Зорница Костова: Останах в Русе заради феновете!

Зорница Костова остава в Дунав (сн. BGbasket.com)

02-07-2011 20:32

Зорница Костова е родена в Бургас на 12 август 1982, играе на позицията плеймейкър. През лятото на 2008-ма облича синия екип на Дунав Русе, преди това се състезава за Лукойл Нефтохимик. Наесен и предстои да започне четвъртия си сезон в Дунав, а в досегашните три игра в две поредни издания на турнира ФИБА Европа с Дунав Еконт, като във второто тимът спечели 5 победи от 8 мача, също така стана два пъти носител на Купа България (2010 и 2011), спечели и бронзовите медали през миналия сезон. Има и мачове за националния ни отбор.

Баскетболистката на Дунав 8806 се съгласи да даде интервю за почиталите на тима още през април, след епичната битка за бронза с Монтана 2003. Част от въпросите зададоха фенове от групата на Rusebasket.com в социалната мрежа фейсбук.

I. За баскетбола като цяло

Защо избра точно този спорт?
Като малка често ходех с баща ми в баскетболната зала, когато той все още се състезаваше (бивш баскетболист е). Може би това по някакъв начин ме насочи към този спорт, но с времето осъзнах, че е нещото, което много обичам, което ме прави щастлива и се радвам, че все още изпитвам удовлетворение от работата си.

Какво мислиш за българското баскетболно първенство при жените?
От доста години насам първенството не е било толкова равностойно и оспорвано, както миналия сезон. Това е много добре както за нас, така и за публиката. Надявам се и следващият сезон да е така и дори да има повече отбори.

Кои са нещата, които много харесваш и тези, които не харесваш в женския баскет у нас?
Харесва ми, че все повече деца започват да тренират и да се занимават с този спорт, че има много млади и талантливи баскетболистки с огромно желание и хъс за победа, на които трябва да се обърне сериозно внимание и да се работи с тях. Това, което ще кажа за нещата, които не харесвам, може да не е по вкуса на някои хора, но всеки има мнение по въпроса, а вие искате моето. Не разбирам защо млади и перспективни състезателки решават да играят в чужбина и излизат твърде млади и неподготвени. А това е техният момент да останат в страната си и да трупат игрово време и опит. Те отиват в ДОБРИ чужди отбори и стоят на скамейката. Едно е да тренираш, друго е да участваш в срещите. Както казах, всеки има мнение, но това, което видях в една контрола на женския национален отбор, затвърди моята гледна точка.

Кой е любимият ти баскетболен тим от чужбина или НБА?
Далас Маверикс! Бях убедена, че ще станат шампиони в НБА при наличието на такъв играч в състава като Дирк Новицки.

II. За „Дунав”, публиката и Русе

Най-ценното, което откри в „Дунав”, е ...
Трите години, прекарани в Русе с екипа на „Дунав”, бяха най-хубавите в моята кариера. Страшно много се възхищавам на невероятната подкрепа от публиката. Те бяха с нас навсякъде, в щастливите и трудните моменти, през които минахме. Не съм чувала за отбор с такива верни и обичащи състезателките си фенове. Подписах за следващите две години и основният мотив за това са те! Надявам се да продължим да ги радваме и да продължават да са с нас.

Най-емоционалният мач за теб през тези 3 години?
Всеки мач за мен е емоционален, най-яркият спомен, който изплува в съзнанието ми, е последният двубой в Монтана, когато взехме бронзовите медали. Никой не вярваше, че ще победим, имайки предвид контузиите на 3 основни състезателки. Младите момичета, върху които падна голямата отговорност, дадоха всичко от себе си, както се искаше от тях! И въпреки всичко победихме!

Коя е най-многобройната публика, пред която си играла?
В Русе съм играла пред най-голямата публика! Много колежки са ми казвали, че ни завиждат, защото когато играят срещу „Дунав” винаги им е било много притеснено, заради пълната и много, много шумна зала.

Какво те кара да оставаш отново и отново в Русе?
Основната причина да се върна, както миналия сезон, така и за да подпиша с „Дунав 8806” за следващите два, е невероятната публика в Русе. Тук се чувствам щастлива, усещам любовта и подкрепата на хората. Градът много ми харесва. Вече имам приятели, с които излизаме и се забавляваме. Мога да кажа, че в Русе съм си у дома!

