Младенов за центровете: Без Лодърдейл под коша за Левски ще е много трудно

Георги Младенов постави висока оценка на взаимодействието между Бруно Шундов и Тенчо Банев

23-05-2011 20:57

В заключителната част от спортно-техническия си анализ на финалистите в НБЛ Лукойл Академик и Левски, Георги Младенов дава оценката си на високите играчи в отборите. Според него и тук, както и при гардовете сините са осакатени откъм равностойни изпълнители в състава, с които биха могли да се противопоставят на осемкратния поред първенец на България.

Подкошието е другото уязвимо място за Левски спрямо Лукойл Академик, след гардовете на върха. Ако Прийст Лодърдейл бе здрав и бе в състояние да играе, сигурно шансовете на сините биха изглеждали другояче. Пи Ел обаче най-вероятно ще бъде зрител на финалната серия и това автоматично поставя съотборниците му в тежко положение.

Сезонът за Стефан Георгиев не е добър, а и Торо трудно би могъл да се противопостави на превъзхождащите го ръстово и от гледна точка на атлетизъм и физика Бруно Шундов, Травис Питърсън, Тенчо Банев. За Бойко Младенов е направо немислимо, че той може да противодейства с успех на изброените по-горе високи играчи на Лукойл. Шундов щеше да бере ядове в подкошието срещу отпора на Лодърдейл, макар че рядко се среща състезател, който е 220 да има такава точна и лека ръка от зоната на тройката. Неговата стрелба, която повече отива на гард от хърватски произход, а не на център, е още един плюс за студентите.

Шундов си партнира и се допълва добре на игрището с Банев. Банев прави добър сезон, представя се силно в защита, но е неефективен нападател, поне не колкото Бруно и тук двамата се компенсират. Тенчо компенсира не до там добрата защита на хърватина, а Шундов носи точков актив и за двамата с повече свобода и технически умения в завършващата фаза на атаката.

На позиция „четири" ситуацията също е изцяло за Лукойл. Питърсън по мое мнение играе един от най-полезните си сезони и при ръст от над 210 см също е много полезен с афинитета си да търси топката от чиста позиция от тройката, а специалитетът му го знаят всички - тройка от нула градуса.

Йовица Арсич отново е с развързани ръце в сравнение с Тити Папазов, тъй като може да прекроява титулярната си формация, както му харесва. Дори използвайки като „четворка" силното си крило Девин Грийн. Или залагайки на допълващите фигури на тази позиция като Веселин Веселинов, за когото трябва да отбележим, че почти винаги, когато му се даде възможност и му се гласува доверие, е бил много полезен за отбора. Да не забравяме, че тук Арсич разполага и с още един американец - Ламонт Мак, че може да смъкне към ниския пост включително и Тодор Стойков в определени разигравания.

Силната „четворка" на Левски от преди година - Доналд Коул, е бледа сянка на себе си този сезон и това страшно тежи на сините. Очаквам, че в тази финална серия Коул за пореден път ще остане длъжник на тима си. Доналд отстъпва и на Питърсън, и на Грийн, и на Шундов. Така че тук се отваря още една пробойна, върху която Левски трябва да търси решение да затваря. Единствено Георги Чековски донякъде и то не винаги намира сили да им се противопостави, но той сам е невъзможно да се справи в толкова дълга плейофна серия, защото тук говорим поне за три мача, а не за отделен двубой.

Накрая бих искал да споделя пред читателите на Bgbasket.com, че дадох мнението си преди началото на финалната битка съвсем безпристрастно, изключвайки всякакви емоции и чувства. Вярно е, че животът ми мина в Левски, но също така е вярно, че когато застанах треньор на Балкан не си помислих дори, че има място за сантименти, когато ги отстранихме, за да стигнем до заветния финал срещу Лукойл. Вярно е, че бях и начело на Лукойл, откъдето прецених, че е редно да си тръгна сам, когато нещата не вървяха. Така го чувствах, така постъпих. В интерес на българския баскетбол е двата отбора да имат здрава основа, да се развиват, да работят, да не спират да търсят развитие и да бъдат в постоянна конкуренция, защото в конкуренцията се раждат истинските шампиони, а в родния баскетбол повече от всякога имаме нужда от нещо, което наистина да се случва по шампионски.

Успех на Лукойл и на Левски и дано зарадват хората, които обичат този спорт с мъжка и спортсменска игра и с много баскетбол!

Поздрави: Георги Младенов