Деси Ангелова: Работата с деца ми доставя огромно удоволствие

Една от най-добрите български баскетболистки от близкото минало - Десислава Ангелова, отново е част от кампа Basket Addiction в Самоков. Вижте какво разказа тя за впечатленията си през тази година:

Деси, за втора година участваш в кампа Basket Addiction в Самоков. Какви са преките ти впечатления от работата с момичетата?

"Нашата идея е всяка годна кампът да става все по-добър и затова след първото му издание направихме редица подобрения. Вече раздаваме индивидуални награди за всеки ден. От сега имаме и нови идеи за догодина. Аз се радвам, че голяма част от децата, които бяха и миналата година, пак са тук, а пък по-големите са вече по националните отбори за подрастващи. Това е много радостно за нас, тъй като означава, че сме имали много качество още на първия камп. Има много хубави деца и сега и най-важното е, че се стараят. Още първия ден треньорите им казахме, че да са тук по време на ваканцията, значи наистина обичат баскетбола и аз адмирирам много такива деца. Това е най-важното, да обичаш нещо и да отделяш достатъчно време за това нещо. Опитваме се да ги научим, че трябва да се борят до край, че трябва да тренират много усърдно, за да стигнат наистина далеч. Нашата цел е да ги накараме още повече да заобичат баскетбола в края на този лагер. А оценка за нашата работа ще бъде като и догодина се върнат на лагера."

Разкажи малко повече за новостите, които сте въвели през тази година.

"Нашата цел тук бе да ги уморим от баскетбол. Казвам го в добрия смисъл на думата. Най-лесно бе да ги изтренираме един път сутринта, да ги пуснем цял следобед да обикалят и да им направим един мач вечерта. Аз обаче мисля, че не бе коректно спрямо децата, които са си платили, за да играят баскетбол и ние искаме да го правят от сутрин до вечер. Всичко разбира се е съобразено с тяхната възраст. Тренировките не са толкова интензивни, а се набляга изключително много на тяхната техника. Знам, че за всички е интересно да има мачове и много конкурси. Тази година дадохме много награди. Новото, което въведохме са тези ежедневни конкурси, които са различни изпитания за различните възрасти. Правихме ги на всички нива, за да бъдат отличени повече деца, а не само най-добрите, така че на всички да им е интересно. В последния ден ще завършим с традиционните конкурси „един на един", „стрелба от тройката", „наказателни удари" и др. Има още какво да се подобрим, но ще се опитваме всяка година да го правим все по-добре."

Как оценяваш самите деца?

"Мога да направя паралел, тъй като същият камп провеждаме и във Франция и гарантирам, че тукашните деца по нищо не отстъпват на френските си връстници. Дори бих казала, че българските момичета са по-добре технически. Не ми допада само прекалено индивидуалната им игра. Мисля, че още от малки ние трябва да ги научим, че това е колективен спорт, независимо, че се цени много индивидуалното отличие и че баскетболът става спорт с все по-силни индивидуалности. Но нека не забравяме, че е много по-сладко да направиш нещо за другия и че силата на един отбор е в колектива. Аз мисля, че тук малко изоставаме. Виждам, че нямаме много високи момичета, но това е всеобща слабост - и във Франция е така. Но пък тук децата са много изпълнителни, много старателни и мисля, че се справиха доста добре. Издържаха на изключително напрегнатия ритъм на непрекъснат баскетбол цели 6 дни."

Какво ново около теб във Франция?

"Бях готова отново да играя тази година. В главата ми това щеше да е последната ми година като баскетболистка, но за жалост отборът ми Тур фалира. Случи се обаче непосредствено преди началото на сезона, някъде през октомври, и нямаше време за реакция. Заради учебната година на сина ми, решихме да останем в Тур и аз взех да тренирам всякакви отбори. От три години водя отбора на 14-годишните момичета, който е между 18-те най-добри тима във Франция. Продължих през този сезон с тях, водих и един женски отбор, който е на ниско ниво, имам баскетболно училище за деца от 5 до 12 г., така че работя в три клуба. На есен ще работя отново с всички тези отбори като ще взема и един тим на девойки до 18 г., който е на регионално ниво. Въпреки че имах други амбиции, работата с децата ми доставя огромно удоволствие. Мисля, че мога да се уча на всяко едно ниво. Продължавам да си имам амбициите за нещо по-голямо, но дори и да не стане, стига ми това, че виждам децата как напредват с дни."