.jpg "Ботев 2012 Враца")
.jpg "Локомотив Пловдив")
.jpg "Спартак Плевен")
.jpg "Черно море Тича")
Ани Рудева: Сърцето ми бие за Рилски
Ани Рудева (сн. BGbasket.com)
На електронната ни поща бе получено писмо от Ани Рудева, в която тя се обръща към обществеността:
"Така събрани децата в кръг, хванати ръка с ръка викат силно и мощно за да изразят обичта си към своя клуб, своя град, своя треньор.
Така децата, хванати едно с друго стискат юмручетата си силно, вдигат ги нагоре към небето и викат „Ние играем за „Рилски".
Така децата изразяват чувствата си, уважението си, привързаността си и принадлежността си към клуба.
Това е толкова вълнуващо и впечатляващо, че сърцето ти започва да бие учестено, преливайки от умиление към тях.
Да! Така е!
Затворете очи! Затворете очи и си представете едно дете на
9-10 години. Представете си колко е малко, колко тежи...
Представете си го облечено в бял екип с дълги „къси" гащета, с фланелка с номера и името му. Представете си кецовете му, белите му чорапки...Представете си ръцете му, главичката му, крачетата му, които едва се виждат от баскетболния му екип.
Представете си го!
А представяте ли си сърчицето му?! Колко е голямо то?! Как бие?!
Сигурна съм, че си го представяте, защото всеки може да си го представи с тиха и нежна усмивка, с желанието да погали или прегърне детето. А то... детето.
В това малко телце бие едно малко „голямо" сърце, което при радост запърхва та ще изхвръкне от малките гърди, а при тъга забавя своя ритъм до болка. Също като очите му. Виждали ли сте очите на малкото дете?
Колко сияние има при радост и колко сълзи - при тъга ! Например: очите на Дани, Томас, Алекс, Ники, Марти и на всички останали. К Р А С О Т А!
Тези очи и тези сърца ме пленяват вече 30 години и сигурно до края ще е така! През тези години изживях и видях толкова много неща - лоши и хубави неща. Помня и хубавите и лошите - не мога да ги забравя!
Лъжа е, че се помнят само лошите, а добрите неща се забравят. Не! Не е така! Хубавите са си хубави и те правят дълго време щастлив и радостен човек.
Лошите неща те огорчават и събарят, но ако си добър човек те изправят и продължаваш.
Така е и с мене. И моето сърце бие заедно с тези на децата ми. Само, че сърцето ми е старо и немощно. И то се радва и тупти забързано при всеки кош, при всяка победа.
И то „плаче" когато губя. И то ми казва всеки път: „Спри! Недей! Вече не мога!". И всеки път му казвам: „Още един мач, още един ден, още една година!". И всеки път то забавя своя ритъм до онази тиха болка вътре в гърдите, която те кара да мислиш, че спира. Тогава затваряш очи и сълзите сами започват да се стичат забравяйки, че може някой да ти се смее.
Тези очи, които вече нямат нищо общо с чудните детски очи плачат и казват всичко онова, което не можеш да изречеш с думи.
Заобиколена съм с толкова много чисти сърчица, заобиколена съм с толкова много малки и прекрасни детски очи, заобиколена съм с много обич и признателност за това, което толкова много години правя.
Благодаря на всички! Благодаря за всичко!
Това ме изправя и ми дава сили да продължа. Това ме държи права!
Затворете очи. Моля ви! Затворете ги и си представете възрастна жена, седнала на чаша кафе, загледана някъде, усмихвайки се да казва: ,,Да! Сърцето ми бие бавно, но сигурно заедно с това на децата ми за „Рилски спортист"!
И е така! Сърцето ми бие и ще бие ,,докато може за „Рилски"!"
Ани Рудева
Главен треньор по баскетбол към БК „Рилски спортист"
