Най-добрите играчи, които не са печелили титла в НБА

(AP photo)

05-06-2011 10:28

Финалната серия в НБА все още не е приключила, но едно е сигурно – който и да победи в нея, играч-легенда ще спечели първия си шампионски пръстен. Към тази цел са се запътили ЛеБрон Джеймс и Дирк Новицки. Наред с тях вървят Шон Мериън, Педжа Стоякович, Жидрунас Илгаускас, както и Джейсън Кид. Всички те имат страхотни кариери. Ето обаче класацията за всички времена на легендите без титла:

5. ЛеБрон Джеймс. Идеята да се включи 26-годишен играч в тази класация може би е малко странна, но постиженията на Джеймс не са за подценяване. Средно в кариерата си той има близо 28 точки, 7 борби и 7 асистенции. Освен това той не е пропускал повече от 7 мача за сезон. След всичките години в Кливланд, сега Краля има реален шанс за спечелване на първия си пръстен.

4. Дирк Новицки. Той изигра първия си мач в НБА през 1999 година, и освен титлата, всичките му най-големи мечти се сбъднаха. Той сам показа нещо невиждано до момента за позицията тежко крило. В един момент той се бори с Чарлс Баркли под коша, а в следващия показва точна ръка като на Лари Бърд. С годините той разви тези невероятни инстинкти и въпреки че все още няма титла, неговото присъствие ще остави много по-голям спомен от всеки пръстен и всяко отличие.

3. Патрик Юинг. Той попада в тази класация не заради лошия си късмет със съотборници в Ню Йорк (както и в Сиатъл и Орландо), а защото някои хора започват да забравят неговото присъствие в защита. Юинг остава човекът, който винаги може да даде гаранция за титла през октомври, но да не я постигне през май. Той обаче беше най-големият фактор под коша и почти спечели своя пръстен, гледайки как Джон Старкс има стрелба 2/18 в мач номер 7 от финалите през 1994 година. Юинг остави всичко, което има, на терена, но не успя да стигне до върха.

2. Чарлс Баркли. Той няма лошия късмет на Юинг, защото през годините играеше заедно със страхотни играчи. Неговата най-добра възможност за титла бе пропиляна от нервните му съотборници през 1993. Следващият му шанс бе през 1997-а с тима на Хюстън Рокетс, но тогава Джон Стоктън наниза тройка, пращаща Юта на финала, вместо Ракетите. Последва още един опит за титла през 1999, когато Скоти Пипън и Хакийм Оладжуон се присъединиха към Хюстън, но и той бе неуспешен.

1.Карл Малоун и Джон Стоктън. Те могат да се разглеждат като равни, въпреки че статистиката показва друго. Умението на Малоун да се бори и да бележи с висока успеваемост го поставят далеч на Стоктън. Каква е обаче причината Малоун да бележи, да вкарва на бърза атака и да разполага с най-добрата позиция за стрелба? Това е Стоктън, който вярваше, че всеки сантиметър е от значение, „доставяйки” топката в ръцете на Молоун. Години наред тези двата играчи бяха най-добрите в Лигата на своите позиции. Те никога обаче не спечелиха титла...отборният спорт е нещо жестоко.