Историите на Петко Маринов

Дуелът с Атанас Голомеев на

07-06-2011 15:56

В българския баскетбол Петко Маринов винаги е бил еталон за етичност и спортсменство. Не случайно заслужи и наградата за "Най-етичен треньор", която Bgbasket.com му връчи преди мач №3 между Лукойл Академик и Левски от финала в НБЛ. През годините ценностите, които са водили легендата на ЦСКА са останали да топлят сърцето му, но и в известна степен да го огорчават. Днес трудно някой би постъпил като него в ситуация, която предстои да ви разкажем в епизод 4 от "Историите на Петко Маринов".

Случката отново се разиграва в залата на стадион "Българска армия". В края на 70-те. Битката е люта. ЦСКА "Септемврийско знаме" срещу Левски Спартак. На терена обаче дуелът е друг: звездата на армейците Петко Маринов срещу звездата на сините - Атанас Голомеев. Двамата не знаят какво е спиране и от първата, до последната минута водят задочен спор кой ще вкара повече и разбира се, кой отбор накрая ще се радва.

ЦСКА губи двубоя с 92:96. 18 секунди преди сирената на редовното време Маринов има възможност да донесе победата на домакините, но стрелбата му не сполучва. Така той се оттегля тъжен в съблекалнята с актив от... 40 точки. В тази на Левски, с 42 на сметката си напето влиза Голомеев. Грешката на Маринов е първата и последната за него от далечно разстояние, но е фатална. Той не може да се побере в кожата си. Чувства, че е провалил усилията на съотборниците си. Допълнително масло в огъня налива Голомеев, който нахакано почуква с юмрук върху вратата на червената съблекалня: "Пеца, днес резултатът е две за мен."

"Ще помня този мач докато съм жив. Това е един от най-горчивите ми спомени като баскетболист. Можех да вкарам, трябваше да го направя, но не успях. След срещата не смеех да си покажа лицето пред хората. Имах чувството, че съм предал доверието им. Срам ме беше. Затова и дълго време не събирах кураж да мина през централния вход на "Армията", а заобикалях като престъпник", спомня си Петко Маринов.

За да избегне среща с привържениците на отбора, които обикновено се събирали пред арката на стадиона, той прескачал оградата отстрани на Борисовата градина, премятал от там и дрехите си и така влизал на тренировка. "Днес се питам дали на някого от сегашните ни баскетболисти и баскетболистки въобще им трепва нещо в душата, когато паднат. Не виждам да страдат, да ги е срам, да се стремят да се поправят. Не съм забелязал на някого да му е неловко след мач. Напротив. Бурен смях и закачки огласят съблекалните след загуби, а първото, което ги интересува, даже май единствено е кога ще получат заплатите си", разочарован е треньорът.