Тити: Обрадович показа, че класата му е огромна

Обрадович е Еврошампион за осми път

13-05-2011 09:00

Старши треньорът на Левски Константин Папазов бе един от българите, които успяха да гледат на живо финалната четворка на Евролигата в Барселона. За BGbasket.com Тити се съгласи да разкаже своите впечатления от мачовете в каталунската столица:

„Всичко мина както е нормално на такива големи форуми - това е един друг свят. Надявам се, че и при нас някога ще има такава атмосфера. Факт е, че всяка година организаторите, и най-вече отборите и техните запалянковци, сътворяват един истински празник на баскетбола. Надявам се и догодина да бъде така в Истанбул. Това е и голям шанс за доста българи да отидат и да го видят на живо. Голямата изненада беше, че домакинът Барселона не участваше, но въпреки това атмосферата, която създадоха феновете, особено тези на Панатинайкос и Макаби на финала, беше нещо, което си заслужаваше да се види чисто като емоция. От гледна точка на спецификата на играта, мога да кажа, че целият щаб, който има ПАО и с Диамантидис като изпълнител, много трудно може да загуби важен мач. Може би отборът дори стига по-трудно до Финалната четворка, отколкото печели титлата. Когато те стигнат там, респектът който имат всички към Желко Обрадович, е едно от най-големите предимства на Панатинайкос. Независимо че в хода на годината това не бяха двата най-добри отбора, смятам, че те заслужено стигнаха до финала. ПАО отстрани суперфаворита Барселона, а Макаби през годината игра друг баскетбол методично от този, който игра на финала. Това е един от най-резултатните отбори като стил на игра. В комбинация с добрата игра в защита на Дейвид Блат, тимът имаше много добри игри през годината. Сега обаче нападението беше лимитирано и 2.12 минути преди края отборът беше отбелязал 57 точки, което е прекалено малко. Смятам, че сме много далеч от големите отбори, но трябва да бъдем и реалисти, защото баскетболът се прави с огромно количество средства. Четирите отбора на паркета в Барселона бяха с бюджет над 100 млн. Смятам, че с най-малък бюджет е Макаби, но все пак говорим за бюджет от над 25 млн. долара. За другите отбори той е в евро и нагоре от тази сума. Безспорно е, че това са най-добрите отбори, но те са доста сериозно финансирани и затова те имат най-добрите изпълнители, които носят победата където и да отидат."

Какво е видял от треньорска гледна точка:

„Аз бях на последната тренировка на Панатинайкос преди мача и знаех каква ще бъде стратегията на отбора за мача. Беше ми интересно дали отборът ще я изпълни. Цяла нощ треньорският щаб работеше върху нея - до 7 часа сутринта. Отделно чисто технически хората, които помагат и се занимават със скаутинга, трябваше да направят филма, който ще гледат и да започнат да работят. Това са играчи, които са много добре обучени през годините и само с едно гледане те разбират какво трябва да направят. Не можем да се оправдаем с това, че те са много добре платени, защото всички, които се занимават с баскетбол в България, особено в Левски и Лукойл, за нивото на нашия баскетбол са много добре финансово обезпечени. Треньорският тандем в Панатинайкос започва да работи вече 12-а година с тима и когато това нещо се изисква за всеки обикновен мач през годината, то става навик. В живота с натрупване на опит всичко се постига. Неслучайно и отборът на ПАО не претърпява големи промени, а се заменят само един-двама играчи, за да могат новите да се адаптират към тези, които остават. Това е голямото предимство - срещу всеки съперник да се нагодят максимално добре и да използват слабите му страни срещу него. Безспорно разликата в отборите е, че има различни изпълнители и различни слаби страни във всеки отбор. Давам пример с Панатинайкос, защото имам най-много информация за него: срещу отбори като Монтепаски и Макаби се използва коренно различна стратегия. Силната страна на Сиена е, че петица играе Лавринович, който има много силна стрелба и външна игра. На другия полюс пък е Схорцанитис от Макаби, който е много тежък, бавен и с голямо предимство под коша. Панатинайкос се оказа готов за два различни типа игра в рамките на два дни. Това обаче не е само през тези дни, или от голямо желание за спечелване на титлата. Това е плод на работа, продължила години наред. Безспорна е и класата, защото, за да станеш шампион на Европа, трябва да направиш най-добрата селекция според възможностите си. Смятам обаче, че най-голямото предимство на Панатинайкос е това, че умее да намира решения как да спре съперниците си."

За Желко Обрадович и поредната му титла:

„Една титла задължава - когато си стъпил на този връх, трябва да си запазиш името. Безспорно в началото е имало много спортен шанс, защото в нашата професия това е неизбежно. Впоследствие обаче той показа, че неговата класа е огромна. Както за всички треньори има хора За и Против дадена личност - наскоро бях дал и примера с Моуриньо, който е безспорен гений във футболното треньорство. Аз обаче не знам дали в баскетбола има някой, който може да оспори огромната класа на Обрадович и това го прави гениален треньор. Самият факт, че има осем титли на Европа с различни отбори в много дълъг период от време, също го показва. Още повече - никога отборът му не е превъзхождал като потенциал останалите, освен може би при спечелването на титлата през 1995-а с отбора на Реал Мадрид и Арвидас Сабонис, когато тимът е бил фаворит за спечелване. Винаги класата му се е оказвала решаваща за успехите на отборите му. Подценява се това и, че той има две купи „Сапорта", което също е на много голямо ниво, нещо като Еврокъп в момента. Смятам, че за него баскетболът е едно голямо удоволствие, а и вече стъпил на този връх е предизвикателство титлите да стават все повече. Смятам, че голямата сила на ПАО е, че тимът има щаб, който е непроменен, откакто Обрадович е в дошъл в отбора. Той има помощник, който e с много знания и му е изключително полезен. Ако трябва да правим класация, може би ще съм пристрастен, но след Обрадович, помощникът му Димитрис Итудис е един от най-добрите треньори в Европа. Той е много навътре в нещата, но е приел ролята да бъде втори и са направили един непобедим тандем. Дори и при неравни условия, отборът им почти винаги е шампион и това го доказват годините. Щом тимът стигне до решаващите мачове, там той се представя страхотно. Всички тези неща правят малко по малко това, което е Панатинайкос в съвременния баскетбол. В последните 12 издания на Евролигата, те 5 пъти са първи. Естествено, това не може да стане без огромната подкрепа на спонсорите и публиката. Плюс това, когато има традиции, се създава голям респект у съперника. Не е моя работа да коментирам, но смятам, че на полуфинала Монтепаски допусна грешки, които бяха именно на базата на големия респект, който те имат към Обрадович. Когато започне мача, противникът има едно наум. Фактът, че те от нищото могат да направят нещо във всеки един момент, пречи на останалите отбори и помага на ПАО. Защото на такива форуми е изключително важна и психологията. Всичко това са неща, които се натрупват, а когато един отбор направи име, то работи за него. А те са отбор с име, това е безспорно. Респект на всяко ниво и от всички - от противници, от зрители, от съдии. Всяко това нещо натрупва капитал и вода в мелницата на Панатинайкос."