Асен Христов: Проектът Черно море няма как да продължи (част втора)

Асен Христов (сн. gong.bg)

11-05-2011 14:43

В първата част (ТУК) от изказването си за BGbasket.com Асен Христов говори за мача с Рилски спортист в Самоков и проблемите, които според него има в българския баскетбол. Той дава и някои свои идеи за баскетбола в страна. Във втората част Христов разяснява и какви са причините, довели до намерението му да се откаже от финансирането на Черно море.

„Трето - Трябва да се мисли за бъдещето на българския баскетбол. Максимум двама чужденци трябва да има на игрището. Може да се въведе и правило само единият от тях да бъде над 25 години. Това, че някой имал селекция с 10 състезателя и иска да ги обиграва - е добре, има международни турнири. Така се стига до мачове, в които се гледа треторазряден баскетбол с по едва ли не 10 чужденци на игрището. Имаше един момент, когато на финала за купата между Лукойл Академик и Левски на терена имаше двама българи. Страхотен спектакъл - е нямаше такъв. Затова и публиката се намеси в един момент и пак срещата бе решена с изяви на феновете или нещо друго.

Четвърто - Нещо, което го има в страни, които са се доказали в баскетбола - Черна гора, Хърватска, Сърбия, и няма нищо страшно да се приеме и тук. Поне един играч на 19 години винаги да е на терена. Това автоматично означава, че, ако той напусне за пет лични нарушения, трябва да бъде заменен от друг 19-годишен и така в състава ще има поне 3-4 такива играчи. А не да играем с петица, съставена от баскетболисти на по 32-33 години и другите момчета да играят по 1-2 минути. Това е моделът и тогава ще има български баскетбол! Тогава тези момчета няма да мислят само за пари, защото сега се получава и така. Тогава те ще знаят, че отиват в един отбор, имат шанс да се развиват, ще видят перспективата пред себе си. Сега всеки се чуди по какъв начин и как да се подмаже, как да стои по-дълго на терена, за да може да отиде някъде в чужбина. А същите тези наши момчета никой не ги вижда и после отиват в петоразрядни отбори. Единственият начин е да си развием школата.

Пето - Федерацията твърдо да застане на позиция и да се стреми да се развиват бази, но истински бази. Давам конкретен пример с Черно море - тимът играе в дупка, в една барака - зала "Христо Борисов". Тя е лицензирана, но защо? Не е ли по-лесно заедно с федерацията да натиснем Общината във Варна и кмета, който казва, че е дал 20 млн.лв. за спорт, да вземе това решение. Това е вторият спорт във Варна. Баскетболната общност не подпомага и не развива своя спорт. Това е - няма база. Освен това е скъсана връзката между треньорите в училищата, между треньорите при подрастващите и тези на мъжките отбори. Това, което е в момента, е абсолютно грешен модел. На най-популярните ученически турнири в София не съм видял един човек от федерацията. В същото време се правят едни кухи схеми и се показва една опаковка - какво е първенството при мъжете, как трябва да направим купата някъде, да правим Младежка лига, което може да решим с правилото за 19-годишните... И всичко това води до някакви трагикомични истории. Българският баскетбол продължава да си върви надолу. Ефективността на цялото ръководство на баскетбола е много ниска. Не знам защо негласно се смята, че който е бил добър баскетболист или, който е бил свързан с баскетбола, на всяка цена трябва да му се намери място в хранилката на федерацията. Там има кило зърно за 250 кокошки, това е. Сменят се и се въртят едни и същи треньори. Мога да кажа, че съм единственият, който даде шанс за тези 10 години на четирима млади треньори и много от тях се развиват и са по-добри отколкото други, които в момента на всяка цена се налагат, че виждате ли това бил българския елит. Дал съм шанс на Георги Младенов, на Даниел Димитров, на Ивайло Равуцов, а сега и на Любо Минчев. Изключителни хора! И вместо на тях да им се даде възможност, утре ги забиват някъде в пета глуха. Самото ръководство на баскетбола не стимулира и не помага на тези треньори да отидат в чужбина. Всичко е оставено на принципа намерете си мениджъри и т.н.

