Александър Везенков: Само с баскетбол няма да стане
От известно време Александър Везенков е в школата на гръцкия Арис. Това лято той стана топ реализатор на Европейското първенство за кадети (16), а след това пък започна подготовка с мъжете на тима от Солун. За своите амбиции младият талант говори по-долу:
Как върви подготовката за новия сезон в гръцкото първенство?
"Подготовката върви много добре и чакаме да почне шампионатът. Настроението е добро и се стараем да сме максимално готови."
Има ли вероятност да останеш в мъжкия отбор на Арис и по време на сезона?
"Това го решава треньорът. Не е моя работа да го коментирам. Много искам да ми се даде шанс да покажа това, което мога. Тук имат практика всяко лято да дават път на младите. Миналата година едно момче е отишло в Олимпиакос, друг играч са продали в Италия. Не само Арис, а и други големи отбори разчитат на малките."
Има ли по-различна тръпка, когато играеш с мъжете, след като на твоята възраст си сред най-добрите в Гърция?
"На моята възраст е по-лесно. При мъжете всички са по-яки и по-опитни и изпитанието е съвсем различно. Ще се опитам да се справя."
Как се появи възможността да започнеш в школата на Арис?
"Бях в Кипър, там ме видяха и ме харесаха. Предложиха ми добър за мен вариант и се разбрахме. Идването тук ме промени много като играч, като поведение и всичко. Това беше миналото лято след европейското първенство."
Каква според теб е разликата между баскетбола у нас и в Гърция?
"Нямал съм шанс да тренирам в България. В чужбина обстоятелствата са по-добри. Надявам се да стане така и в България. Трябват работливи таланти, а иначе деца има. Само с чужденци няма да стане. За един по-добър национален отбор трябва и българите да играят. Тук се тренира много повече и се набляга на детайлите. С всеки се тренира индивидуално и се вижда какви са проблемите. Треньорите са по-организирани и работливи, искат да се доказват."
Какво говорят в Гърция за българския баскетбол?
"Знаят, че България има добър отбор, но не може да се мери с техния и с другите силни отбори. Мисля, че след години България отново ще се издигне като мъжки национален отбор, защото в по-малките гарнитури играе наравно с много отбори."
Как се отрази на кариерата ти досега фактът, че баща ти е бивш баскетболист и има много контакти в тези среди?
"Нито ми е пречело, нито ми е помагало. Той ми дава много съвети. Трудя се всеки ден, за да израствам. Понякога тренираме заедно и му благодаря, че е зад мен винаги."
Рядко си в България. Има ли нещо, което ти липсва?
"Никога не съм живял в България. С родните баби и дядовци се виждам често, защото Гърция е близо."
Имаш ли идол в баскетбола?
"Димитрис Диамантидис от Панатинайкос. Много ми харесва играта му и искам да стана като него."
Разкажи за училището в Гърция и обръщат ли младите спортисти внимание на това?
"Да, обръща се. Само с баскетбол няма да стане, трябва да се учи. Тренирам отделно с мъжете, а когато мога - и с юношите. Съчетавам баскетбола и ученето."
Какви са мечтите ти в баскетбола?
"Първо и най-важно е да съм здрав. Ще видим какво ще стане. Моята цел е да отида в колежанското първенство в САЩ или ако се отвори вратичка за Европа. Засега продължавам да тренирам и каквото стане."
Между всички ангажименти остава ли ти време за забавления и момичета?
"За всичко има време. Ако сега тренираш, после ще имаш всичко. Трябва много здрава работа и да си организиран."



.jpg)

.jpg)


.jpg)
.jpg)







.jpg)

























