Рилски спортист с пет финала, но без титла (част четвърта)

В последната част на анализа на държавните първенства при подрастващите в женско направление ще си припомним какво се случи на финалите при най-големите - девойки до 18 г.

Шампионатът бе в столичната зала „Триадица" и златните медали бяха завоювани отново както и при 16-годишните от Черно море Одесос. Тази надпревара обаче ще бъде запомнена с многото брак в действията на състезателките. Варненският тим например завърши със средно по 20 грешки на мач, а в полуфиналния двубой с другия морски отбор Лукойл Нефтохимик двата тима завършиха с общо 56 грешки. Това, естествено, е обезпокоително с оглед утрешния ден на родния баскетбол. В столичната зала „Триадица" впечатли Кристина Пейчинова от Рилски спортист, която макар и контузена завърши с 24.6 точки средно на мач. Ива Костова, която може да смени клуба през лятото, заедно с малката за тази възраст Борислава Христова бяха двете баскетболистки с най-голям принос за титлата на Черно море Одесос. Доволни от класирането си със сигурност са и от Рилски спортист, стартирали със загуба турнира, но след това стигнали до последния мач. Шампионките от миналия сезон в Славия играха може би най-разумно от всички състави и успяха да вземат бронзовите медали, което с оглед потенциала на отбора бе максимумът на този етап. Разочарованието идва от представянето на Лукойл Нефтохимик и особено на Септември 98. Столичният тим тръгна с амбицията за медал, но остана едва на седмо място. Отборът играеше най-грозния баскетбол на първенството. Всички момичета бяха доста далеч от формата, в която бяха 12 месеца по-рано, когато в почти същия състав завършиха на четвърто място на държавния шампионат. Бургазлийки пък тръгнаха добре в първенството, но бързо „спукаха гуми" и усилията на Станислава Мирчева (най-добър борец в турнира) и Габриела Костова (в символичната петица) стигнаха само до четвъртото място.

Като цяло републиканските първенства приключиха почти без изненади. В основната си част обичайните заподозрени взеха своето. Трябва да се отбележат двата златни медала на Монтана, който не бе печелил отличие от 2005 г., когато завърши на второ място при 18-годишните. Отново на първите две места в неофициалната класация на BGbasket.com са Рилски спортист и Черно море Одесос, което едва ли изненадва някого. Обезпокоителното обаче, е че все повече се стеснява географията на отборите, които печелят отличия. През 2009-та, когато се въведоха финалите в пет възрасти, клубовете с медали бяха 10, през миналата - същия брой, а сега са 9. Положителното в това отношение, е че още в дебюта си при момичетата 10-годишните на БУБА спечелиха медал.

В заключение може да се каже, че близкото бъдеще на дамския баскетбол не е никак розово, но при малките има деца, които правят впечатление. Трябва обаче сериозна работа и да се поучим от грешките от предишните години, когато талантливите се изпускат някъде в периода между 14-ата и 16-ата им година. След това вече е късно да се наваксва. А за съдийството? По-добре да не говорим нищо сега! И там трябва много, много работа. Началото трябва да започне с изкореняването на страха! Запознатите знаят за какво говоря...

Послеслов: Написах този анализ от позицията на човек, който гледа всичките най-важни мачове от държавните първенства при подрастващите. Единствената ми цел е да накарам отговорните фактори да се обърнат наистина с лице към проблемите на малките клубове и реално да им помагат. Защото, ако днес нямаме качествен баскетбол при децата, как утре да искаме да имаме при големите.