Един отбор, една мечта...

(сн. BGbasket.com)

26-05-2011 13:35

На редакционната поща получихме писмо от наша читателка. Мария Вълчева ни изпрати един любителски анализ на настоящия сезон на отбора на Левски за рубриката "Стани Репортер". Писмото бе изпратено преди първия мач от финалната серия на тима с Лукойл Академик.

„Имало едно време...". Така започват много приказки, а краят им обикновено е щастлив. Е, при житейските приказки краят е абсолютно променлива величина. От „Осанна" до „Разпни го", казано по библейски.

Главните герои в нашата приказка имат нелеката задача да желаят да се развиват професионално на място, където дори наличието на вътрешно първенство в техния спорт - баскетбола, предизвиква изненада, а понякога и иронична усмивка у незапознатите. Това са ПБК Левски София.

Сезон 2009/2010 с пълно основание може да се определи за изключително успешен за клуба - във витрината на сините влизат Купата на България и трофеят за спечелването на Балканската лига, „сините" успяват на два пъти да победят големия си конкурент Лукойл Академик и достойно да се противопоставят на „студентите" в плейофната серия. Логично за следващия сезон ръководството разчита на същия състав, с изключение на напусналия американски плеймейкър Боби Фрейзър, заменен от идващия от Украйна Джейсън Кроу.

Пред отбора са поставени високи цели, но още в началото на сезона треньорското ръководство се сблъсква с предизвикателството не само да интегрира в отбора новия играч на позиция 1, но и да търси начин да запълни празнините, оставени от контузени и уморени от тежките квалификации с националния отбор състезатели. Личи, че не им е много лесно, но никой не прибързва да прави драми. И за играчите, и за феновете, е ясно какво ще се преследва този сезон: запазване на спечеленото през предишния и максимално добро представяне в НБЛ.

Късметът обаче сякаш подминава Левски в срещите с Лукойл Академик. И това едва ли е случайно. Участието на отбора на сръбския специалист Йовица Арсич в европейските турнири налага да се направи сериозна и много добре балансирана селекция. Задачата изглежда отлично изпълнена и това е може би една от най-силните формации на „студентите" в последните години. От Левски обаче все още имат какво да кажат и да извадят от ръкава. В началото на новата година летвата вече е поставена високо или по-точно на цели 222 см, колкото е висок и привлеченият от отбора на Черноморец добре познат у нас център Прийст Лодърдейл. След трансферния удар, който успяват да направят от Универсиада, отговорът на конкуренцията е светкавичен: двама гиганти подсилват редиците на Рилски спортист и Лукойл Академик. По всичко личи, че интригата в първенството остава.

Идването на PL в София е посрещнато със смесени емоции. От една страна никой не отрича, че с негова помощ подкошието на Левски лесно може да се превърне в непревземаема крепост, от друга страна след включването му в отбора характерната за „сините" бърза игра просто вече е обречена да остане в миналото. Чуват се и гласове, които изтъкват възрастта, натрупаните здравословни проблеми, както и честите нощни излизания на американеца като негов основен недостатък. Той пък не се главозамайва и отговаря на критиците си от паркета, къде по-успешно, къде не чак толкова, но винаги с класата и достойнството на един голям играч.

Удар по самочувствието на фаворити, което имат играчите на Левски, нанася неприятната загуба от отбора на Ямбол само с една точка в собствената им зала Универсиада. Все пак това се случва близо месец преди началото на финалиния турнир за Купата на България, чийто домакин е София, достатъчно време, за да бъдат извадени нужните поуки, да бъдат коригирани грешките и да се избистри стратегията за спечелване на титлата.

В началото на месец март столичната зала Универсиада посреща елита в българския баскетбол, за да излъчи носителя на Купата на страната. Не са изключени изненади, но все пак прогнозите на специалистите се основават на факти: Лукойл Академик нямат загубен мач във вътрешното първенство, а момчетата на Тити Папазов са мобилизирани до краен предел и ще се хвърлят с всички сили в защита на титлата, а имат и предимството да бъдат домакини. В крайна сметка не станахме свидетели на кой знае какви неочаквани обрати и логично на финала се срещнаха сочените за фаворити.

