Триумфира баскетболът

(Reuters)

26-06-2011 10:36

Един от нашите читатели - Мартин Механджиев изпрати на електронната поща материал за рубриката "Стани Репортер", а темата е за титлата на Далас Маверикс в НБА:

08.07.2010 година беше обявен за пагубен ден за баскетбола. „Кралят" реши да гони титла с цената на всичко, обявявайки решението си да отиде в Маями. Почти година по-късно, на 13.06.2011 година, баскетболът възтържествува.

Далас чака дълго своя момент. Малко не достигна на отбора от Тексас преди 5 години, но тяхното време вече дойде.

Маверикс също имаха своя лидер в лицето на Дирк Новицки, но без да бъде наричан „крал", той поведе отбора към титлата. Далас спечели с отборна игра, всеки техен играч си знаеше мястото и от всекиго се извличаше максимума. Това е отбор в пълния смисъл на думата. Отбор, който постигна всичко заедно и доказа, че баскетболът е отборна игра. Дългогодишен труд, мечти и сплотеност донесоха успеха на Далас.

Тръгнал от покрайнините на градчето в Германия, Вюрцбург, Новицки дори не е играл в първа дивизия в родината си. Забелязан на 20-годишна възраст от втора дивизия, той трябваше да премине през много слаб първи сезон в лигата на извънземните, за да се амбицира заедно със своя добър приятел Стив Неш, с когото бяха съотборници. Без да говорят много, двамата използваха всеки свободен момент, за да подобряват играта си. Без да бъде определян като „крал", Новицки изживя много за тези 13 години в NBA, за да достигне до MVP на сезона (първи и единствен европеец до момента), а след това и до шампион в NBA и MVP на финалите. Постигнал максимално много и с националния си отбор, смело може да се твърди, че германецът вече е постигнал всичко в баскетбола.

В четвъртия мач от финалната серия, Дирк игра с висока температура и отново поведе тима си към успеха. След мача, суперзвездите на Маями се подиграха с болестта на Новицки. Нещо, което със сигурност не го е трогнало, но и със сигурност не говори добре за тях. Още повече, че те трябва да са еталон за поведение сред младите.

Играчи като Кид, Тери (който предчувстваше титлата и си я бе татуирал преди началото на сезона), Чандлър, Мериън, Стоякович, Бареа намериха отлично мястото си в отбора и напълно заслужиха пръстените си. Играчи, за които се твърди, че ако са в други отбори, няма дори да се забелязват особено.

Много специалисти твърдяха, че още в първия кръг Далас ще отпадне от Портланд, след това срещу Лейкърс беше предричан разгром в обратна посока и лесно класиране на „езерняците". Маверикс спечелиха финала на Запад срещу Оклахома, за да бъдат абсолютният аутсайдер срещу Маями и тяхното звездно трио. Новицки и компания показаха обаче, че това не ги притеснява ни най-малко. Всички мачове от финалната серия бяха завързани до последния момент и тогава се виждаше кои са големите играчи.

Баскетболът определено спечели от тази титла на Далас (за разлика от Nike, които щяха да спечелят огромни суми, ако Леброн стане шампион). Видя се, че трябват години труд, трябва сплотеност, трябва „отборна химия", трябва и увереност у всички. Без крале в отбора, лидерите на Далас със сигурност могат да бъдат пример за младите състезатели. Със сигурност, ако Маями бяха спечелили, никой от Далас нямаше да седне да говори, че един ден ще дойде неговият ден (в самите думи на Джеймс се забелязва силно изразен индивидуализъм и голяма отдалеченост от отбора като понятие).

След спечелването на титлата, Новицки каза, че не би чувствал същото, ако я беше спечелил другаде. Явно това не важи за всички. Дано поне вече спрат сравненията между Джеймс и Майкъл Джордан. Защото, за да си голям играч, не трябва да имаш само качества, а и сърце. А Новицки и компания доказаха, че са такива.