И най-важното - по никакъв начин не са уредени и не са подредени правата на баскетболистите в България. Това е най-страшното нещо! Нашите момчета са роби! Роби на една купчина тарикати мениджъри основно от Италия, действащи през техни гръцки партньори - директно казвам името Йорго Патапатиу. Те сключват крепостнически договори, а единствената им цел е как да взимат комисионни от играчи и отбори. Те дори не търсят нормални отбори, които действително защитават играчите. Не може да се сключват неразтрогваеми договори. Никой никога не е обучавал нашите играчи на какво имат право, как да работят, къде да ходят. Това е страшното! Тези момчета почват още около 20-та си година да смятат, че не всичко е игра и качества. Започват да мислят, че всичко се урежда с връзка на мениджъра, който определя колко минути трябва да играеш на мач, за да можеш да отидеш някъде другаде, за да вземеш някаква заплатка. Ето я посредствеността! До 19-20 години имаме едни от най-добрите и най-нахъсани момчета. След това цялата система ги смачква и никой не смее да го каже гласно. С две думи никой не смее да каже едно изречение много ясно - Царят е гол! Всички седят и се възхищават на новите дрехи на царя. Ние дори не се класирахме за Европейско първенство! Само, че облякохме Царя в нови дрехи, които само ние виждаме. Защото само благодарение на увеличаването на броя на отборите сега сме там и сме много щастливи. Реално ние загубихме квалификациите."

По отношение слуховете за президентския пост на федерацията:
"Никога не ми е предлагано, нито желая да стана президент на федерацията. Поне докато хората там не променят съзнанието си. А и не мисля, че някой ме иска, защото от 14 човека щаб бих оставил 5 и със сигурност от хранилката бих изхвърлил много. И смятам, че на тази общност, която твърди, че милее за баскетбола в момента, не й трябва човек като мен. Човек, който съвсем съзнателно иска да промени системата и да ги махне оттам, където те мислят, че могат да изкарат до пенсия. Няма как! Няма никаква програма за младите, наистина никаква. Няколко пъти съм присъствал на събирания на маса, много се говори - какво, къде, как да направим с младите. По какъв начин да ги приобщим още от училище и т.н. Нито един от тези хора, които са изградили млади състезатели и са ги открили в училище, не е уважен дори да бъде поканен в ложата на някой голям финал."

За отказа от финансиране на Черно море:
"Имам голямо желания да правя нещо, но специално начинът, по който го правя с Черно море, вече ме уморява.
Аз започнах един проект в София с мои колеги със Спартак МВР. Взехме една зала, която по това време беше свърталище на наркомани - "Триадица" нямаше дори охрана. Има много хора, които ще потвърдят как сме се молили на кмета да я даде. Ремонтирали сме залата с наши средства, доколкото можахме. Но все пак можеше да се играе баскетбол, имаше нови съблекални, нов паркет. По същото време пак с наши средства се ремонтира и зала "Раковски". Изградихме някакъв отбор към МВР Никой не може да ме обвини, че това е нещо, от което искам да имам привилегии. И Спартак Евроинс не беше, а сега и Евроинс Черно море не е акционерно дружество. Те са сдружения с идеална цел. Аз просто изпълнявам една ръководна длъжност в тях. Всичките хора, които участват там могат да ме сменят на следващия ден. Нещо повече - тъй като съм подписал договор за реклама, дружествата, които дават парите не биха могли да ги ползват.

