Доминацията на НБА играчите на Евробаскет 2011 (част първа)

Людмил Хаджисотиров - Удо

31-10-2011 18:24

Людмил Хаджисотиров с коментар за за представянето на играчите от НБА на Евробаскет 2011:

Мина близо повече от месец от края на европейското първенство по баскетбол в Литва, но хубавите спомени все още остават в съзнанието на баскетболните фенове. Приятен повод да се сещам за това първенство са моментите в които гледам мачовете от новия сезон на Евролигата. Освен, че съм фен на басктебола, който играят повечето отбори в нея, тази година всички, които обичат любимия спорт имат огромната привилегия да наблюдават топ НБА звезди, но на терените в Европа. Благодарение на локаута отвъд океана може би за първи и последен път в една и съща година тези звезди играха за националните си отбори на европейско първенство и след това за клубни отбори в Европа.

Споменах, че да се наблюдават тези НБА играчи е привилегия и смятам,че това е така по няколко причини. За първи път на европейско първенство по баскетбол толкова явно си пролича доминацията на състезателите, които играят или са играли в Националната Баскетболна Асоциация. Доминирането бе цялостно и почти по всички възможни показатели. Статистически НБА играчите оглавяваха почти всички класации, но още по-важното бе, че отборите, които заеха челните три места бяха заредени с настоящи и бивши звезди от отвъд океана. Логично финала на първенството се игра между отборите с най-много индивидуален талант Испания и Франция и съответно с най-много НБА играчи в ростерите си като бройка. Това е прост статистически факт, а срещу статистика е много трудно да се спори. Но ако разгледаме в дълбочина причините за това, те надхвърлят много явно сухотата на чистата статистика. Отборът на Русия, спечелил третото място бе също представляван от настоящи и бъдещи НБА играчи, както и най-комплексният състезател на първенството- Андрей Кириленко.

Така наречения АК-47 или както обичат да го наричат в Америка „the stats filler"(запълвача на статистическите показатели) показа неща, които според мен не бяха правени до сега от еропейски играч. Съчетанието от брутален атлетизъм, страховит разтег на ръцете му(прилича на пипалата на октопод), баскетболен интелект, агресивност и 10 години стаж в най-силната професионална лига в света дадоха невероятен резултат в Литва. Не на последно място естествено трябва да споменем, че Кириленко е и в зенита на кариерата си. Много добра работа свърши и един от най-добрите треньори в Европа Дейвид Блат, който перфектно използва звездата на отбора си. Андрей е на възраст в която всичко при него се е съчетало в едно по възможно най-добрият начин. На 30 години, тялото е в абсолютната си сила, но вече има баланс и с техническите и тактическите умения на играча, а в добавка с това идва големия натрупан опит. При много играчи преди тази възраст или след нея има дисбаланс.Често в по-ранни години тялото е достатъчно зряло и подготвено за баскетбол на високо ниво, но баскетболния интелект и опит изостават. След определена възраст мозъка и опита са налице, но тялото вече започва да изостава и да не може да функционира по начина по който иска дадения играч. За това според много специалисти най-силните години на професионалния спортист са именно между 27-32, когато се счита, че се е достигнал този баланс и хармония на баскетболния „IQ", опита и тялото на състезателя.

Описах всичко това, защото смятам,че както Андрей Кириленко, така и много от другите доминиращи НБА играчи на Евробаскет 2011 са именно приблизително в този възрастов диапазон и това не е никак случайно. Пау Гасол, Калдерон, Наваро, Кириленко, Тони Паркър, Раул Лопес (който пропусна Евро 2011) са родени в периода 1980-1982 година и по времето на Олимпиадата в Барселона през 1992 година са били точно на възраст в която са се палели по баскетбола. Гасол, както и много от другите признават, че именно тогава наблюдавайки баскетболни икони като Майкъл Джордан, Меджик Джонсън, Лари Бърд и всички останали от единствения и оригинален „Dream team" е запалило техния глад за баскетбол. От тогава е започнала и тяхната НБА мечта, мечта която се е реализирала и едновременно с това им е помогнала да се качат на покрива на европейския баскетбол. С НБА бума след Олимпиадата в Барселона по баскетбола се запалиха страшно много млади момчета в Европа, което повлече крак и за следващите генерации млади европейци. След като се видя, че на практика вече е възможно баскетболисти от стария континент да отидат отвъд океана и не само да са плънки в отборите си, а да имат сериозни роли, много други момчета повярваха в себе си и тази мечта. Генерациите на играчи родени между 1986 и 1989 година също вече имат ключови роли в Америка и това определено помага на техните национални отбори и изявите им в Европа. Сблъсъкът на тези играчи с доста по-скоростният и атлетичен баскетбол в НБА им дава сериозно преимущество, когато те се завръщат и играят за страната си.

Това бе и случая на Евробаскет 2011 в Литва. Важна роля изиграха и треньорите на техните отбори, които осъзнавайки, че имат много повече индивидуален талант в ростерите си дадоха и нужната свобода на състезателите си да бъдат креативни и да могат сами да решават критични ситуации. Те не ги лимитираха и вкарваха в прекалена тактическа стегнация(която е и доста скучна за феновете на баскетбола), а ги вкараха в структура на игра в която хем играчите използваха максимално индивидуалните си умения, хем това ставаше с постигане на победи и резултати. И Русия и Франция и най-вече Испания играха красив баскетбол, който бе съчетание от атлетизъм, бърза игра и достатъчно тактика и структура без да се прекалява. Този стил бе нещо средно между НБА баскетбол и контролиран европейски баскетбол, а резултатите бяха много приятни за окото на баскетболния фен и специалист.