След равностойно начало на двубоя дойде моментът Тити Папазов и Тони Дечев да извадят своя коз - зоновата защита. Очевидно тази тактика изненада противника и даде резултат. Публиката имаше възможността да наблюдава един много стойностен и завързан мач, истинско баскетболно шоу, сътворено от играчите и на двата отбора на терена. Все пак трябваше да бъде излъчен победител и късметът беше на страната на „студентите". Но най-радостното в случая беше, че решаващите отигравания във важните моменти от двубоя не дойдоха от високоплатените чужденци в отбора, а от българите, които се хвърлиха с всички сили в мача и показаха, че неслучайно са намерили място в тима на шампионите. Не би било пресилено, ако кажем, че младият Божидар Аврамов изигра един от мачовете на живота си точно онази вечер. Добрите новини за българския баскетбол и демонстрираното развитие на проектонационалите обаче не изтри от лицата на играчите на Левски сълзите от разочарование - от пропуснатата възможност, от това, че само една точка не им достигна, за да покажат, че продължават да са водещ фактор у нас и да прибавят още един трофей в сметката си, от липсата на спортен шанс в заключителните минути...

Това е спортът: един губи, друг печели. Загубата обаче в този случай прекърши нещо в Левски и вместо да ги мобилизира да се докажат, онзи финален мач сякаш ги накара да се предадат и да паднат духом. Последваха срещи, които едва ли някой в лагера на „сините" желае да си спомня. Пропуснат бе и шанса за реванш, когато току-що разделилият се с мечтата за финал в турнира Eurochallеnge Лукойл пристигна в София с отворена рана и вяло настроение, но не срещна особена съпротива по пътя към поредната си победа, минавайки буквално през играчите на домакините, които сякаш просто наблюдаваха срещата от терена.

Психическото напрежение над отбора се увеличава и трудната победа над младия отбор на Черно море е последвана от загуба от Рилски спортист още в първия мач от Финалната четворка на Балканската лига в Кавадарци. Така са попарени и надеждите за спечелването на регионалната надпревара, въпреки силните мачове в груповата фаза на турнира.

Всичко това идва прекалено много и за ръководството на Левски. Взето е решение отборът да се раздели с американския си плеймейкър Джейсън Кроу. Едва ли вината за колебливото представяне и настроението в отбора е единствено и само у него, но факт е, че след освобождаването му се гласува повече доверие на българите в отбора, което видимо им вдъхва самочувствие. Главната тежест пада на плещите на досегашната смяна на Кроу - Асен Великов, който подкрепян от новопривлечения младок Венцислав Петков се заема с дирижирането на играта на отбора. И резултат в положителна посока определно има. Столичани показват стабилна и грамотна игра по време на плейофните срещи и логично достигат до финалната серия без загубен мач. След драматични последни срещи с Рилски спортист, компания там ще им правят носителите на титлата в шампионата през последните 8 години Лукойл Академик.

Дали играчите на Йовица Арсич ще надиграят съперника и по този начин ще прибавят девета поредна купа във витрината си или ще се окаже, че отсъствието на Доминик Джеймс трудно би било компенсирано в този момент и златните медали сензационно (но не незаслужено) ще имат нов притежател в лицето на ПБК Левски София, е рано да се каже. Остава да бъдат изиграни още поне три срещи преди да имаме отговор на въпроса. Задачата на „сините" определено няма да е никак лека, но момчетата на Тити Папазов вече неведнъж са показвали, че притежават характера и упоритостта на победители и придобиват дори допълнителна сила и кураж, когато преследват своята цел.

Всичко останало ще се решава на паркета. Един отбор, една мечта...