Атанас Голомеев: Баскетболът ще заприлича на хандбала, лоша работа

Атанас Голомеев (сн. BGbasket.com)

17-07-2011 10:40 | 7 дни спорт

Едва ли има по-подходящ човек от Атанас Голомеев, който да говори за българския баскетбол. Змея, както е известен големият български баскетболист, говори за тежкото положение на баскетбола, официалното закриване на ЦСКА и състоянието на националния отбор.

Какво става с баскетбола в България, г-н Голомеев? Вие смеете ли се, плачете ли или ви е безразлично, като виждате какво се играе и как се играе?

"Как да ми е безразлично, цял живот не съм имал един час безразличие, не съм такъв човек, познавате ме. А в баскетбола много отдавна нищо не става, върви по инерция. А инерцията води за никъде. Един за всички, всички за никъде, това е инерцията. Тя води към дъното. Ние докъде стигнахме? Да играем квалификация, за да се класираме за квалификацията за европейско първенство. Това ако не е дъно. Този период, слава на Бога, го минахме, сега не е така. Сега имаме шанс да играем на европейското първенство, да видим къде ни е играта в настоящия момент. Бяхме облагодетелствани от увеличаването на европейския формат, но това се оказа чудесна възможност за нас. Страшно важно е да ни видят на европейското, защото, като те няма дълго време или като се появяваш, но правиш само загуба след загуба, авторитетът ти безспорно се срива."

Последните десетина години у нас се установи един модел - два големи отбора, Лукойл Академик и Левски, и двата пълни с чужденци, и надолу нищо. Имаше мачове, в които на игрището имаше един български баскетболист. Това не създава, не оставя след себе си български баскетбол. Харесва ли ви?

"Ако не са тези отбори с тези чужденци, баскетболът отдавна щеше да е станал като хандбала - не знаеш има ли го. То и без това си има риск скоро да станем като хандбала.

Това е беда за всички, не само за България и най-яркият пример е Италия. Тя първа вкара американците в своето първенство. Това направи голям бум, защото американците са добра реклама за играта, привличат публика, привличат деца, те се палят. В един момент е полезно, но след това се оказва, че бумерангът се връща. Защото бройката на американците не трябва да бъде толкова голяма, те взимат функциите на местните играчи. И Италия от водеща сила в Европа стигна тази година до невъзможност да се класира на финали на европейско първенство. А какъв европейски баскетбол е това без Италия? За да се вкарат италианците в първенството, се увеличи форматът, от което спечелихме и ние. Но в Италия реагираха адекватно, взеха решение и веднага увеличиха бюджета на федерацията на 34 млн. евро. Те ще се възродят. Последните 20 г. всичко в спорта е пари, това е огромен бизнес, милиарди са, особено зад океана. Но и в САЩ стигнаха до локаут, защото парите станаха абсурдни. Заплати 10-12 млн. за спортисти е абсолютно нереално. Но това се случва и във футбола, в другите спортове, това за мен не е нормално. Но такъв е светът, в който живеем."

Но и нашето не е нормално с тази сиромашия.

"Не е нормално, баскетболна федерация с бюджет от 1 млн. лева. Под 5 млн. евро не е бюджет. Ние сме в Европа, цените ни също са като техните. Ситуацията е много комплицирана и трябва да сме наясно какво искаме, накъде ще вървим, а не да се лутаме. Но същото е в държавата. От 20 г. не можем да си намери приоритетите. В производството или в потреблението, в земеделието или в туризма. Така и в спорта - не можем да решим къде са ни приоритетите. И всичко остана на самотек. Държавата напълно абдикира. Сега има някакви проблясъци, но те са епизодични. Има светъл лъч да се оправят базите, там е катастрофа, започват да ги оправят, но това е дълъг процес. Това, за което ни завиждаха в западния свят - нашата централизирана подготовка, в Европа го направиха, ние го срутихме тотално.

Нашите специалисти избягаха в чужбина

Сега се мъчим да го възстановим по някакъв начин, но то няма как да се случи без пари. Това е за всички федерации. Министерството говори само за медали, ако няма медали, изглежда, за тях няма спорт, а това е глупост."

Ето, ЦСКА изчезна от баскетбола, няма го. Защо?

"И Левски беше напът да изчезне. Как да е жив спортът с 2 отбора, с 3 или 4. Варна се гърчи, Ямбол се мъчи, Ботевград, Плевен живеят благодарение на общините, така не става. Ние имаме картотекирани 150 баскетболисти, а в Испания има 4 лиги с по 20 отбора. После се чудим защо те станаха световен и европейски шампион. Там има над 100 000 картотекирани баскетболисти. Да не говорим, че всеки по-голям град има сериозна зала, а ние се радваме, че откриваме една. За 50 години силите ни стигнаха да направим една зала като хората. Силите или умът, не знам. Още играем в зала "Универсиада", която е построена през 1961 г. Играем и в залата на ЦСКА, където влязох войник през 1965 г. и където нищо не е променено от тогава."

