Дневниците на Мици: Във всеки един отбор си има...(част 1)

16-06-2011 09:01

В края на този баскетболен сезон седнах и се замислих за изминалите мачове и своите съотборнички. Изведнъж прозрях, че през годините, в които съм играла в различни клубове има типове играчи, присъстват във всеки баскетболен отбор.

1.Американка

Дали са религиозни скромните мормонки или разкрепостени, луди по купона „систърс", те идват, за да видят,какво „аджеба"има зад този океан и как живеят на един континент, в който голямото меню е едва наполовина на размера на детското меню в Щатите. Повечето остават изненадани от три неща:

-Скоростните кутии

Графикът на новопристигнала американка в европейски клуб е следният: настаняване, представяне на отбора, уроци по кормуване на кола със скоростна кутия. Повечето са дълбоко учудени не само от мини-размера на нашите коли, но също така от факта, че почти всички можем да манипулираме лоста по начин, който да кара колата да се движи в желаната от нас посока. Аз съм присъствала на случай, в който горкото момиче се е отказвало доброволно от преотстъпената ѝ кола поради простата причина, че не ѝ се отдава смяната на скоростите. Истината е че няколкото пъти, които съм се опитвала да карам автоматична кола често се оказвам с ръка опипваща въздуха около дясното ми коляно, търсейки скоростния лост, така че донякъде разбирам притесненията, които изпитват нашите отвъдокеански събратя при вида на европейските автомобилните механизми.

- Европейския McDonald`s

Когато се затъжа за родината, звъня на мама и ѝ искам рецептата за пържени тиквички с чеснов сос. При повече свободно време направо изкарвам тавата и си спретвам една мусака. Независимо от резултата от кулинарните ми способности изяждам съдържанието с голям апетит. Когато пък американката се затъжи за родината си знаете ли какво прави? Отива в „МакДоналдс". Влиза, поръчва, получава си пластмасовата тавичка пълна с полуфабрикати, отваря картонената кутийка на мак-сандвича и първата ѝ реакция при вида на това, което открива, е да уведоми касиерката,че това не е нейната поръчка. Разбирате ли, тя идва от тренировка и е гладна като вълк и със сигурност си е поръчала голямо меню, а това,което е са ѝ дали е с размери на детско (по американските стандарти). След дълги обяснения от страна на доброжелателни европейци, че поръчката не е била объркана и, че в Европа" Биг Мак"-а е просто един голям сандвич, за чието фабрикуване не е било използвано месо от три средно големи крави, следва търсенето на автоматите за безплатно допълване на безалкохолни. След като открива, че европейците и това са „отрязали", не ѝ остава нищо друго освен да си изяде храната и да си обещае, че другия път няма да се излъже и, че ако трябва две менюта ще си вземе, но втори път няма да си тръгне гладна и фрустрирана.

- Асансьорите

Нямам представа защо толкова ги впечатляват нашите асансьори. В крайна сметка почти всяка сграда над четири етажа е снабдена с метална кутия, която се командва чрез копчета... Малки били... На мен защо ми е по-голям? В случай, че спре между етажите да имам повече въздух ли? Моето мнение е, че размерът не е от значение. Фактът, че ме пренася от приземния до последния етаж без аварии и без да се налага да правя усилия различни от натискане на копчето ме удовлетворява напълно.

Очаквайте продължение...