Тодор Стойков: Мога да се откажа всеки момент

В Самоков националите по баскетбол проведоха първа тренировка преди европейското първенство в Литва. Във Варна Тодор Стойков пък имаше повод да почерпи. Празнува две години щастлив семеен живот и планира приятна изненада за съпругата си Деница. Бившият капитан на държавния тим остана твърд в решението си повече да не играе за България. Държи на думата си второ лято и изглежда, няма сила, която да го върне при националите. С него разговаряме за семейния уют, бащинството и разбира се, за баскетбол:

Как протича лятната ви ваканция?
"Супер! Всяка почивка е сладка след добре свършена работа през годината. Не правя нищо специално. Прекарвам повече време с приятелите и близките си. Ежедневието ми е като на всеки семеен мъж - обръщам внимание на съпругата си и се грижа за малкия (б.а. - Стойков и съпругата му Деница имат син на годинка и половина)."

Ще успеете ли да научите сина си да обича морето колкото вас? Вие сте роден във Варна и сте израснали там, но той расте в София и Правец, където живеете, докато трае състезателната година.
"Като всеки родител и аз се старая нищо да не му липсва. За мен е удоволствие да бъда с него, да го извеждам на разходка. Така е, откакто се е родил. Водим го редовно и на морето. Мисля, че му харесва, макар че е малък."

Имате годишнина от сватбата. Отстрани изглеждате променен. Така ли се чувствате наистина?
"Мога да кажа само, че съм щастлив и горд от това, което имам. От това, което съм създал - моето семейство ми носи радост. Кара ме да се чувствам сигурен и спокоен. До голяма степен мисля, че промени мирогледа ми. Вече гледам на нещата от живота по-философски. Единственото, което ме интересува, е вкъщи да сме живи и здрави. Останалото се постига с труд и амбиция."

Бащинството ли ви даде криле да пометете всичко живо по пътя към осмата поредна титла на Лукойл? Играхте, сякаш може да не спирате още пет години, на 34 ви избраха за MVP.
"Така се получи, но знаете, че аз съм човек, който не лежи на стари лаври. Това са минали неща. Идва нов сезон, за който се готвя.
Амбициран съм още повече да бъда от полза на своя отбор. Предизвикателствата не ме плашат. Винаги съм обичал да доказвам себе си. Колкото до последния сезон - без подкрепата и помощта на треньора и съотборниците си нямаше да се справя. Представянето ми е резултат от общия труд, който всички положихме."

Сигурно се дразните от въпроса докога ще играете, но щом един спортист мине 30-те, журналистите започват да го питат едно и също.
"Тази година планирам да я започна. Ако е рекъл Господ, ще я завърша. Моля се само да съм здрав. Бях убеден, че последният сезон ще бъде най-успешният в кариерата ми. Беше успешен, но не и най-успешен. Тръгвам с мисълта, че ще постигна целта си през 2011-а и дано успея с Божията помощ. Имал съм тежки моменти, след които съм реагирал емоционално, било ми е адски трудно и съм искал да се откажа. Вече не е така. Мога да спра всеки момент, още сега. Когато реша да го направя обаче, няма да е заради лични чувства, а само защото е дошъл денят, в който тялото ми не позволява да продължа. Нямам проблем с това. Човешкият живот се простира много по-далеч от победите в спорта."

Огорчавало ли ви е отношението на треньорите през последните години? Имаше такива, които решаваха, че могат без вас. Накрая не ви вадеха от игрището, за да спасят сезона, а може би и себе си.
"Не. Уважавам всички треньори, с които съм работил. Всеки има свое виждане за играта. Нито съм обиден на някого, нито сърдит. Фактите сами говорят кой какво е постигнал. Моето отношение към всички треньори е изцяло положително и добронамерено."

Наскоро Петко Маринов заяви, че вие сте най-голямата му гордост. Според него, ако решите да станете треньор, ви чака бляскаво бъдеще.
"Думите на такъв голям специалист като Петко Маринов ме правят щастлив. Благодарен съм му за оценката и за съвместната ни работа. Не съм мислил сериозно дали бих станал треньор, но честно казано, не се виждам на пейката. Все още мисля за баскетбола като състезател. Повече на този етап не е необходимо."

"Разликата между Стойков и останалите е, че докато другите чакат някой да им създаде ситуация за стрелба, той действа и си я създава сам." Думите принадлежат на Пини Гершон. Можете ли да посочите друг, който идва след вас и отговаря на описанието?
"Не искам да го правя. Не е коректно. Оставям го без коментар. Само ще кажа, че когато оценката идва от може би най-великия треньор, с когото съм имал щастието да работя, за мен е въпрос на чест и голямо признание, че той има такова мнение."

Националите се събират за лагер. Вече второ лято не сте в отбора. Честно, не ви ли се играе на европейското?
"Аз никога повече няма да бъда в националния отбор. Дал съм мъжка дума и няма връщане назад. Поне при мен е така. Така съм възпитан. Да, играе ми се на европейското, но нямам морално право да се върна, след като не съм участвал в битката по пътя към това първенство. Щастлив съм, че съм играл с 90 процента от момчетата, които ще представят България в Литва, и им желая късмет. Самото класиране на европейско е успех. Дано да спечелим най-после тази победа, която чакаме близо 20 години."

Владислава Лазарова, TV 7