Христина Петкова: Никога не съм била по-щастлива

Христина Петкова

14-05-2011 09:54

Първият човек, който вдигна шампионската титла от ученическото първенство по баскетбол при девойките 11-12 клас беше капитанът на НАГ - Христина Петкова. Хриси беше една от състезателките с най-голям принос за спечелването на трофея. Безапелационна в борбата под кошовете и с по 15-20 точки средно на мач. Страничен наблюдател, който не е запознат със спортния живот в Габрово, много трудно би повярвал, че баскетболът не е основния спорт на Христина. Тя го практикува по сериозно от две години насам с възраждането на БК"Чардафон - Орловец". Водещ за нея е хандбалът, с който се занимава от дете. Свикнала е да печели титли. Извоювала е куп трофеи с гарнитурите на ХК "Бъки". Този път обаче беше различно и след финалната сирена в мача за златните медали срещу НГХНИ „Константин Преславски" (Варна) Хриси каза през сълзи: „Никога не съм била по-щастлива". Ето какви бяха първите думи на капитанката, която записа името си в златната книга на НАГ.

Хриси, осъзнаваш ли, че направихте нещо историческо за Габрово?

„Да, всички го осъзнаваме. Още преди турнира нашите преподаватели ни казаха, че такова нещо - класиране на габровски отбор по баскетбол на финали, не се е случвало от доста отдавна. Така че нашето участие във финалите, само по себе си вече беше голям успех. А победата настина е един исторически момент за града ни и за гимназията."

Борихте се доста да победата. Финалният мач беше оспорван и много по-различен от този, който изиграхте срещу Варна в групата?

„Бяхме сигурни, че финалният мач ще бъде доста по-труден и по-напрегнат. Видяхме, че отборът на Варна е един сериозен съперник, с опитни състезателки. Знаехме, че ще бъде трудно, но излязохме и дадохме всичко от себе си. Беше изключително напрегнато вътре на терена, но най-важното е, че се справихме и победихме."

Имаше и един труден психологически момент, в който изоставахте с 6 точки, но успяхте да го преодолеете?

„Радвам се много, че го направихме, защото до този момент нашия отбор не беше изпадал в такава ситуация. Бяхме свикнали като че ли да си печелим лесно мачовете, с по-голяма разлика. Сега беше доста по-трудно, но съм щастлива, че се справихме и успяхме да преодолеем този труден момент."

Може би най-неприятното беше това, че вашите съученици от НАГ не можаха да видят триумфа ви. Залата беше почти празна?

„Причината е, че мачът беше преди обед. Повечето ученици са на училище и нямаше как да дойдат, но и тези, които бяха в залата, създадоха достатъчно настроение и ни дадоха необходимата мотивация да победим."

Какво направи този отбор на НАГ толкова силен, че да бъде номер 1 в България?

„Според мен това, че съумяхме да се сработим за много кратко време. Нямаше напрежение между нас. Просто излизахме и си играехме нашата игра."

На кого посвещаваш тази шампионска купа?

„Посвещавам я на гимназията. През изминалите 5 години тя ми е дала много, а този момент е просто неповторим."

Ти си уникален спортист. С какъвто и спорт да се захванеш - хандбал, футбол, баскетбол и т.н., все ти се отдава. Как се получава това?

„Спортът ми е в кръвта просто. От малка се занимавам с хандбал. Просто обичам да спортувам. Всичко ми идва отвътре и не мога да живея без него. Иначе всичко се постига с много желание, много труд и постоянство."

В този щастлив момент има ли и нотка тъга в теб от това, че оставяш съотборничките си. Завършваш и през следващата година няма да можеш да им помогнеш?

„Честно казано, не знам дали сълзите ми след края на финалния мач бяха от радост, че спечелихме, или от тъга, че няма да мога да повторя това нещо с отбора на НАГ. Това наистина беше един уникален момент за мен."