Стефан Михайлов: В Стара Загора изкарах незабравима година

Стефан Михайлов (сн. BGbasket.com)

26-06-2011 12:04 | Желязко Динев, в-к Новината

Стефан Михайлов е роден в Сливен на 28 май 1973 година и започва баскетболната си кариера в отбора на родния си град. По-късно заминава за София и играе за НСА и Спартак МВР. Следват нови два сезона в Сливен, а през 1998 подписва с Левски, където остава през следващите пет години. Със "сините" става шампион под ръководството на Константин Папазов.

В треньорската си практика Михайлов е бил 4 години помощник-треньор на Тина Димитрова в девическите гарнитури на Левски Спартак за периода 2003 и 2007 година.

След разпада на тима през 2007-а Михайлов се завръща в Сливен като изпълнителен директор на местния Тони 7. През 2009 година застава начело на Берое 07 и под негово ръководство тимът остава на крачка от медалите в първенството и Купата. От миналата година е наставник на възстановения след дълго време женски отбор на Левски.

Важно ли беше за българския баскетбол възстановяването на женския Левски?
"Смятам, че беше важно и много полезно. В женското първенство се получи така, че се завърна един отбор, който дълги години е бил фактор в баскетбола в България. С включването на "Левски" в шампионата стойностните отбори станаха 5 и се получи много оспорвано и интересно първенство. От друга страна, момичета, които преди години са направили първите си стъпки в баскетбола в БК Левски, сега имаха възможност да се изявят в представителния отбор."

Преди 10 месеца очакваше ли, че в края на сезона ще играете финал и като цяло как оценяваш представянето на отбора?
"Малко хора са очаквали това да стане. Преди започването на първенството се очертаваха и сочеха отборите на Лукойл и Монтана с оглед на бюджетите и селекцията им. Дунав беше в неизвестност до последно дали ще започнат първенството, но пък като започнаха играха най-добрия баскетбол през първия полусезон. В Берое 07, без значение срещу кого и къде играе, винаги амбициите и желанието са огромни, така че ние трябваше да търсим някъде място между тези отбори. С течение на времето успяхме да направим допълнителна селекция и смятам, че през втория полусезон от мач на мач играехме все по-стабилно. Не ни стигна много малко да се класираме на финал за в турнира за Купата, но пък за сметка на това бяхме убедителни в мача за бронза. В плейфите на шампионата и в осемте срещи се представихме доста добре и една съдийска грешка ни лиши от пети мач във финалната серия срещу Лукойл. Като цяло отборът се представи добре и повечето момичета показаха голяма част от възможностите си."

Кой беше най-емоционалният и запомнящ се момент през сезона?
"Най-много емоции предизвика победата в последния кръг от редовния сезон в Бургас срещу Лукойл. Тогава губихме с 23 точки и успяхме да обърнем нещата в своя полза и да победим, а това ни даде известно предимство в плейофите. Като най-запомнящ се момент бих определил ситуация от първата среща с Лукойл в София, когато в един момент от мача по-опитните в тима - Петя Джамбазка и Радостина Димитрова, получиха контузии и на полето беше останала Наталия Топалова с четири момичета на по 18-19 години и така се бореше по игрището и ги окуражаваше и наставляваше, че на мен ми стана ясно доста преди края на двубоя, че няма как да го загубим този мач."

Как ще отговориш на хората, които казват, че в последния мач от редовния сезон Лукойл ви е дал подарил победата, за да си улеснят програмата за плейофите?
"Тези, които говорят така, обиждат труда и усилията на Петя Джамбазка, Диана Найденова, Радостина Димитрова, Радослава Бъчварова, Наталия Топалова, Моника Гаврилоска. Тези момичета изровиха паркета, за да вземат победата в Бургас. А и все пак отборът на Лукойл е някакво име и стойност в българския спорт, за да си позволи да прави такива подаръци. Най-голямото доказателство за това е радостта и купона, който си направиха момичетата в автобуса на път към София."

Има ли сигурни имена в селекцията за новия сезон и кои момичета от миналия сезон ще останат в "Левски"?
"Сигурни още няма. Тепърва започваме да правим селекция. Желанието ни е колкото може повече момичета от досегашния отбор да останат в "Левски" и през новия сезон. При нас селекцията да продължи до последния възможен ден, в който могат да се картотекират играчи."

Амбициите за 2012-а включват ли шампионска титла?
"Нормално е всеки да се стреми към първото място. В Левски печеленето на купи и титли не е самоцел, а е израз да добре свършена работа. Дали амбициите ни ще са за шампионска титла зависи от много неща."

С какви чувства се изправи срещу Берое 07? Все пак в Стара Загора за пръв път беше наставник на женски отбор.
"Естествено, че мачовете срещу Берое 07, особено в Стара Загора бяха и ще бъдат по-специални за мен след прекараната година в този клуб. Интересното в тези срещи е преди и след тях, тъй като тогава има големи закачки с президента на Берое 07 Делчо Делев."

Полезен ли беше за теб престоя в Стара Загора?
"Разбира се. Беше полезен и доста интересен. Постоянно се случваха интересни любопитни ситуации и моменти, които трябва да решавам сам. Мисля, че момичетата, които останаха до края в отбора, ще си спомнят с добри чувста тази година в Берое 07. Играхме добър баскетбол, имахме трудности и препятствия, повечето от които успяхме да преодолеем. Не успяхме да се справим само с две - двама съдии, които ни лишиха от бронзовите медали в първенството и Купата."

