Стефко Станев: За да си добър съдия трябва да чувстваш играта (част първа)

Стефко Станев е председател на Съдийската колегия към БФБ вече повече от година. BGbasket.com го потърси, за да направи равносметка на работата до момента и да разкаже за проблемите и плановете за бъдещето и развитието на младите съдии:

Каква е Вашата равносметка за развитието на съдийската колегия през последната година?

"Започнахме с една даденост от около 95 съдии, които бяха покрили нормативи и писмени тестове, на които всяка година са подлагани всички. Тези съдии обаче се оказаха твърде недостатъчни. Във всяка една година има над 3800 мача - говорим за всички първенства при подрастващите, Младежка лига, А групите и НБЛ за мъже и жени. Освен това има и няколко аматьорски лиги, които обслужвахме. В момента не говоря за качество, а само за бройка - просто не успявахме да обслужим всичко това. Затова отчетохме една грешка, която е правена преди аз да заема тази длъжност - не е даден шанса на млади съдии да се развиват бързо. Някои са чакали дълги години, за да свирят по-силни мачове за сметка на една група опитни съдии, които искаха да свирят всяка седмица. От моите спомени, когато аз бях съдия, мога да кажа, че броят съдии, които обслужваха А група и първенството беше много по-голяма, а качеството на съдийството също беше много по-високо. Тогава никой не е смятал какви пари ще получи, финансовият проблем не съществуваше като цел. Сега живеем в различни времена и ние го разбираме, а това е и причина много млади и добри съдии да се отказват. Затова миналата година се постарахме да направим курсове в близо седем области в България, за да уголемим пирамидата за развитие на по-голям брой съдии в България. Успяхме да го направим, привлякохме около 80 нови човека в баскетболното съдийство. С това обаче нашата работа не свършва, в момента сме подготвили курсове на още четири места. Целта ни е във всички баскетболни центрове в България да има съдии. В същото време обаче има много секретари - те са около 180, но важните са съдиите. Секретарите също имат своята роля и работата им трябва да е качествена.

Миналата година направихме съдии в градове като Златоград, Търговище, Генерал Тошево, както и един голям семинар в София, на който голяма част бяха студенти от НСА. Сега сме подготвили курсове за съдии в Благоевград, Монтана и Враца, където няма съдии. Също мислим да направим и един в Правец и Ботевград, защото и там останахме само с един съдия, а за целия регион Рила имаме само петима съдии. Ясно е накъде сме тръгнали с този проект. Всеки млад човек иска бърза реализация, а и когато свири дълго време при подрастващите, губи афинитета си за израстване в професията. Така една част се отказват, а другите формално едни задължения, от което страдат и отборите и съдиите.

Втората цел, която си поставихме, е да направим оценители за Лигата. Все пак дежурният представител има много функции на секретарската маса, защото той трябва да контролира изпълнението на наредбите на федерацията, секретарят водещ протокола, 24-те секунди, текущото време. Когато вниманието му е отнето на няколко различни места, той най-малко може да следи и съдийството. Позицията му също не е най-добрата. Ние получаваме информация за съдийството, но често тази информация не е точна и подвежда. В същото време не можеше да се направи никакъв анализ на съдийството и така обратната информация за качеството на съдийство нямаше. В цял свят, във ФИБА, в момента има оценители. За момента ние имаме само в Лигата, защото всяко нещо струва пари.

Оценителят има различни функции от дежурния представител на БФБ. Той следи само съдиите и след мача прави задълбочен анализ. След това наблюдава запис на мача и да изпрати доклад с грешките на съдиите и причините те да бъдат допуснати, защото това е по-важно от самите грешки. Тънкостта на израстване в съдийството е не да критикуваш съдията, а да му кажеш причините за грешките му, за да не ги допуска отново. По света вече има много модерна техника, с която оценителят избира точните моменти на грешките и след мача в съдийската стая може да покаже точно къде и защо грешат те. Това е най-бързият начин за израстване, но ние все още не можем да си го позволим.

Другият проблем, който имаме, е че много от комисарите са застарели. Те са със спомени за съдийство отпреди много време, а професията се е променила много през последните 15 години. Особено с въвеждането на трима съдии на игрището, голямата част от комисарите нямат понятие за тази механика. Трудно е един човек, който не знае за какво става дума, да дава съвет на този, който знае.

Отчитайки тези грешки, тази година се постарахме да създадем две нови комисии. Първата от тях отговаря за двете НБЛ - мъже и жени, както и за Младежката лига, а другата - за А групите и подрастващите. Вкарваме нови хора, които считаме, че са най-близко до изискванията и ФИБА и водещото в съдийството. Тези две комисии се занимават както с назначението на съдиите и правене на наряди, както и с оценката на съдийството. Не може да има развитие, ако имаш точно 16 съдии, които са ти необходими всяка седмица. Всеки човек има и дупки и не е в добра кондиция понякога. Тази комисия има пълномощията, ако прецени че някой съдия има каквито и да е проблеми, които му пречат да работи, да го спира от съдийство за колкото дълго време прецени.

Всички мачове се наблюдават от комисията, след което се прави разбор дали съдийството е повлияло на играта и дали допуснатите грешки са в допустимите граници. Най-важното от всичко обаче е тази информация да стигне обратно до съдиите, на които да се обясни защо грешат и по този начин да се развиват. Това е единственият път. Така можем да дадем шанс на всеки един. Аз съм казал на съдиите, че всичко се решава на игрището. Не ме интересува кой от колко години е съдия, важното е какво показва и дали има нужните качества, за да се развива. Или го можеш, или не. Именно това е и една от другите роли на комисиите - да посочват хора, които имат потенциал и които могат да отидат напред в професията, ако им се обръща внимание.

Не всеки един човек, който се захваща с тази работа, може да стигне високо. Както не от всеки играч може да стане голям баскетболист. По-добре на такъв човек да се каже, че е по-добре да се откаже, защото не е за тази работа и след време да не измъчва както себе си, така и всички останали."

Как успявате да мотивирате младите и да ги накарате изобщо да започнат да се занимават със съдийство?

"Започваме подбора на съдии още от юношеските формации на отборите. В тях има хора, които по една или друга причина няма да станат професионални баскетболисти. Те обаче са най-близо до играта, защото са били част от нея много дълго време. Именно те са най-подходящи, защото тях можем най-лесно да „вкараме" в съдийството и да ги моделираме по правилен начин. Това не значи, че не можем да използваме и други хора, защото съдията е комплекс от много дадености. Той не е само администратор на игрището, а мислещ човек. Ние използваме един термин в нашите среди - feeling of the game - чувство за игра. Това или го имаш, или го нямаш, трябва да си част от играта, а не чрез действията си да се чувстваш като придатък към нея. В действията си тримата съдии на игрището, както и комисарят трябва да са екип. Ако работата между тях не се получи добре, крайният резултат също е лош. Това е напасване на трима човека с различни характери. Сега, когато вече няма двама рефери на терена, съдията може да влияе много по-малко на играта, отколкото преди. В момента четири очи гледат топката, а още две - събитията, които се случват далеч от нея. Системата е създадена така, че да не може да се пропуска нищо, но все пак се случват и грешки, както отбелязах."

Очаквайте продължение...