.jpg "Ботев 2012 Враца")
.jpg "Локомотив Пловдив")
.jpg "Спартак Плевен")
.jpg "Черно море Тича")
Фил Джаксън се сбогува с треньорството
Фил Джаксън (сн. Reuters)
Края на четвъртия мач между Далас Маверикс и ЛА Лейкърс сложи край и на колоритната треньорска кариера на Фил Джаксън. За съжаление обаче, той не дойде по начина, достоен за един рекордьор в НБА, който е 11-кратен шампион. Независимо от начина, по който се случва това, Джаксън говореше цяла година, че тя ще му бъде последна.
„Да, това е последният мач, който водя като треньор. Беше невероятно през всичките 20 години, през които го правих. В началото на сезона поех тима с трепет. Коляното на Коби не беше добре, а отборът беше застарял. Титла в три поредни сезона бе страхотно предизвикателство, но знаех, че за този отбор ще бъде много трудно да го постигне” каза Джаксън.
„През 2008 стигнахме до финалите и да се върнем там и да станем шампиони след загубата изискваше много усилия на отбора – физически и психически. Да спечелим титлата този сезон бе по-голямо предизвикателство от това, което можехме да поемем.”
Напускането на Джаксън е много тежко за отбора на ЛА Лейкърс, но най-сериозно ще го усети звездата на тима Коби Браянт. Ето какво каза той: „Трудно ми е да опиша с думи какво означаваше той за мен. Аз израстнах пред него. Начинът, по който подхождам към нещата, начинът, по който мисля за тях не само в баскетбола, но и в живота си като цяло, в голяма степен е повлиян от присъствието ми около Фил Джаксън. Именно затова ми е доста странно като си помисля какво ще се случи следващата година.”
Джаксън се оттегля като най-успешният треньор в НБА, имайки 11 титли – с 2 повече от легендата Ред Ауербах. Той изведе Чикаго Булс от епохата „Майкъл Джордан” до 6 титли през 90-те години, като това се случи в две поредици – 1991-1993 и 1996-1998.
Той напусна Булс през 1998, приемайки предизвикателството да върне ЛА Лейкърс в славните му дни. С Шакил О’Нийл и Коби Браянт в състава си, той постигна трета поредица от три поредни титли – 2000-2002. Той напусна тима през 2004, но се завърна през 2005, подобрявайки рекорда на Ред Ауербах с още две титли през 2009 и 2010.
