Фенка на Спартак Плевен: Не ни отнемайте сърцата
Нашата читателка и фенка на Спартак Плевен от 10 години - Виктория Петрова, изпрати писмо на електронната поща. В него тя изказва болката си от ситуацията с любимия отбор и случващото се в Плевен:
Много се чудех как да започна, но може би най - най-подходящия начин е с мисъл на великия Майкъл Джордан - идол на много поколения по целия свят - "Препятствията не бива да ви спират. Ако стигнете до стена, не се връщайте назад и не се предавайте. Помислете как да я прескочите, да я съборите или да я заобиколите."
Но за феновете на един отбор тази стена може би няма начин как да бъде премината или разрушена. Няма да ви изреждам всичките успехи на баскетболен клуб Спартак Плевен, защото съм сигурна че ги знаете даже и по-добре от мен. Но след броени дни тези велики битки на баскетболната арена с оранжевата топка в Плевен ще бъдат само история.
История, която след 10-15 години едва ли ще помнят много хора, но ще има и такива, за който това няма да остане само блед спомен - а част от живота им - феновете на Спартак, който дори и в тежките моменти пълнеха залата в Плевен и предкрепяха отбора на сърцето си до последния сигнал на всеки мач. Много ми е трудно да ви ги опиша . Ако някой от вас е идвал поне един път в Плевен на мач на Спартак знае за какво говоря. За тръпката, като влезеш в залата и видиш тези хора, за които в тежкото им ежедневие единственото нещо, което имат е този отбор и неговите победи. Не един и два пъти тези фенове, с големи сърца са показвали колко обичат отбора си.. Те са изминавали хиляди километри през годините, само и само защото така им е диктувало сърцето. И ако обичта към отбора на феновете можеше да се превърне в пари Спартак Плевен щеше да е сред най-богатите отбори. МОЛЯ ВИ НЕ ИМ ОТНЕМАЙТЕ НЕЩО СВЯТО ЗА ТЯХ - СПАРТАК ....

Играчите - минали през този отбор са едни от най-великите баскетболисти в България - Георги Младенов, Цветан Антов, Хрисимир Димитров, Петър Петров, Любомир Минчев, Валентин Вутев, Пламен Петров, като това само част от имената дали част от себе си, за да го има този клуб и да му се радваме всички . А за играчите, който бяха част от отбора досега думите няма да стигнат, защото те са преминали и са преживели много, и то не от вчера и днес, и ако бяха други още при първите проблеми щяха да са си хванали сакове и да са изчезнали далече. Но те останаха до края и се бореха мъжки напук, на всичко и всички - бяха наричани аутсайдери и какви още не, но са показвали не един и два пъти, че заслужават уважение.Те са примери за хлапетата в залата, които всеки път при пробив на Хриси Димитров скачат в залата и викат неговото име, при забивка на Никола Трайков скачат заедно с него, при тройка на Илия Станков се радват неописуемо. И това в само част от всичко, което се случва в Плевен.
И както бяха изписали феновете на отбора на едно знаме на проведената Купа на България през 2009 год в Плевен - ,, Вие сте героите " , в този ред на мисли, според мен героите не се раждат такива, те се създават в тежките битки,на терена долу, те са хората който дават душата и сърцето си не за поредната заплата или за собствената си статистика, а за хората напълнили залата и драли гърлата си години наред.
Ако не искате да заличите всичко това - Моля ви помогнете на баскетболен клуб Спартак, за да го има не само за нас, а и за децата ни и техните деца...
П.С. Писмото се публикува без редакторска намеса



.jpg)

.jpg)


.jpg)
.jpg)


































