Рилски спортист с пет финала, но без титла (част първа)

Дълго се колебах дали има смисъл от такъв анализ. Дали някой ще го прочете. Дали ще вземе под внимание положителните неща и да ги развива. Дали ще обърне внимание на критиките, за да ги поправи за следващия сезон или просто ще бъдат глас в пустиня, както много често е ставало напоследък. Все пак в крайна сметка реших, че в интерес на баскетбола, който всички ние толкова обичаме, трябва да има такъв анализ. Дали е добър или лош няма такова значение. Той е написан от човек, който през последните два месеца успя да бъде пряк свидетел на всичките пет първенства, които изиграха подрастващите в женско направление. Основният извод е, че има „материал”, с който да се работи. Трябва обаче да се работи правилно, за което с малки изключения се съмнявам, че ще стане. Защото на първо място няма база, а щом я няма Базата, както преди години ни учеше Марксизма трудно ще се изгради и Надстройка.
 
За всичко по реда си в следващите редове. Сухата статистика показва, че клубът номер едно у нас при подрастващите е Рилски спортист. Отборите на Красимира Банова и Иван Лепичев участваха в пет финала от пет възможни, но не спечелиха нито една титла. Със сигурност крайните класирания щяха да бъдат други, ако първенствата не бяха в София и Монтана. На второ място в неофициалната класация на Bgbasket.com е варненският Черно море Одесос, който пък е шампион в две от възрастите – до 18 г. и до 16 г. Този факт със сигурност ще принуди изпълнителния директор на клуба Венцислав Гечев през следващия сезон отново да направи женски тим. С две титли е и Монтана 2003 – до 10 г. и до 14 г., но трябва да се отбележи фактът, че отборите на Петър Гергов бяха домакини на състезанията. Особено при по-големите смело може да се каже, че това бе най-слабият шампионат откъм съдийството от години насам, но за този проблем малко по-късно в анализа. Най-убедителният първенец при подрастващите и в двата пола през сезон 2010/11 пък е отборът на 12-годишните от Асеновец 2005. Момичетата на треньора Диян Гочев спечелиха финала срещу Рилски спортист с цели 26 точки разлика, след като губеха на полувремето с 3 точки. Общият точков актив пък средно по около 52 точки вкарани на мач, срещу 19 получени – близо три пъти разлика.

 
Шампионатите в първите три възрасти – до 10 г., до 12 г. и до 14 г. се проведоха в Монтана. Този може би най-баскетболен град що се отнася само до женски баскетбол се яви като спасител за родната федерация. В интерес на истината с малки изключения домакините се справиха с организацията, благодарение на неуморния Славко Димитров, който незнайно как намираше време да е винаги на точното място, когато имаше нужда от него. Трябва обаче да се отбележи фактът, че добрата стара зала „Огоста” вече не става за баскетбол. Няма ги новите очертания – правоъгълника на наказателното поле, а линията за трите точки се намираше на 6,25 см от ринга, а не както трябва да е с 50 см по-далеч. Това особено при 12-годишните можеше да се окаже фатално за някой отбор, но за щастие не се стигна до там. Електронното табло в тази зала показваше само резултата, докато всичко останало се измерваше ръчно. От секретарската маса съобщаваха само за края на четвъртините, без да предупреждават за оставащото време до сирената. Много често мачове, които се играят 40 минути чисто време с пауза от 10 минути между втората и третата част и по 3 минути между другите части приключваха за около 50 минути до час максимум. Наистина имаше доста неравностойни битки, но нали тези 10 и 12-годишни деца тренират цяла година, за да играят точно в тези мачове. Хората на секретарските маси – особено тези в зала „Огоста” обаче това не ги интересуваше. За тях е важно всичко да приключи максимално бързо и да се вземе хонорара. Напълно ги разбирам хората – шест мача на ден да гледаш чужди деца, които се опитват да играят баскетбол – със сигурност не е най-доброто занимание в задушната зала. Иначе при 12-годишните имаше няколко деца, които направиха впечатление. В отбора на Асеновец 2005 има перспективни деца, като с особена сила това важи за центъра Маргарита Чипова и гардът Анелия Драганова. От Рилски спортист се отличаваха Валентина Гергинова, Ангелина Милева и Каролина Аджова, която е родена през 2000-та година. Тук Черно море Одесос имаше малшансът да се падне в една група с Асеновец и самоковския тим, което го изпрати във втората четворка, където обаче нямаше проблеми да завърши на пето място. Звездата на тима бе Янина Тодорова. И в останалите тимове има момичета, които правят впечатление, но голямата работа тепърва предстои.

Очаквайте продължение ...