденци. И те са са седморазредни американски състезатели или някакви анонимни сърби, или други!"

Очаквайте продължение ...