ЦСКА беше велик отбор, хората още помнят какви мачове се играеха в европейските турнири. Срещу Задар с онзи феноменален гард Джерджа, срещу ЦСКА (Москва) с Корнеев и т.н. Какви велики баскетболисти имаше ЦСКА - Джери Михаилов, Меро Филипов, Климбо Каменаров, Цеко Барчовски, много са.

"Така беше, но сега погребаха баскетбола в ЦСКА. Държавата ги остави на самотек и те свършиха. А без държавата не може, с базите, с училищата, младежите, да помага за подготовката. Казват федерациите да събират пари. Как да събираш пари от фирми, които агонизират. В момента федерацията дължи над 600 000 лв. на частни фирми за хотели, за транспорт. Кой ще ги плати?"

То затова и никой не иска да стане президент след кончината на Михаил Миков.

"Факт е, че никой не иска да е президент. Решението за Георги Глушков е временно, сега ще обединяват двата поста президент и изпълнителен директор, което го няма никъде по света."

Вие защо не искате? Вие сте единственият български баскетболист, който е влизал в топ 50 на света.

"Точно по тази причина - не мога да се справя с бюджета. За да функционира федерация в този вид, в който е, трябват 2,5 млн. лв. на година. А могат да се осигурят максимум 1,5 млн., как да стане? Не мога името си, което е градено десетилетия, да го орезиля за три години. Този мач вече съм го играл. Знаете през 1990-1991 г. бях президент и се оказа, че държавата даде 17% от бюджета. Но тогава беше първоначалният бум и успяхме да посъберем пари. Но как? Продавахме дезодоранти, продавахме столове, какво ли не, за да осигурим бюджета. Това никъде по света го няма. Да регистрираме фирми, да правим търговия и т.н. Това какво е? Поне календарът на националните отбори и вътрешните първенства трябва да са осигурени от държавата. Нали това е държавно първенство? А не са."

Останаха ли качествени хора в българския баскетбол?

"Бедата е, че и ние сме засегнати от това, което е в повечето страни на Европа. Младите таланти веднага ги забелязват и 90% от тях отиват да учат в САЩ.

Върна се само Филип Виденов и то се върна в националния отбор, не в местен тим. Имаме още 4-5 талантливи момчета, които учат и играят зад Океана, това е цял един отбор. Но така е навсякъде, как да го спреш този процес? Едно време беше лесно - не ти дават виза, не ти дават паспорт, стоиш тук и си играеш за клуба. То и от клуб в клуб не можеше да се преминава много. Аз бях първият баскетболист в историята на България, който отиде да играе в чужбина. И къде отидох и кога? Отидох в Турция на 33 г., когато вече не ставах за националния отбор. Сега как да го спреш? Взимат ги още от училище."

У нас има могъщи фирми, които, изглежда, могат да направят повече за баскетбола, а това означава и за обществото. Какво ги спира?

"Държавата ги спира, по-точно неучастието на държавата и особено на общините. Ето един Сашо Дончев опита в ЦСКА, даде две години милионите и какво - шесто място. Реши да инвестира в деца и резултатите са налице - школата на Овъргаз е чудесна. Но на колко места се работи? В Лукойл, във Варна, в Ямбол и Буба баскет. Това са 200 деца, това е нищо. Това е ентусиазъм. И слава Богу, че го има, защото това е пътят, това е производственият процес. Но ако общините стоят настрана, човек си казва - само аз ли съм абдал да се бъхтя в този град? И с треньори закъсахме много, там е голямата беда, няма кой да даде "а" и "б" на децата. Но кой ще седи за 400-500 лв. заплата, няма как да си гледа семейството."

Заговори се, че Валентин Михов може да стане шеф на баскетболната федерация, какво стана?

"Имаше такива разговори, той говори и с мен, той е много опитен спортен деятел. Лично аз по-скоро го виждам като идея за баскетболната лига - там да развие идеите си от футбола, но не като президент. Но и тази идея изначало е опорочена, защото лигата е със статут на комисия към федерацията, тя не е самостоятелно юридическо лице. Това е несериозно. Това трябва да е отделна структура, както е в цял свят, да има независимост, да има договорни отношения с федерацията, дълга и широка е."

Вие се радвате, че сме на европейското, но какво очаквате?

"За европейското съм оптимист. Имаме възможност да направим най-после 2-3 победи. Това е важно. Младоците да покажат, че са узрели за Европа, че ни има в Европа.

Слабото ни място са централните нападатели които ръстово отстъпват на европейските отбори, но за беда отстъпват и технически. Там ни е ахилесовата пета. Ако може новият американец да се мотивира, да се нагърби с цялата отговорност, играл е в три отбора в НБА, от него ще има някаква полза. Но каква е ползата за българския баскетбол от цялата работа? Ако двама американци носят тежестта на националния отбор, той на коя нация е отбор? Но все пак добре е да имаме успех сега."

Ще се справи ли Росен Барчовски като треньор в тази ситуация?

"Трябва да се справи и може да се справи. Той е най-опитният, натрупа знания, зрелост, има още два месеца за работа. Не са много, но ще му стигнат, вярвам му, че знае какво да направи."