Тити: Изпращаме тежка година

Старши треньорът на Левски Константин Папазов обяви годината като много тежка и в личен и професионален аспект:

„Изпращам една много тежка година, защото освен баскетболния аспект, не трябва да забравяме, че ние загубихме двама наши колеги, което е далеч по-значимо от всички медали, класирания и т.н, но това е част от живота. Освен колеги това са били мои помощник треньори, а всъщност и учители. Аз имам уникалният шанс моите помощник треньори да бъдат по-добри от мен.

Не е куртоазия да кажа, че за мен категорично сезонът не е успешен. Това, което постигнахме като резултати би го постигнал всеки един мой колега въз основа на добрата селекция. В тази връзка мога да разделя сезона на две части - в първата част е до Купата, а втората е след това.

Смятам, че до Купата ние играхме добре и поради факта, че очаквахме да сме домакини я бяхме фаворизирали. Акцентирахме върху нея, защото реално на 29 януари след третата ни загуба от Лукойл Академик ни беше ясно, че ще е невъзможно да бъдем първи в редовния сезон. Смятам, че проведохме една много добре балансирана подготовка, в която страхотно много помогна Ратко Йоксич, а Тони Дечев положи неимоверни усилия в мое отсъствие, тъй като тогава бях контузен. Така ние успяхме да изиграем един финал, който стана празник на баскетбола, празник за зрителите в залата и пред телевизорите и мъка за нас. Болката е болка, но има удовлетворение от добре свършената работа. Отдавам го като моя голяма вина това, че фаворизирахме този турнир и акцентирахме върху психиката на играчите и този период след Купата ни се отрази на лошото представяне в ЕВРОХОЛД Балканската лига. Защото директно казвам, че представянето там е провал. Бяхме отборът с най-сериозен бюджет и като носители на Купата бе редно да я защитаваме категорично и само гостуването на другия финалист , който се очакваше да бъде Фени можеше да ни оправдава донякъде, но само с добра игра. Ние не само не се класирахме на финала, загубихме от Рилски спортист на полуфинал, но и показахме игра, която не подхожда на играта на Левски.

Видя, се че решението да се освободи Джейсън Кроу преди плейофите и след Балканската лига, е било лишено от спортно-техническа логика. За съжаление, българските играчи, с които разполагаме, са добри хора, но баскетболните им качества не са достатъчни, или не бяха развити достатъчно, за да се противопоставим на Лукойл. Твърдя, че Левски трябва да се различава по-нещо като има по-малък брой чужденци, но качествени, и да бъде водещ духа на Левски. Ние имаме предимство към конкретния съперник и това е името на Левски, което присъства в спортната общественост и над него трябва да надграждаме.

Като грешка оценявам, че миналата година след финала за себе си имах убеденост, че пет човека не са готови и нямат потенциал да победят Лукойл Академик, в мен надделя отново сантимента  и да им дадем още един шанс. Затова след втория мач в Правец от тазгодишния финал помолих Тони Дечев, който стои по-здраво от мен на земята, тази година да няма сантименти. Казах, че винаги в моята практика, от първия ми ден, съм работил със специалисти, които може би са знаели повече от мен. Сега имам уникалния шанс да работя със специалист, който има чудовищен потенциал като знания. Много хора далеч по-опитни от мен са признали, че той има много бъдеще. Така че, независимо, че е по-млад, аз никога не съм го поставял по-ниско от мен.

Сезонът е неуспешен независимо, че класирането не е самоцел. Но ако ще губим трябва да губим, така както загубихме на Купата.

Грешките са мои и без да изглежда като някакво оправдание, аз това нещо го написах на собственика три часа, след като свърши мача. Столът ми стои здраво на земята, ако някой си мисли, че се клати. Ние сме в достатъчно добри отношения с ръководството, и ако смятат, че не заслужавам да остана, ще ми го кажат в очите.

Със сигурност знам, че ако съм направил нещо значимо, е да доведа Ратко Йоксич. Ратко е човек, който от сутрин до вечер е с всички. Той е величина в световния баскетбол."