Ивайло Христов: Никому не пожелавам такова първенство

Националният отбор на България за жени (20) завърши на осмо място в дивизия В на Европейското първенство. След завръщането на тима в България старши треньорът Ивайло Христов разказа повече за изминалия шампионат в Македония:

За представянето на отбора:
"Представянето на отбора на Европейското първенство беше на приливи и отливи. Имаше моменти, в които бяхме равностойни на другите отбори и се справяхме добре в различни моменти от мачовете, но имаше и такива двубои, в които много изоставахме и то по няколко параграфа - и тактически, и физически, игрово, технически. В крайна сметка завършихме на осмо място в дивизия В на Европа с една победа. В най-отговорния мач взехме победа и това ни отреди място в осмицата. Във втората фаза имахме и други проблеми, като тези със здравословното състояние на момичетата, но въпреки всичко на мача с Израел, който ни даваше възможност да играем за 5/6 място, се справихме много добре. Момичетата успяха да изпълнят нещата, които им бяхме подготвили тактически, но имахме един срив за две минути в края на двубоя и го изпуснахме. Имаше и други мачове, в които играхме на ниво, но пък в последната част не успявахме да завършим добре, за което трябва по някакъв начин да намерим причината.

За проблемите на шампионата:
"Мога да кажа, че наистина първенството за нас бе много каръшко. Не пожелавам на никой треньор да му се случи такова нещо. Бяхме като във филм на ужасите. Ту се опряваше едно момиче и следваше проблем с друго. Една от най-силните на първенството Цветомира Шаренкапова, която заедно с Виолина Кочева бяха най-добрите в нашия отбор и показаха, че са лидерите му, след един мач вечерта вдигна температура и се наложи да отиде в болница за пускане на системи. Тези неща много повлияха върху представянето на отбора. Чехия, Швеция, Гърция, а вече и Португалия са сили в женския баскетбол на тази възраст и заслужено заеха първите места и от тях наистина изоставаме много. Много са причините, но ще ги оставя за себе си. Ще имам среща с ръководителите на федерацията, за да им ги кажа, а сега само споделих, че сме пристигнали живи и здрави, само за това се молех накрая. След това първенство можем да преценим къде сме, видяхме как вървят другите отбори и трябва да се стараем и ние да го направим. Ще се повторя, но имаше четири недостижими отбора на този шампионат, докато другите са на нашето ниво. Единствено в последния мач с Белгия нямахме сили, а и основният ни играч - Виолина Кочева, човекът, който нито за момент не се предаде и бе единствената, която не се разболя и нямаше контузия, наистина нямаше сили в края. Всички отбори се насочваха към нея, бяха я разузнали и тя в този двубой бе много уморена и оттам дойде всичко. Мисълта ми е, че отборът на Белгия също е от нашата черга, дори съм сигурен, че те бяха именно като нас - и ръстово и физически, но за последния мач нямахме никакви сили."

За състава:
"На това първенство тръгнахме с един състав, който не е оптимален. Дълго съм мислил и много добре разбирах, че тези момичета няма да са най-добрите, с които сме се появявали на Европейско първенство и наистина бе така. Различни бяха причините, за да не бъде събран оптималния състав. Имаше много контузени, като например едно момиче, на което съм бил и треньор и в клубен и в национален отбор - Нора Георгиева. Миналата година тя бе лидер на отбора набор 92, човек, който можеше да помогне много на този тим. Радостина Рашева, също е играч, който щеше да помогне, но и тя претърпя контузия и на първия лагер видях, че не е готова и нямаше смисъл да се рискува. Памела Дечева има сериозна причина свързана с образованието си и затова също не можа да дойде. Весела Ковачева бе извикана първоначално, но има забрана от лекарите да играе през лятото. Имаше и други момичета, които можеше да бъдат извикани, но може би моя грешка е, че трябваше да се доверя повече на Мирена Денчева, която с физиката си щеше да помогне. Заблудих се от това, че тя бе резерва в клуба си и не знаех на какво игрово ниво е и това бе причината да не й гласувам доверие. Исках да взема и някои от 18-годишните, но те бяха възпрепятствани, тъй като са с националния отбор за девойки (18), но това са неща, които трябва да бъдат решени от федерацията и да бъдат изяснени в бъдеще. Най-добър играч на първенството бе Артемис Спану от Гърция, която е родена 1993 година и след няколко дни ще играе на шампионата за 18-годишни. Това е момиче, които играе и учи в САЩ, а също така е част и от женския нацонален отбор. Тя не бе единствената в такава възраст, а в повечето отбори имаше такива и те бяха фактори на шампионата.
Хубавото е, че в нашия отбор имаше момичета, за които мисля, че израстнаха на това първенство. Безспорният лидер на тима Виолина Кочева, Цветомира Шаренкапова и по-малката Мария Светославова, която стана и най-добър реализатор за нас. Има още какво да се работи за нейното израстване, но на този шампионат тя придоби един безценен опит. Шаренкапова направи много силни мачове и стана най-добър изпълнител на наказателни удара на цялото първенство. Това е светъл лъч, че имаше три момичета, които се доближаваха до другите. Мислех и ми се искаше да бъдат повече, но така се случиха нещата - контузии, болести."