Осем стъпки за подобряване на женския баскетбол у нас (лично мнение)

Петър Гергов с титлата (сн. BGbasket.com)

27-06-2011 15:32

Искам да споделя някои мои виждания относно развитието на женския баскетбол в нашата страна. Няма да споменавам имена, за да не засегна някого лично, но мисля, че хората, които са вътре в баскетбола, ще се досетят за какво става на въпрос.

Вече 25 години се занимавам с подрастващи, главно в женското направление в БК „Монтана 2003", а между 1999 и 2009 - едновременно и с мъжко направление в БК „Слава 99". При мен са започнали баскетболният си път Жанета Желъова, Цветана Ангелова, Цветомила Петрова, Биляна Бранкова, Димана Макариева, Надя Тонова, Димитър Филипов и Марио Караилиев, които са преминали през различните национални гарнитури. С изключение на 1-2 години, неизменно съм участвал с отбори на финални турнири и съм заемал призови места. Тази година е връх в кариерата ми с 2 титли при 10-годишните и 14-годишните момичета. Причините за застоя в развитието на женския баскетбол, според мен са следните:

1. В много големи градове в България няма женски баскетбол. Трябва да се задължат отборите от НБЛ да участват с отбори на 12, 14 и 16 годишни.
2. На пръсти се броят треньорите, които са на щат в клубовете. За повечето треньори това е втората им работа. Аз лично от 2000г. започнах да работя и като учител, за да имам осигуровки и сигурна работа.
3. Не е вярно, че няма качествени момичета, но те трябва да се обхванат още от 13-14 годишна възраст в национални гарнитури. Във волейбола се събират качествените деца по области и се назначава областен национален треньор. На финалите за 14-годишни в Монтана имаше много качествени и високоръстови момичета. Страхувам се, че вече сме закъснели да съберем този набор за обща работа.
4. Всички знаят, че от години за треньори на националните гарнитури за подрастващи се въртят едни и същи хора. На финалите в Монтана, между треньорите се говореше, кой щял „да хване" този набор, но този човек така и не се появи в залата до края на първенството. На мен не ми е ясно как става изборът на национален треньор. Спомням си, че преди 4-5 години имаше обявен конкурс, на който аз си подадох документите, но не получих никакъв отговор. Мисля, че е нормално да има конкурс, на който да се даде шанс на всеки. След избора на треньор е редно всеки да получи отговор за мотивите на този избор. Нормално е треньорът на националния отбор на дадена възраст, да е измежду заелите призови места на държавното първенство за същата възраст. В предишните години имаше треньори на национални гарнитури, които в момента не работеха в нито един клуб, но явно трябваше да им се намери работа.
5. Според мен създаването на НБЛ при жените е голяма грешка, защото отборите не могат да използват млади състезатели, тъй като мачовете са равностойни, а отборите от А група нямат допир до по-качествен баскетбол. Отборите трябва да играят в една група и да има ограничение за чужденки (1 или 2).
6. Не се дава шанс на по-млади треньори да поемат кормилото на представителните отбори. Пресен е примерът в мъжкото направление с Ивайло Стоименов в Ямбол. Един много кадърен, млад треньор, който не можа да устои и една година. Президентите предпочитат да заложат на сигурното.
7. За треньор на женския национален отбор, мисля че ако ще е чужденец, той трябва да е име в баскетбола (като Пини Гершон). Трябва да се помисли как да се съберат всички състезателки. Според мен тази година изпуснахме златен шанс за класиране на ЕП. Поне 5-6 силни състезателки ги нямаше в националния отбор.
8. Имам предложение за начина на провеждане на първенствата при подрастващите, без зонални първенства, които ще систематизирам и ще предложа на БФБ

Гореизказаното от мен се говори между треньорите при срещите ни по залите, но по-добре е да започнем да го дискутираме открито. Ще бъда доволен и други колеги да дадат своето мнение.

Петър Гергов - треньор в БК „Монтана 2003"