След три години в София, в които се опитвахме да се стигне до това, да се изграждат школи и след като не получихме подкрепа отникъде, реших, че явно за баскетбол в големия град няма кой да ти обърне внимание. Тогава започнаха разни бивши баскетболни величия започнаха да се карат дали да е Славия, дали да е Спартак и кой да ходи на Европейско или Световно за полицаи. Стигна се до една абсурдна ситуация, в която в чужбина за едно Европейско изпратихме повече администрация, отколкото играчи. Нямаше никаква подкрепа от Община или откъдето и да е! Напротив, просто ни се смееха. ОК, в големия град може би трябва да се оставят децата да ходят по улиците, да пият бира по парковете...

Тогава отидох във Варна. Люлка на баскетбола, прекрасно нещо. С днешна дата мога да кажа само две неща: баскетбол във Варна има само заради един човек - Симо Варчев. Много хора не го харесват, много хора го ругаят, но аз съм изключително доволен, с ръка на сърцето си го казвам, че четири години съм работил с този човек. Никога не ме е излъгал, никога не е направил нещо, което да е срещу баскетбола. Симо Варчев е човекът, който реално според мен държи, издържа и по някакъв начин успява да запази баскетбола в този град. И, ако някога във Варна твърдят, че имат символ или нещо друго, то това не е Дворецът на спорта, а Симо Варчев. Те трябва да кръстят целия Дворец на негово име. Това е съвсем откровено, пък каквото искат да говорят. Този човек наистина е в състояние да отдели от собствения си залък, за да могат баскетболистите да имат с какво да играят. Аз съм свидетел как миналата година, а и тази, не винаги сме успявали да намерим до край бюджет, с който примерно да се уреди храна за играчите (защото във Варна част от най-добрите състезатели получават дори храна в стола), Симо е вадил лични финанси. Това е уникална личност!

Отидох във Варна и имахме желание на базата на тази страхотна детско-юношеска школа да направим нещо и осигурих средства. Естествено, в началото се тръгна пак по същия път да се привлекат и чужденци, за да издърпат младите състезатели. Спортната злоба и елемент ги има навсякъде, но много бързо видях, че не това е моделът. Така отнемаме пътя на младите момчета. Тръгнахме да ги градим само тях, а в момента в школата има към 600 деца. Баскетбол обаче се прави и с база. В България няма спорт, който да може да се самоиздържа. Който дава пари в спорта, го прави от чисто социални подбуди. Няма човек или организация, които да могат да си възвърнат средства от спорта. За баскетбола това важи на 150 %. За да се прави успешен модел в баскетбола, трябва инфраструктура. Дори в най-комерсиализираните страни инфраструктура се гради чрез публично-частно партньорство. Във Варна в това отношение няма никакъв интерес. Напротив, там смятат, че е отишъл един балък, който трябва да даде пари за баскетбола и, който искал нещо. Те се опитаха да ме забъркат във всякакви схеми и какво ли не. Наистина имах желание да направим проект подобен на този в Макаби, на този в Барселона, където да има една силна детско-юношеска школа. Да са събрани деца, както от този регион, така и от цяла България. Такива деца, които, ако са останали по техните градчета и села, щяха да станат или гамени или щяха да се изхранват като сезонни трактористи. В момента тези момчета имат образование. Голяма част от момчетата в Черно море не са от самата Варна, а са от региона. Ние като спонсори им плащаме квартирите. Стигнали сме дотам и да плащаме такси на спортното училище, тоест грижим се за образованието им с индивидуални обучения. Какъв е проблемът поне това да се поеме от Общината?! Какъв е проблемът поне общежитията на тези деца да се поемат?! В това няма мисъл, няма никаква мисъл. По една или друга причина на цялото общинско ръководство също му е важна опаковката, какво пише. Те дори не гледат, че едно от най-високите нива на разпространение на наркотици и на проституция е във Варна. Спортът възпитава, а вместо това се говори как съм искал да взема базата, залата или нещо друго. Къде да я нося, в кой джоб да я сложа?! Единственото, което поисках, е тази зала или да се даде на концесия, или под някаква друга схема, с която да се вложат пари. Как ще ги намеря, си е мой проблем. Но тя да стане подходяща и да бъде притегателен център. Не само да се играе един международен мач на месец. Защото има достатъчно възможност децата да играят на топло в зала "Младост", а не в онази барака горе. Едва ли не ме изкараха най-големият престъпник. На същите тези хора, които имаха желание да вземат залата по всякакъв друг повод мога да кажа, че Симо Варчев е човекът, който удържа да не я вземат. Само че там се получава същото - тя просто се руши, защото нищо не се прави в нея. Това е конфликтът!

