Петко Маринов: Тодор Стойков е българската гордост

Кошмарният сезон
Този сезон за Петко Маринов се очертаваше като последен. Не защото в Лукойл повече нямат нужда от опита и знанията му, а защото той бе на ръба да загърби всичко, да избере спокойствието на домашния уют и игрите с внуците. Горчилката му бе голяма. Разочарованието - предимно от неговите баскетболистки. Не толкова от поредицата им слаби игри, а от перманентното безхаберно, даже чиновническо отношение. За човек на честта като Петко Маринов подобно поведение е недопустимо. Почувства се предаден и неразбран. И с право. Едно време, когато ръката му е трепвала само в един-единствен изстрел и отборът му е губел, е прескачал през задната ограда от срам. Нищо, че преди това е вкарал 40 точки на Левски.
"Днес младите нямат това чувство за самокритичност. Нямат самооценка. Нито играчите, нито треньорите. Не ги боли така от загубите, както едно време ни е боляло нас. не искам да сравнявам поколенията, но едно време именно поради тези ни качества ние бяхме стойност в Европа и учехме останалите на баскетбол. Аз мога да работя и то не една и две години, но напоследък ми дойде в повече. Четох едно интервю на Вальо Михов, който казва, че прекалено много комплексари влязоха в спорта. Не е моята среда тази - интригантства, клюки, лицемерие. Тези неща като че ли ме изморяват повече. Спортът е едно представление, спортът е шоу за хората, а ние го превърнахме във война. Това не е моята среда. Може би на младини съм участвал в такива войни и аз, но вече не умея. Тепърва ми предстоят разговори със Сашо Везенков относно селекцията. Имам свои виждания и ще му ги споделя. Желанието ми е да акцентираме на млади, български момичета, вместо да ги пращаме да играят по втора и трета дивизия на Испания и Италия", признава Маринов. В крайна сметка той размисли и ще остане поне още година начело на шампиона на България.

Болката да изгубиш приятел...
Сълзите му потичат, споменавайки името на приятел, който си е отишъл завинаги - Румен Пейчев. Бившият му съотборник, верен другар и колега почина след кратко боледуване през есента. На него бе кръстена наградата за най-етичен треньор на Bgbasket.com. Петко Маринов пък е първият, който я получава. "Едва ли някога ще се съвзема от загубата му. За мен той значеше много. Бе приятел, бе като брат. Една година играехме заедно в Бургас. Живееше у дома и спеше на едно легло с баща ми, защото двамата много хъркаха и ги бяхме  изобирали. За мен това е една от най-скъпите награди, които съм получавал в баскетбола. Това е човешка награда и означава страшно много за мен. За Румен Пейчев мога да говоря без да спра и то само със суперлативи. Липсва ми много", споделя треньорът.

А след това и баща...
Преди две години Петко Маринов трябваше да преодолее мъката от кончината на майка си, а броени дни след това и внезапната смърт на сестра си. Малко преди финалите в първенството тази година той погреба и баща си. "Мъка си е. Първо майка ми и сестра ми преди две години, когато точно се борехме за титлата. Сега и баща ми. Той беше много съпричастен с отбора. Идваше в залата и имаше свое място, на което никой не сядаше. До последно не спря да се интересува какво става с отбора. Спомням си, че вървяха полуфиналите с Дунав и той вече едва говореше, нямаше глас, но пак ме питаше как е свършила срещата. Трудно е да се съвземеш в такъв момент, но какво мога да направя, освен да се съобразя с биологичните закони на живота", откровен е легендата на ЦСКА.

Мечтата му е ЦСКА да го има...
"Не съм в кухнята на нещата. Не съм наясно и защо се стигна до там, че ЦСКА да го няма вече толкова дълго време. В крайна сметка, Левски и ЦСКА са флагманите на българския спорт. Мечтая си да дойде ден, макар и да съм вече на възраст, но да мога да вляза в тази зала, в която сега дори изпитвам ужас да надникна, защото не прилича на нищо, а вътре да е чисто, спретнато, да има много деца. И тогава да идвам тук, на "Армията" и да помагам с каквото мога. Но това, че няма ЦСКА в българския баскетбол е загуба за всички, за целия спорт. Това е грехота", категоричен е бившият лидер на армейците от края на 70-те години.