Кое е любимото ти място за срещи с приятели в Русе?
Русе е много красив град и русенци трябва да се гордеят с това. Има много хубави места, за които не знаех, но моите приятели ги показаха и те ми станаха любими. Много често излизаме и с колежките ми, има един клуб, в който се събираме предимно след мач, казва се „Олд Фешън”. Пускат много приятна ретро музика, а персоналът е от добри и весели хора и там се чувстваме много добре. Обичам да се разхождам в парка, много приятно и красиво място, както и в една местност - „Текето”, там разпускам, разхождам се с приятели и с кучето ми. То е порода ротвайлер, на 2 години и половина, казва се НЕРОН. Много добър и послушен е, навсякъде го вземам с мен! Подари ми го един много скъп за мен човек, затова и толкова си го обичкам и хората около мен също много се привързаха към Нерон. От септември отново ще е с мен в Русе!

III. За новия сезон

Какво очакваш от новия сезон?
Дано преди всичко да сме здрави и да няма контузии. Разчитам отново на много добрия колектив, защото миналия сезон той бе основната причина за доброто ни представяне. И също така публиката да ни подкрепя както само тя си знае, а ние ще направим всичко, за да не я разочароваме.

Двегодишният ти договор с Дунав 8806 е знак, че вече се планира по-спокойно и по-дългосрочно, което дава основата за бъдещи успехи. Ти на какво мнение си?
Политиката на клуба вече е такава и това ни дава онова спокойствие, което липсваше миналия сезон! Знаете, че на няколко пъти отборът можеше да прекрати участието си в първенството поради ред причини и това разбира се повлия на играта ни. Радвам се, че с много от момичетата отново ще се състезаваме заедно. Познаваме се добре както на терена, така и извън него. Знам, че новите, които дойдат, за да подсилят отбора, ще допринесат с професионализма си за по-доброто ни представяне, защото публиката в Русе разбира от баскетбол и ще оцени това.

Ще участваме ли тази година в престижния турнир ФИБА Еврокъп?
Все още не е ясно дали ще участваме в евротурнирите, това е свързано с много средства. Но за нас лично ще е много добре, ако играем, защото в Русе ще дойдат много класни европейски отбори, с много класни състезателки. Ще се изиграят оспорвани мачове, които ще са ни от полза, а и публиката в Русе ще се любува на красива игра.

IV. За треньорската професия

Мислиш ли един ден да се реализираш и като треньор?
Мислила съм си много пъти дали бих била добър треньор. Не знам дали ще се спрявя с цялото напрежение отстрани. Обичам баскетбола, обичам да се състезавам, все още я има тръпката от мачовете и дано съм здрава, за да мога да играя още доста време.

Лесно ли се работи с Жоро Божков?
Досега не съм имала проблеми с треньорите, с които съм работила. Не съм конфликтна. Винаги съм била изпълнителна и съм се старала да правя това, което се изисква от мен. Всеки има определена гледна точка за нещата. Всеки играч има свое мнение за дадени ситуации от играта, а когато то съвпада с мисленето на треньора става много по-лесно. Радвам се, че отново ще работя с човека и треньора ГЕОРГИ БОЖКОВ. Благодарна съм му за всичко, което направи за нас миналия сезон и че ни държеше колкото е възможно по-далеч от проблемите около отбора, за да сме концентрирани върху играта си. Научих много неща от него, а най-важното е, че ми помогна да повярвам в себе си и да покажа играта, на която съм способна. Винаги може да научиш нещо от специалист като Божков. За мен е чест, че отново ще работим заедно.

V. За националния

Съжаляваш ли , че не те повикаха в националния отбор?
Щях да съжалявам, ако ми бяхте задали този въпрос миналата година. Тогава много се надявах, дори пренебрегнах процедурите, които правих за ахилесите, и чаках да се обадят. Уж всичко беше ясно, докато един ден включих телевизора и разбрах, че не съм в състава. На всичко отгоре казаха, че съм отказала да се състезавам за БЪЛГАРИЯ. Това преля чашата! Никога дотогава не бях давала изявления, не обичам интервютата, както и да коментирам каквото и да било, но това ме провокира да кажа истината и да спра да мълча по въпроса! Това е минало, а националният отбор затворена страница за мен.

Завинаги ли? С друг треньор, друго ръководство, може да размислиш ...
Да, завинаги! Има много млади и амбициозни момичета, на които трябва да се даде шанс за изява, да докажат, че може да се разчита на тях и които ще израстват с всеки мач. Аз вярвам в тях и знам, че благодарение на упоритостта и хъса, които притежават, скоро националният отбор ще участва на европейско първенство.

VI. За финал

Разкажи малко за Гърция и лятната си почивка.

В Гърция беше много хубаво. Починах си 10 дни, обиколих и разгледах много места. Имах нужда от това. Сега съм в Бургас с роднините и приятелите си, а няма нищо по-хубаво от това да си с хората, които обичаш.

Със Зорница Костова разговаря Васил Тодоров