Тина Димитрова: Яд ме е за загубата на финала, но все пак сме втори в Света

Тина Димитрова

14-09-2011 12:08

Тина Димитрова бе човекът, който наставляваше българските момчета по време на Световното 3х3 в Римини. От няколко години тя работи именно в италианския град за местния отбор Римини Крабс. Съвсем естествено тя съжаляваше за загубата на финала, но пък все пак каза, че второто място е голям успех:

Какви са емоциите след изгубения финал?
"Много ме е яд, и ме е яд най-много, заради момчетата. На това Световно първенство за първи път поне откакто аз се занимавам с баскетбол показахме дух. Загубихме последния мач, но така се е случило. Единственият проблем е, че някой път момчетата на слушат, но в крайна сметка, втори в света между 36 отбора смятам, че е голям успех."

Какви са впечатленията ти от турнира?
"Аз лично за първи път виждам такова състезание 3х3, наистина е много хубаво. Почти всички отбори бяха с националните си състезатели, най-добрите. Мислех, че ще е малко тежко за момчетата. Много е динамично и много бързо се сменя ситуацията. Докато не свърши мачът, не се знае кой е победител и кой е загубил. Нещо много полезно и на мен много ми допадна. Това за момчетата е огромен опит. Вижда се, че дори държави като Йордания, за които не знаем нищо, се представиха с добри отбори. С няколко думи – въодушевена съм от тази идея и се надявам да има бъдеще."

Какво предстои на клубно ниво сега на тези момчета, които са в Италия?
"Тази година Димитър и Тенчо ще играят последен сезон за подрастващите – юношеския тим на Римини Крабс, т.нар. 19-годишни. Тенчо също така ще играе в един отбор от С2 в отбора на Сан Марино, където също ще натрупа много добър опит. Димитър чака да получи статут на италиански играч. Това ще стане, като изиграе 14 мача в началото на януари и поради тази причина до тогава няма да играе в друго първенство, освен при подрастващите. След това да се надяваме да намери добър отбор и да използва това време до Нова година за по-усилени тренировки, защото той самият най-добре знае върху какво трябва да работи. Павката в момента тренира с мъжкия тим на Бенетон под ръководството на Саша Джорджевич. Не знам дали ще успее да влезе в състава, защото е много добър, има четири играча ниво НБА. Момчето знае, че бъдещето е пред него и полага много усилия в тренировките."

Какво включва работата ти в Италия, чувстваш ли се вече в свои води?
"И вие видяхте, познавам доста хора от италианската федерация, защото вече четвърта година работя тук. Участвала съм на два финала – на 15 годишни и 17 годишни. Малко или много хората са с много добри впечатления от мен. Чувствам се отлично, в свои води. Условията са много добри. Надявам се в най-скоро време в България да има добри условия за подрастващите. Мога да кажа съвсем откровено, че нещата в България са малко нереални. Аз дори на вечерята на треньорите, казах – да, чувствам се добре тук, но би било по-добре да бъда в България, защото където и да отидеш винаги твоята страна си е твоя страна. В началото ми беше трудно, но пък с времето и когато условията са добри и се вижда, че си взел правилното решение, тъй като това се разбира на по-късен етап. Сега не съжалявам, че съм в Италия, съжалявам единствено, че не работя за баскетбола в България."