За Тодор Стойков...
Тодор Стойков винаги е бил слабост на Петко Маринов. С неговото привличане в Лукойл през зимата на 2001 година пък започна славната ера на студентите у нас и в чужбина. С него Петко Маринов изведе Лукойл до първата международна купа - титлата в Южната конференция на ФИБА. Стойков играе невероятен баскетбол, въпреки че е вече на 34 години и че от години все се намира някой, който да побърза да го пенсионира. Този сезон Стойков бе избран за MVP на финалите с Левски, а за Петко Маринов радостта бе двойна: "Тошко е уникален играч, един от най-талантливите, на които съм бил треньор. Седем години му бях треньор и в Лукойл, и в националния отбор. Много сме близки. С него започнахме именно онзи поход към Европа. Той може да стане много добър треньор, но стига разбира се да реши да се посвети на това поприще. Мисли много интелигентно, просто чете играта. Много съм доволен, защото две години поред показа кой е най-главният вътре в играта, а това е чест за нас, българите", не щади похвалите си към капитана на Лукойл Академик Петко Маринов.

За женския национален отбор...
"Миналата година бях много приятно изненадан от работата на Бусета с един млад и перспективен отбор. Тази година обаче имам задръжки. В края на краищата отиваш да се бориш за едно-единствено място и не е възможно да го спечелиш само с млади момичета. Трябваше той да се събере с колегите и да поговорим, да обсъдим коя би могла да му е от полза. Всички знаем колко зле финансово е федерацията, а в края на краищата се похарчиха толкова пари. Според мен това не беше оптималния състав на този отбор, но това е лично мое мнение и аз не ангажирам никого с него", коментира по адрес на провала на женския национален отбор и най-вече стратегията на испанския селекционер Хосе Мария Бусета български тим в допълнителните евроквалификации.

За мъжкия национален отбор... 
"Имах възможността да разговарям с Росен Барчовски. Казах му, че не бива да тръгваме на европейско с мисълта за победи и класиране. Трябва да отидат момчетата и да се забавляват, да играят красиво и освободено. На първенството в Черна Гора преди шест години България игра много приятен баскетбол и именно това посъветвах Росен, да има спокойствие и разбирателство, да се избегнат нервите и напрежението. Ние знаем какво можем, имаме добри баскетболисти и просто трябва да го докажем и в Литва", разказва Петко Маринов, който е дългогодишен държавен селекционер на мъжкия отбор, а на женския бе по-скоро по неволя.

Извън терена...
Животът на Петко Маринов никога не е бил заключен между четирите линии на баскетболното игрище. Неговият духовен свят е много по-богат, отколкото някои може би си мислят. Малцина знаят, че остана само на един изпит от дипломата за журналист. Със сигурност той щеше да бъде измежду най-добрите пера у нас, но пък тогава баскетболът щеше да загуби ТРЕНЬОРЪТ Петко Маринов.

Иначе от младини обича театралните постановки и ги посещава с най-голямо удоволствие. Докато бе треньор в ЦСКА Маринов често изпращаше настоящия наставник на Левски Константин Папазов да му купува билети за спектаклите на Народния театър, на Театъра на Българската армия и другите. По това време Тити тренираше баскетбол в школата на „Червените" и много обичаше този клуб най-вече заради приятелството си с футболиста Красимир Безински.

Петко Маринов го свързва го дългогодишно приятелство с актьорите Сава Хашъмов и Асен Миланов. Маринов е ценител и на българската поезия. Едно време, когато дойде ред на поредния лагер, заедно с екипировката той поставя в багажа и томчетата с творчество на Христо Ботев, Димчо Дебелянов, Павел Матев, Недялко Йорданов. Бургазлията също заедно с композитора Хайгашот Агасян е един от близките му приятели. Петко е известен с това, че няма шофьорска книжка. Никога не е искал да изкара курсовете и се доверява на градския транспорт. Твърдят за него, че е душата на компанията и има страхотен глас. Пее само при специални поводи. Като например юбилея на един от най-близките му приятели - наставникът на Ямбол Иван Чолаков. Обожава родния си град Бургас, музиката на Тоника, Ева и Гого, мирисът на море. Впуска се с лудешки порив в игрите на двамата си внуци от любимата му дъщеря Красимира - големият Михаил е на девет години, а малкият Божан се роди час преди тържеството по случай 90 години баскетбол навръх 17 февруари 2009 година. Дойде с мерките на същински гигант - 4,5 кг, а габаритите му впечатлиха дори Иван Чолаков, който още тогава си заплю правото на пръв професионален договор с малчугана. "Чолаков може да е спокоен, подсигурил съм му най-после добър централен нападател", пошегува се тогава Маринов.

Първата част от материала може да прочетете тук