Три пъти съм се срещал с кмета Кирил Йорданов и съм казвал, че имам желание да продължим да правим проекта, но там трябва да си сътрудничим с Общината. Единият път ми предложи да правим хокеен стадион, другият - да правим шанца за ски скокове, а третият път ми предложи да правим писта за GP 2, прототипите на Формула 1, тъй като му било много важно. Във Варна колите в дупките ще се изгубят, а ние ще правим писта за GP 2! Въобще не искам да обсъждам председателя на Общиянскя съвет и всички останали под него, които само се хвалят какво били направили. Къде са тези 20 млн., които са ги дали за спорт? Аз не съм ги видял. Сигурно са в някакви площадки в Морската градина, където един кв. м. спортна площадка може да стигне и 1000 евро. Така че няма как да продължим с проекта "Черно море", просто няма как! Да играем в една барака, в която дори, когато се налага да се направи ремонт, се питаш 300 пъти защо трябва да го направиш и как да го направиш, тъй като може и да ти се скарат, защото тя не е наша! На тази барака съм ремонтирал покрива, трибуните, игрището, апропо съм купил и чисто ново табло. То не е в активите на залата, а е дадено на добра воля, не е и дарение. Утре, ако реша, мога и да си го взема. Е, тогава какво правят?! Чисто ново табло, което не обслужва само баскетбола, а също и волейбола и всички други спортове там. За да се стигне до този момент, в който на един от най-важните мачове, на който трябва да се съберат хора при домакинството с Рилски спортист, се играе в тази барака, а не в Двореца на спорта, където имаше 14 души да гледат сумо. Тези 14 души можеха да отидат в зала "Младост", тя не е по-лоша зала. В нея може да се играе Европейско за юноши, а не може да се проведе сумо, което е най-популярният спорт в България и дава възможност на нашите момчета да се развиват и да имат атлетични тела. И ние ги възпитаваме в традиционен за България спорт - сумо. Е, защо тогава да ходим и да хвърляме пари?! Това е причината да изляза от баскетбола.

На местно ниво не си добре дошъл - там си просто нежелан. Идеологията на Кмет и Община във Варна е следната: ти можеш утре да имаш влияние в този град чрез тези деца и да ни попречиш на изборите или на нещо друго. Да си крадат каквото искат, не ме интересува!

Последната година останах, защото Симо ме помоли и ми каза, че това е страхотен набор от момчета и трябва да им помогнем. Да, аз си държа на думата. Ще намеря начин максимално да се помогне на тези момчета. На тези, които са сключили заробващи договори с агенти, ще опитам да им помогна. На останалите - с нещо друго. Дори и утре да отидат в български отбори, нямам нищо против. Ако искат, да останат във Варна. Апропо във Варна и аз съм помогнал да се сключат договори и с други фирми.

Тук идва и другото. Нито една варненска фирма, нито един варненски бизнесмен, нито един варненски общественик не е дал или осигурил и една стотинка за този отбор. Тези хора дори не знаят какво имат! Това ми е най-болното! Те не знаят, че техните деца ходят на баскетбол и се стремят нещо да направят. А това е спорт, който възпитава много качества. За съжаление сигурно е по-добре да се ходи с бири по градинките, което е масова практика напоследък. Това е грозно, гадно, но напоследък в цялото общество се наблюдава точно това. Дайте да го опаковаме, за да изглежда добре, а какво има отвътре, ние си знаем. Така е напарфюмирано и опаковано всичко. Не ми се работи така!"