Как се реши да дойдеш под Аязмото?
"Решението ми да дойда в Стара Загора се дължи на няколко фактора. Първо - Делчо Делев-Дяката. Кой каквото иска да говори за него, но ако не е той, женски баскетбол в Стара Загора ще има толкова колкото има такъв във Варна, Пловдив, Велико Търново и други бивши центрове. Друга основна причина да приема предложението е, че когато бяха в девическа възраст, бях треньор на Златина Калоферова, Мария Желязкова, Ралица Нанева, Доли Цанкова и сега имахме шанс да работим заедно с тях на ниво жени. Успяхме да привлечем и една много класна състезателка като Петя Джамбазка, която се вписа отлично в този отбор. Освен това от доста време Нели Пашева имаше желание да й бъда някой ден треньор в някой отбор. И така се посъбраха неща, които ме накараха да приема офертата на Дяката да бъда треньор на Берое 07."

С какви впечатления остана от беройската публика?
"Аз мнението си за тази публика го имам още от средата на 80-те години. Тогава присъствах на мач между старозагорския Електрон и Миньор в залата на БСФС. Публиката буквално висеше над терена като ято птици. Имаше хората по мрежите на прозорците и създадоха адска атмосфера за гостуващия състав. През годината, когато бях начело на Берое 07, в залата имаше постоянно присъствие, бих казал доста компетентно. За по-завързаните мачове успявахме да понапълним залата и бяхме сериозно подкрепяни от трибуните."

Как оценяваш състоянието на подрастващите в женското направление и какви са шансовете на 16, 18 и 20-годишните на предстоящите през лятото европейски първенства?
"Положението е тежко. За около две години и трите възрастови групи национални гарнитури изпаднаха от дивизия А в дивизия Б, откъдето качването в горната е трудно. Едва ли през това лято някоя от женските ни гарнитури ще успее да се върне в горна дивизия. Дано тази година да няма национален тим, който да иде на европейско и там да се превърне в боксова круша и да инкасира рекордни загуби."

Защо Бусета остана толкова време треньор на жените, след като явно се вижда, че не е точният човек?
"Най-елементарният отговор е "защото още има договор с Българската федерация по баскетбол". Факт е, че националният отбор за жени не е това, което ни се иска да бъде. Бусета не е дошъл сам да стане треньор, а бил поканен от някого и него този някой да излезе и да си каже, че е направил грешка."

Дори и да не е баскетболен специалист, човек лесно би могъл да селектира по-качествен състав. Защо той не вика в тима някои от най-добрите български състезателки?
"Естествено, че освен 2-3 момичета, в националния отбор не са поканени най-добрите български баскетболистки. Нека го попитат защо е така. Може би не ги вика, защото не могат да стрелят към коша със завързани очи. Мен лично ме дразни едно нещо в неговата дейност - обикновено, когато се назначи треньор чужденец на национален отбор, в неговия щаб влизат български треньори и специалисти, които да се учат и да израстват в професията покрай чуждестранния наставник. Примери в това отношение са Лотар Матеус, Силвано Пранди, Пини Гершон. В щаба на Бусета обаче има само една българска треньорка и още четирима испанци. И като видях как играе националния отбор, се оказва, че май е по-добре, че няма и други българи в щаба му."

Не е тайна, че сте близки приятели с Тити Папазов. Лесно ли се работи с толкова емоционален човек?
"За мен е лесно да работя с Тити. От него може да се учи и да се вземе много. Все пак в момента той е най-добрият баскетболен треньор у нас с големи познания за играта и страхотни контакти в европейския баскетбол."

Какво е най-ценното, което учиш от него?
"Това, че никога не трябва да се предаваш. Трябва да търсиш начини, пътища и решения, за да успееш, независимо в колко трудна ситуация си."

Задължително ли е добрият треньор да е бил добър баскетболист?
"Има положителни и отрицателни примери и в двете посоки. Моите скромни наблюдения, са, че добрият преподавател по психология не може да бъде добър треньор."

Има ли реални изгледи женският баскетбол да върне доброто си име и постиженията отпреди 30 години и какъв е пътят?
"На клубно ниво това може да стане по-лесно отколкото на национално. За съжаление, финансовите условия, които са поставени за участие в европейските клубни турнири, са непосилни за нашите отбори и това принуждава водещите ни тимове да не участват в тези турнири. На национално ниво имаме качествени баскетболистки, които, ако бъдат събрани, би трябвало да нямаме проблем с класирането на финали на европейско първенство. Като цяло обаче трудно биха били достигнати успехите отпреди 30 години."

Какво очакваш от европейското за мъже?
"Очаквам да стане силен шампионат, който е и квалификация за Олимпиадата в Лондон догодина. Самият факт, че почти всички европески НБА-звезди заявяват, че ще участват говори много. Фаворите за мен са Литва, Испания и Турция. За българския отбор се надявам да премине първата фаза на турнира, което ще бъде страхотен успех. Дано треньорите и баскетболистите са живи и здрави, да направят добра подготовка и да имат шанс и късмет в Литва."